Известният белетрист, есеист и драматург Елиас Канети е роден в град Русе на 25 юли 1905 г. Остава в историята на литературата с Нобеловата награда, която получава през 1981 година за романа си "Спасеният език", в която описва спомените си от България.

Впечатляващи са  думите му, казани при награждаването: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се беше случвало в Русчук".

От България са правени последователно предложения за Нобелова награда на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Валери Петров (два пъти), но нито един не е бил удостоен с такава награда.

Елиас Канети е на заможни търговци от еврейски произход, които получават образованието си във Виена, Австрия. Той живее в Русе шест години. Вкъщи говорят на немски език, на който по-късно Канети пише. После семейството му се премества в Англия, в град Манчестър през 1911 г. След една година баща му умира, а майка му се установява във Виена. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия.

През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва с докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец е критикът Карл Краус, но по-късно Канети открито се обявява срещу схващанията му. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.

Канети завършва химия във Виенския универститет, но така и не работи по тази специалност, а се влюбва в литературата и философията. Белязан от две световни войни, живял в различни точки на Европа, при все различията на културите, той се оформя като един от най-големите белетристи на ХХ век. Творецът е носител на редица престижни награди. Негово дело са и "Маса и власт”, "Съзнанието на думите”, "Факел в ухото”, "Заслепението”, в които прави психоаналитичен анализ на обществото.

До смъртта си на 13-ти август 1994 г. в Цюрих Канети поддържа връзка с Русе. Днес с детството на писателя се свързва една малка едноетажна къща на улица "Гурко”13 в областния град, където е живяло семейството му, и по-голяма сграда на ул.”Славянска” 12. Там се е помещавал хранителният магазин на дядо му. Тази къща, известна под името "Дом Канети”, в момента се използва от дружество "Елиас Канети” като артцентър.

Ето и някои цитати на Елиас Канети:

Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.

В процеса на писане има нещо безкрайно.

В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.

Властта днес е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е.

Властта на по-дълбоко, животинско ниво е по-добре да се нарича насилие.

Всеки език има свое мълчание.

Всичко, което може да се яде, става обект на властта.

Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ.

Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.

Едва в изгнание осъзнаваш в каква степен този свят е бил свят на изгнаници и на каторжници.

Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата.

Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.

Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.

Истинските писатели срещат своите герои едва след като те вече са сътворени.

Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, него последен роб.

Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът.

Който има много отговори, би трябвало да има още повече въпроси.

Никой никога в действителност не е вярвал, че гледната точка на мнозинството, която е спечелила при гласуването, е едновременно и най-разумната.

Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.

Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява.

Човекът е събрал в едно мъдростта на всички свои прадеди, а погледни – какъв глупак!

<< Sever.bg във Facebook >>