"Да научим повече": Иван Грозев - достоен за Нобелова награда писател

На днешния ден през 1929 г. професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература.

Иван Грозев е творец, малко познат на широката публика. Повече светлина върху живота и творчеството на самобитния творец дава Елена Азманова-Рударска в статия от сборника "Неканоничната българска литература" т.2 на Цветан Ракьовски. Авторката очертава специфичното оформяне на обществените възгледи и породените от това творби.

Иван Грозев е роден в Червена вода, Русенско, на 23 юни 1872 г. Той е български поет, драматург, литературен критик, общественик, теософ, масон - дълбоко религиозна и мистична личност, която до края на живота си следва своите идеали. Завършва гимназиално образование в родния си град. Висшето му образование в Софийския университет, според някои сведения, е Славянска филология, а според други - История на философията.

В литературната дейност Иван Грозев е последователен символист-мистик. Първите му стихотворения излизат през 1896 г. в списание "Българска сбирка”. От началото на 20-те години на миналия век започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. В периода 1922-1923 г. изнася поредица от лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет "Климент Охридски". До смъртта си работи като гимназиален учител в София, като два пъти е уволняван. Той дава първите литературни насърчения на Йордан Йовков, Ст. Л. Костов и др. Близък съидейник е на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Софроний Ников и Николай Райнов.

Иван Грозев сътрудничи на много списания, редактира теософски издания. Сравнително малко са самостоятелните му издания: легендата "Змей. Планинска легенда" (1902) и две драми - "Наши хора. Драми в четири действия"(1903) и "Съдний ден. Мирова драма в седем картини"(1945). Част от стихотворните му творби са публикувани в сборника "Видения и съзерцания" (1919). От многобройните статии и студии в самостоятелното книжно тяло е поместена само "България, духовно огнище за Европа през средните векове" (1926).

Грозев превежда от френски, руски - Байрон, Жуковски, Шели, Лермонтов, Надсон, Шамисо. Освен класици, в преводната му дейност попадат творби, свързани с темата за мистичното - Бхагават гита, съчинения на Елена Блаватска, Ани Безант, Мейбъл Колинс.

Ранните му стихотворения, писани от 1896 до 1906 г., са около 20-тина и основните теми в тях са родината, природата, социалната справедливост. Първите творби на Иван Грозев са патрриотични стихотворения, в духа на следосвобожденската епоха. Те не излизат в самостойни издания, а остават разпръснати из периодични печат или в сборници със смесено съдържание. Такава е наприемер поетическата публикация "Песен на свободата" (1896), която е силно повлияна от Вазовата патетика.

Първото по-значимо произведение на Иван Грозев - и като внушение, и като тематика - "Боян Магесникът. Драматическа легенда" започва да излиза на части през 1900 г. в сп. "Българска сбирка".

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg