За Бай Ганьо, мускалчетата и Солунската митница

по статията работи: Таня Георгиева | 29.11.2012 | 10:30

Снимка: sxc.hu

Добави в Svejo

Тъжната статистика сочи, че на световните пазари към днешна дата България има само две запазени търговски марки – киселото мляко и розовото масло, а от скоро и Горнооряховският суджук. Коя е причината, въпреки трудолюбието, находчивостта и творческия потенциал на българския производител, на 23-та година, след като тръгнахме из Европата, зад граница да сме известни като "държава-ишлеме"… И не за 27 евро на час, както е в Германия, а за 2,85 евро – унизително, нали?!

Ликвидирането и разрушаването на цели производства и отрасли в България и липсата на държавен контрол върху вноса доведе до това на българския пазар да се продават напр. електрически крушки от Полша и Румъния ("Произведено в EU"), които след 2-3 дни изгарят, а по-голяма част от хората все още помнят многократно по-качественото българско производство на този продукт от преди 10 ноември.

Да споменем ли и "вносните" обувки, които след 2-3 месеца ни карат да се ядосваме, че не сме предпочели "българското", което към момента се произвежда от малко на брой наши фирми?

"За съжаление държавата не прави много, да не кажа въобще нищо за малките и средни предприятия. Европа вижда, че имаме нужда, а ние не можем да разберем тая нужда и с вътрешни средства да стимулираме. Не мога да се сетя за пример, в който държавата по някакъв начин да подпомага някакво производство и износ. Тя не прави за малките и средни предприятия това, което други държави в Европа правят.". Тази тъжна констатация на д.и.н. Клавдия Ташева (преподавател в УНСС) показва реалната картина (а не "официалните статистики", според които сме цъфнали, та вързали) на родното производство и реализирането му на външните пазари.

Как ви се струва това на фона на историческите факти за един друг министър-председател на България – Стефан Стамболов, който още през далечната 1892 г. е прозрял, че единствения начин България да се възроди от нищото, е "държавният протекционизъм" и създава Закона за насърчаване на местната индустрия, с който държавата осигурява на българския производител "освобождаване от данъци, намаление при превоз на продукция и суровини с БДЖ, безмитен внос на машини, безплатна земя за фабриките, безплатна вода."!!!

Българската икономика е джунгла… Безспорен факт е, че нямаме финансовите възможности на големите, развити страни, но малкия и средния бизнес държат икономиката, те са гръбнакът й, и държавата трябва да подкрепя тези предприятия. Българският производител е оставен да се оправя сам, както може (а той не може!), с предизвикателството да си търси пазари навън – мисия невъзможна.

От една страна ограниченията на Европейския съюз за квоти и качество (които, както виждаме 23 години понамирисват на двоен стандарт), от друга страна безхаберието или откровената корупция на всички нива в администрациите и структурите, от които зависи износа.

"Преди 10 ноември имаше външнотърговски организации, които бяха на отраслов принцип и се грижеха за износа – знаеха какво произвеждаме, предлагаха го на междудържавно ниво на западните пазари и имаха опита за реализация на сделките. След 10-ти тази структура изкуствено се разтури, а външнотърговските работници, които имаха контактите и познанията, създадоха собствени предприятия и застанаха начело, но предимно в областта на големите производства. Малките и средните фирми увиснаха, не знаейки вече за кого да произвеждат.", направи ретроспекция икономистът Ташева.

Прочутата мантра за "милионите на чуждестранните инвеститори" на няколко поредни правителства не доведе до нищо друго, освен до унизителната статистика на Евростат, че България е на последно място в Европа по заплащане на труда.

"Обидно ниската цена на труда и ниските данъци са единствените причини западните производители да инвестират у нас. Засега това са "предимствата" ни, заради които сме предпочитани. Държавата е тази, която трябва активно да участва чрез закони и нормативи в регулирането на взаимоотношенията "инвеститор – работник" и "инвеститор – държава". Иначе с ишлемето изнасяме само евтиния труд.", поясни експертът.

Безспорен факт е, че след 10-ти ноември загърбихме най-големия си пазар – Русия, а чрез нейните икономически връзки и контакти - с Индия, Китай и страните от Африка. Вакуум в природата няма, а в икономиката – още по-малко! Просто нашите завоювани позиции на тези пазари бяха заети от други играчи, за които политическите различия не влияят на икономическите интереси.

Единствената възможност за нашите малки и средни производители остава Европа. Но пък от там ни задължават със 101 изисквания и задължения, а и технологично нямаме вече възможността да задоволяваме големи проценти от европейския пазар…