Бъдещ правист събира носии от цяла България

Хобито на Светльо е да събира грижливо носии от цяла България. Прави това от 10 години. Запалил се по време на участието си в кръжок по етнография към Детския комплекс в Елена, когато бил още ученик. От година пък се опитва да плете кене - дантела, която се пришива към ръкав на риза, пола или забрадка.

Как се е увлякъл по носиите, жива ли е българщината и има ли фобия към молците ще разберем в откровен разговор с него.

Светльо, как се увлече по етнографията и събирането на носии, едно доста необичайно хоби и то за мъж? Да не би да си от стар, известен възрожденски род?

Бях в кръжок по етнография към Детския комплекс в Елена. Обикаляхме по селата и събирахме от бабите най-различни неща. И оттогава не съм спирал да се занимавам с това. И досега вкъщи имам сандъци с носии, пафти, кухненска посуда. А иначе родът ми е смесен, от Плевенско и Елена. Прадядо ми е Генчо Генчев, а прабаба ми Еленка Генчева. Той е бил търговец. Търгувал е с добитък - овце, кози, коне, крави. Също е продавал месо и кожи. Имал е месарница в центъра на Елена. Прабаба ми е правела мляко и почти целия град е купувал от нея. Те не са живели по-различно от нас, със старите уредби на къщата, съдове, покъщнината. Просто времето е било по-предишно, били са градски хора.

Кога и как се включи в "Седянка", в състав с прекрасни дами-българки с председател д-р Любка Любенова?

Разбрах за клуба от Интернет. А се запознахме с дамите на миналагодишното туристическо изложение "Културен туризъм" във Велико Търново. Комуникираме си чрез нета, както и като идвам тук, защото съм студент. Обменяме опит.

А вкъщи? Не те ли учат майка, баба?

Не, те нямат време да седнат да плетат. Никой вкъщи не си интересува. Наблюдават ме само какво правя.

Скъполи е хобито ти?

Може да се каже. Плащам за една носия между 150 -200 лева. Избирам си ги със снимки чрез Интернет и ми ги изпращат по куриер. Оригинални са носиите. Те са от началото на XX век. Така че се на по 90-100 години.

Опитваш се даплетеш и кене. Получава ли ти се?

Кенето е дантелата, която се работи само с една игла за шиене и конец. Учат ме две от майсторките на Седянка - Галя Стойчева и Ани Йовева. От година се опитвам. Кенето е разпространено в Южна България, Копривщица. Най-сложните кенета са шити с конски косми. Кенето е неизменна част от носията - по ръкавите, полите, краищата на забрадката. Така че опитвал съм се, получава се. Правил съм само кене за забражданията. Те не са трудни. Например останала от едно време забрадка, наследниците я захвърлили, развали я и трябва да се направи наново.

Какво е усещането от плетенето на кене, събирането на носиите?

Успокоение, наистина. Зарежда ме. Постоянно мисля и си представям как една носия може да бъде показана някъде, как да съчетая определените елементи. Все премислям нещо. В кръга на шегата - успокоявам се от правото с етнографията.

Ти си пазител на българщината, Светльо. Малко или никак не останаха такива млади хора като теб.

Не го мисля толкова сериозно, че съм като пазител за българщината. Правя го за свое удоволствие, после за хората. Аз се забавлявам.

По-странно хоби е обаче, чешитско.

Събирачите са винаги малко дръпнати и опърничави хора.

Къде държиш носиите?

В гардероби. Имам и една малка стая. Те стоят в кашони и сандъци. Заедно с тях са и предметите от бита. Има пафти, колани, ризи, пищимали, вълненици, елечета, които са носили. Отделно са предметите от бита - чакръци, менци, тигани, сахани, котли.

Младите хора, от твоето поколение не се вълнуват сега от история, проследяване на родова линия, от музеи, етнография...

Така е. Почти никой не се вълнува. Нормално е, като няма кой да пробуди интерес към тези неща. Преди 10 години беше този СИП по ентография. Просъществува две години и го закриха. Няма вече такъв кръжок. На кого да се запали пламъчето.

Как я виждаш ти за в бъдеще ситуацията с ниския интерес към тази наука?

Трябва да се набляга повече на тези неща. Като се влиза в музея да не е само преминаване от един отдел в друг. В музеите трябва да се случва нещо - демонстрации на занаяти ако щете, да грабне публиката. Със старата техника, както Седянка го прави, но със съвременно звучене. Самите музеи трябва да са "отворени" за хората, ако ще да са комерсиални, с костюмите, носиите. Трябва да бъде зарината с такива неща. Да може да види един и да продължи делото. Чужденците й се радват и я купуват носията. Казвам на бабите - не си давайте носиите за малко пари. Обяснявам й, че така тя няма да остане в България. Не се интересуват от това. Трябва да се тръгне от начина на живот, от управлението на държавата. Трагични са нещата. Не са приятни дори.

Ти би ли си продал носиите?

Не, не мисля че мога да ги продам. Може би, ако съм очаквал нещо специално, а са ми изпратили друга носия, бих продал, но иначе, не. Аз имам изисквания. Когато събирам носии, искам да видя уникалност в тях. Тези носии, които ги показвам, възможността да се разделя с тях е нищожна. Защото това са неща, намерени един път и няма да се повторят.

Има ли още оригинални носии из България?

Има носии все още, да. Но те са за по-възрастни жени. Аз предлагам носии за невести.

А окичените носии по механите, не са ли все пак пробудител на българщината?

Грешка е това, донякъде. Защото като са по стените, те се похабяват. Стоят за интериор, но до 3 години са похабени. Защото една тъкан, ако не се употребява нормално, няма да бъде толкова разрушена. Ако се остави безстопанствена, става страшно. Трябва да си ценим историята. Болно ми като ги гледам окачени на стените. Аз харча луди пари за препарати. Имам алергия към нафталина и използвам ленти. Имам дори фобия от молци. Притеснявам се до степен на лудост от тях. Да не се завъди, ще унищожи всичко.

Имаш някой инцидент с носия?

Спомням си, купих си една хубава носия. Имаше леки оцветявания. Опитах се да ги изчистя с кислородна вода. После я пуснах в пералнята и тя се нацепи цялата.

Има ли опити за измама сред антикварите на носии?

Примерно знам за ракли. Купуват ги от селата. Студенти им придават уж по-стар вид, благодарение на техника и тя изглежда стара.

Можеш ли да разбереш кога не е автентична носията?

По начина на изработка се разбира. Старата изработка не може да се обърка никога. Никой от съвремието не може да го повтори толкова добре. Самите материали в украсата, сърмените конци, гайтаните, използвани тогава, няма ги никъде вече. Не може някой да го ушие същото, защото го няма този материал. Кюстендилските носии например са шити от кашмир, внос от Англия, в края на XIX век. Колко са били напредничави, да сменят шаяците със скъпия плат. Навремето, за да си ушият кашмир или казмир една нива се продава. Не можеш да си шиеш сам плата, т.е. отделно се плаща и за работата на майсторите. Много малко жени са можели да си позволят богато украсени носии, каквито аз търся.

Като си толкова запален с хобито ти, започваш ли да виждат недостатъци в подредбата на една изложба в музей, например?

Да и виждам къде е допусната грешката. В окомплектоването на носията често или не е представена в целия й вид, напълно.

Имаш безкрайно много познания по етнография. Сигурно не си чел толкова правна литература, колкото етнографска.

Да, права си. Но познанията стават с четене. Бабите са починали. А навремето етнографите са го написали до най-малката подробност. Кой, как го е правил, майсторите какво са разказвали. Всичко се е пишело.

Колко носии имаш сега?

Около 20 носии имам сега. Те са главно от Кюстендилско, Плевенско има също, Самоковско. Но кюстендилските са ми слабост. Шарките са много хубави и украсата със сърма по ръкавите, правена на ръка, също е интересна. Сърмата нашита по ръкавите е правена от терзиите. Това са мъже-шивачи. Най-впечатляващи са, когато ръкавите със сърмата се допрени към саята. Означава, че облеклото е на много заможна жена. По-бедните са били с по-малко украси. С времето съм направил доста контакти в Кюстендил и си ги купувам оттам.

С какво се представи на туристическата борса и в изложбата на Седянка?

С четири невестински носии от Кюстендилско, Плевенско, както и местни - Елена, Търново, Килифарево. Това са царското, болярското пребраждане, невестенска шапка с рози. Ето примерно сърмените гайтани. Различния брой отговаря на възрастта на момичето. Само с един сърмен гайтан например е момиче от 15 до 20 години. По облеклото можем да познаем коя девойка от кой край е, на колко е години и прочие. Тя е писмо. Само да можеш да го прочетеш. Когато жена посещава друго населено място, веднага се разбира от къде е. Ако примерно дойде в Търново, трябвало да си смени носията със сукман. Отдолу е украсен с атлаз. Платовете били внос от Турция. В нашия край - Елена, Килифарево, Дряново, Търново са били доста заможни хората. Внасяли са платове и са си шиели дрехи. По-бедните в по-ново време са ходели с една риза и фуста и връхна дреха за по-студено време. Интересен момент - в Елена например сокаят е премахнат насила от общински служител по турско време. "Махай сокая или махам главата", казвал. Навсякъде е така. Сокай е за омъжена жена. Той е с една корона. С него жената е изглеждала величествено, в сравнение с туркинята. Ходела е изправена, горда, бавно е пристъпвала. Това е една от причините да искат да го премахнат сокая. Той е имал и висулки, нанизи от много на брой монетит. За да си позволят сокай, българите са искали пари назаем от чорбаджиите-лихвари. Царствен вид е имала българката. Като се видят стенописите и по манастирите, жените са изобразени със сокай на главата. Това е останало от Второто българско царство, когато болярите се разселват в Балкана.

<< Sever.bg във Facebook >>