Вход | Регистрация

Галина Александрова: Хората имат нужда от изкуство, но много малко го осъзнават

Галина Александрова: Хората имат нужда от изкуство, но много малко го осъзнават
Галина Александрова е от Габрово. Завършила е Интериорен дизайн в Художествената гимназия в Трявна. После завършва Графика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". В момента има собствена галерия - ателие Red във Велико Търново, където продава своите абстрактни картини.

Може би сте попадали в галерията съвременно изящно и приложно изкуство на художничката Галя във Велико Търново. Ако сте, то няма как да не сте забелязали широката й и лъчезарна усмивка.

Определя себе си като човек, нагърбен с трудната мисия да докаже на хората, че не могат живеят без изкуство.

Именно с ведра усмивка ме прие за уговорената ни среща. И заговорихме за изкуство, за тези, които го създават и за онези, които го консумират...

Не живеем ли в такова време, в което като че ли не обръщаме много внимание на изкуството?

Хората живеят трудно и не им е до изкуство. Дори и тези, които живеят лесно, също нямат нужда от него. Изкуството в момента на никого не е необходимо, освен на нас - тези, които го създаваме. Музиканти, театрали, певци, балетисти, художници - те трябва да създават удоволствие на останалите. А за да го създават, самите те трябва да го изпитват. Обаче хората си мислят, че когато ти се забавляваш, за да направиш нещо, то не трябва да получаваш пари за него. Защото всеки дава пари за бизнес и за продукт, а не за забавлението на някой друг. Тук се разминават нещата. Не се цени това, че ние даваме на хората емоции и им създаваме чувство за лукс.

Хората имат нужда от красота и ние художниците трябва да намерим начин да им я предлагаме. Ние трябва да сме по-активните, да се стремим да правим все повече интересни неща и да провокираме останалите.

Как се случиха нещата с галерията?

Това е много стара моя мечта. Дори не си представях, че някога ще се осъществи. Аз обичам абстрактното изкуство и рисувам в този стил. Носех картини в много галерии, но те отказваха да ми ги вземат, казвайки ми, че абстракции не се продават и ако искам да продавам трябва да рисувам търновски пейзажи. Шансът ми бе да се продавам сама, нямах друга алтернатива, а пък и аз бих го направила най-успешно.

1274692

В галерията съм изложила основно мои творби, сложила съм за разнообразие и няколко дърворезби, изработени от съпруга ми, който също има художествено образование. Има и няколко картини на други художници, чийто стил е близък до моя, за да има синхрон в помещението.

Аз не обичам да рисувам пейзажи. Днес фотографията е много развита. Фотографите станаха невероятни творци, като обработват снимките по божествен начин. Ако искаш пейзаж, купи си една авторска фотография и ще получиш голяма наслада. От художника търси творчество, нещо лично.

Хората, които ме намират тук не са от туристически групи и всички са много ценни.

Какво се промени от началото до сега?

В началото, когато отворих, бе доста силен период. Имаше интерес, защото бе нещо ново. След това имах ужасно трудни периоди. Кризата се усети, не само в моя бранш, а и навсякъде.

Напоследък, може би защото устоях толкова време и хората наистина се запознаха с мен, със стила ми, получавам много поръчки. Може би с разговорите с мен усещат, че аз мога да изпълня тяхната поръчка най-добре.

1274694

Какъв тип поръчки?

Като студентка работех като уличен художник, рисувах портрети по морето. Оттам явно хората са ме запомнили и до ден днешен ми поръчват портрети. Правя ги с удоволствие и доста добре се получават. Но получавам и много други най-различни поръчки. Даже съм учудена как хората идват, понеже харесват стила ми и търсят нещо мое, но с техен размер и цвят.

Един французин дойде и ми каза, че много харесва работите ми и иска да му направя нещо специално. Изпрати ми снимки на къщата му в едно българско село и църквата в селото и ми даде свободата да ги притворя, както намеря за добре. После дойде да си вземе картината и остана много доволен от резултата.

1274689

Друга интересна поръчка бе, когато едно семейство пожела да ги пресъздам, но не в портрет, а абстрактно. Разказаха ми как си представят щастието и накрая казаха: "Знаем, че ти ще ни разбереш". Много ме изненадаха.

Забелязваш ли разлика между българите и чужденците, които влизат в галерията ти?

Работата ми е много интересна, защото се срещам с всякакъв тип хора. Това много ме зарежда. Българите имат много предразсъдъци и влизат с притеснение и само, ако имат повод за подарък. Чужденците не са такива, те влизат просто, за да разгледат и да поговорят с мен. Те разсъждават върху картините и си ги купуват, за да общуват с тях, а българите ги избират, да им приличат на дивана в хола.

1274693

На какво се дължи това?

Смятам че за това е виновен социализмът, който вкара "високото" изкуство във високи изложбени зали, в които се влизаше под строй. Поколението ми помни как в часовете по рисуване задължително ходехме на изложби. Така се ходеше и на театър - цели трудови колективи под строй. Вече не е така. Но хората трайно се отвратиха, загубиха интерес, а нови навици се създават трудно. Но не е невъзможно. За да се привлече отново интерес у зрителя, трябва много да се работи.

Човек трябва да има много вътрешна сила в себе си, без значение с какво се е заел. Трябва да подклажда вътрешния си огън. Смятам, че изкуството само и единствено трябва да дава красота. Човек неистово има нужда от изкуство, много малко го осъзнават, но то е така.

1274690

Времената винаги са били трудни. Не само в България и не само сега. Навсякъде по света и в развитието на човечеството животът е бил труден. Но без трудности няма развитие и тогава, когато човек има трудности, единственото спасение да поема глътка въздух е като черпи енергия от нещо красиво, било то природа, изкуство, за всеки е различно.

И все пак не всичко, което е в сърце на художника, пресъздадено на платното, може да се продаде.

Истината е, че мога да подтискам чувствата си и да бъда съсредоточена само в портретите. Когато завърша някой портрет се възнаграждавам с нещо, което ми е на душата. Не изпитвам никакво вдъхновение от портретите, просто е една работа, за която хората си плащат. Благодарна съм за тези поръчки, защото те ми дават свободата да работя това, което искам.

1274688

Какво обичаш да правиш освен да раздаваш позитивизъм на хората около теб и на тези, които влизат в галерията?

Когато нямам много свободно време за сериозна работа, а пък имам нужда да се изразя по-кратко, правя бижута, рисувам малки рибки, защото са ми скъп спомен от морето, а и са много красиви и не искам да лишавам от тях.

Случвало ли ти се е да нямаш вдъхновение?

Разбира се, то не е неизчерпаем източник. Но много неща ме вдъхновяват, учудвам се сама на себе си. Дори среща с приятел може да ме вдъхнови, да не говорим за всичко красиво, което ни заобикаля. Когато не знам какво да правя, отивам до Трявна - един творчески и зареждащ извор. Няма друго такова място място в България - консервирано и съхранено, живо и живописно с опияняваща атмосфера.

Интересуваш ли се от политика?

Много. Но съм бясна, защото се чувствам безпомощна и безсилна. Напоследък и не чета нищо, защото се ядосвам още повече.

Избрала ли си за кого да гласуваш на предстоящите евроизбори?

По принцип съм твърд привърженик на една политическа група и винаги съм гласувала за нея. Сега дори не съм запозната кои са кандидатите им за вота, тъй като тя се коалира с друга група, която не харесва. Все още не съм взела решение за кого да дам гласа си.

Какво не ти харесва и искаш да се промени?

Кичът е моята болна тема. Нещастна съм още от когато най-хубавите ни градове Несебър, Созопол и Търново се превърнаха в рай за кича. Градовете ни бяха толкова хубави и приветливи за туристите. Имаме уникална природа, съчетание на море с гора. Хората идваха точно за това. Ние, както се казва, българска работа, успяваме всичко хубаво, което създадем на мига да го унищожим. Талантът ни е невероятен в тази насока. Навсякъде по туристическите места има място само за сувенири и стоки от Китай.

Специално за Самоводската чаршия съм кандидатствала за свободна дупчица поне десетина пъти, отдавана се отказах. Реших, че не мога да се боря за безсмислени каузи и имам сили само за себе си.

1274687

Важи ли правилото при теб, че всички картини са като деца на своя автор?

Наистина е така. Толкова си ги обичам, че казвам на клиентите висока цена. Просто не искам да се разделям с тях. Става ужасно, когато клиентът се съгласи. Много съм щастлива, когато някое хубаво младо семейство дойде да си купи моя картина. Клиентите ми са млади, позитивни, модерни. Когато стана на 90 години, картините ми ще са при живи хора.

Ти самата, с какво изкуство обичаш да се храниш?

Много обичам джаз. Щастлива, че Велико Търново се превръща в последните години в джаз център. Хубаво е да слушаш такава хубава музика под звездите, на фона на града...

Какво е изкуството във Велико Търново?

Много смешен въпрос. Тук изкуството не е представено добре. Ако тръгнеш да търсиш търновски художници, почти няма да намериш. Освен тези, които имаме авторски галерии. Имаме такива автори на световно ниво, но те излагат или в други градове, където са ценени, или в чужбина.

1274691

Защо, не им е предизвикателно тук?

Не на тях, на кичозните и комерсиални магазини не им предизвикателно да ги поканят. Повечето галерии работят с автори, които са лесносмилаеми, които правят абсолютен кич.

Смяташ ли, че Велико Търново заслужава да стане Европейска културна столица?

Да, смятам. И то защото тук има най-много художници на глава на населението. И те биха могли да преобразят града. Хората създават нещата. Едно и също място - клуб, ресторант, галерия - може да изглежда по 30 различни начина, ако 30 различни, не е едновременно, души го ръководят. Хората допринасят с енергията си да бъде или да не бъде, което е.

Красиво е да се живее във Велико Търново. За съжаление сме ощетени сме откъм модерни съвременни форми на изкуство - музика, театър, пърформънс, модерен балет... Сигурна съм, че има публика.

Нямаме силите и финансовите възможности на големите градове като Варна, Пловдив и София, обаче пък имаме много идейни хора и ако тяхната енергия се впрегне и се използва, може да се постигне много. Но дали има желание за това!

Определяш ли се като чешит - човек, който не се страхува да бъде себе си и не се вписва в общоприетите норми?

Не само, че не се страхувам да съм себе си, но смятам, че съм прекален индивидуалист. В общоприети норми не с вписвам, избягвам ги и създавам свои собствени - морални и естетически.

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар