Интересни разговори се случват с някои хора. Тръгвате от една тема, случайна дума отключва друга... И разбираш, че човекът срещу теб е поредната "смесица" от истории, емоции и преживявания... Така се получи и със Стефан Иванов - започнахме от интересната му колекция и хобито да рисува модели на автомобили, а разговорът ни стигна до преминаването му в "отвъдното"...

Преди дни ти откри тематична изложба на любимата ти марка автомобили. Какво те провокира да я направиш?

Открих изложбата, защото имах нужда да го направя. Не заради себе си, а заради марката. Масата от българите са хора, живеещи във фуния и виждащи само в другия край. За българите има само няколко марки коли. Исках да покажа, че нито немците, нито англичаните или американците са открили топлата вода. Чрез изложбата си искам да покажа на хората друго значение на името "Шкода".

Какви експонати си изложил?

Показвам събирани от цял свят аксесоари, свързани с марката - над 130 броя различни ключодържатели, шапки, значки, моделни колички, рекламни брошури, енциклопедии, технически книги, списания, а така също и десетки авторски скици.

Разкажи малко повече за колекционерската си страст?

Вече не помня как, защо и кога започнах да се занимавам. Знам, че от 1979-та в семейството се кара "Шкода". Знам, че преди повече от 13 години си купих първия ключодържател. Времето си летеше и започнах да откривам нови и вълнуващи моменти в историята на марката, които ме накараха да разбера, че не искам да притежавам друга марка. Така започнах да събирам всичко, което носеше името или логото на марката. И се стигна до момента на първата ми изложба.

Контактуваш ли с други колекционери?

Да, контактувам, но с колекционери на други неща.

От години рисуваш скици на автомобили. Но тази ти страст в известен смисъл ти е донесла проблеми - твърдиш, че са ти "откраднали" модели и на тази база е произведен нов автомобил...

По-сериозно започнах да скицирам през лятото на 2006-та. Първо започнах с исторически модели, но скоро след това започнах да рисувам и авторски. За авторските не отделям много време и затова имам едва стотина, докато историческите ми са над две хиляди.

Започнах да си кореспондирам с Шкода Ауто Млада Болеслав, Чехия. Хората оценяват работата ми и имах няколко предложения да им гостувам, но все не мога да спестя пари за да отида. То как се пести тук? Така от скица на скица видях един ден, че техен нов модел ми прилича на една моя скица. Поразрових се и сравних предниците на тяхната и моята. Приликата беше голяма и реших да разбера какво става. Писах на Шкода Ауто за съмненията ми за взаимстване от моята скица. Отговорът беше следния: "Не без причина е казано, че великите хора мислят еднакво. Ти обаче мислиш напред в бъдещето". Стана ми ясно, че "има нещо гнило в Дания". Няколко месеца по-късно излезе в интернет бъдещия им джип, който е 90% копие на моя скица от 2009-та.

Ти си се свързал и с представителството на фирмата в България. Какво ти отговориха от там?

Свързах се с телевизии, списания,различни предавания, шоута, специализиран сайт за автомобили и с кого ли още - никой не ми обърна внимание. Само от една голяма телевизия не се поколеба и направи кратък репортаж. Впрочем продължавам да се обаждам тук-там, но резултатът е същия. Преди време се обадих на представител на рекламния отдел на фирмата вносител за БГ. Стана голям скандал. "Ти за какъв се мислиш, че може да рисуваш за Шкода?" ми беше казано. Имаха покана да присъстват на откриването на изложбата, но никой не си направи труда да дойде.

Какви са очакванията ти за разрешаване на този въпрос?

Ако трябва да съм реалист, нямам никакви очаквания, защото съм разбрал, че тази държава не се нуждае от можещи и знаещи хора. Колкото са по-глупави хората, толкова по-малко задават въпроси и лесно се контролират. Ако трябва да съм мечтател, си мисля, че ще се намери някои спонсор и ще ми плати пътя до Чехия със самолет (с автобус пътя е 19 часа до Бърно + още 300км.до Мл. Болеслав), престой два-три дни, за да се срещна с представители на марката и да говорим като разумни хора.

Имаш ли други интереси? Разкажи за тях...

Освен с колекциониране на неща за "Шкода", си имам и други интереси - фитнес и културизъм, автомобили, рок музика, опазване на околната среда и животните, редя пъзели от време на време... Като цяло, само с полезни неща се занимавам.

Определяш ли се като чешит?

На 100% и не, защото искам да съм, а защото някои неща ме превърнаха в такъв... Ако ти кажа няма да ми повярваш...

Не е важно аз да ти повярвам, а да разкрием личността ти пред повече хора...

Хората са тези, които ще ми лепнат етикета "луд"!

Това плаши ли те?

След нещата, които съм видял, няма нещо което да ме плаши. Даже тогава не ме беше страх … Краткият ми разказ ще те отведе извън материалното, извън скапаните човешки ограничения...

На 16 ноември през 2005-та се возех при един човек на мотор. Катастрофирахме и при удара изхвърчах около 15 м във въздуха. Още толкова съм се търкалял, падам на главата си и резултатът е две фрактури на черепа, черепномозъчни травми, фрактура на шийни прешлени, загуба на памет, обоняние и мирис и... 14 дена в кома.

Интересното започва, докато съм в кома. Станах свидетел на операция на пациент с мозъчен тумор. Виждах всичко! Легнал на леглото си, докторите го лекуваха от рак на стомаха, кръвното му падна до 40 на 30, казаха: "Объркали сме го!”. Целите бяха в кръв, а главата не пациента беше бинтована. Като излязох от кома, човекът беше в моята стая. Попитах майка ми защо са го оперирали тук, а не в операционната. Тя ми каза, че операцията му е било преди две седмици, а него са го вкарали при мен преди няколко дни. Това се нарича астрална проекция – състояние, в което духът се отделя от тялото

Това е невероятно! Ти си бил "от другата страна"?

Точно така! От "другата страна”. Но като съм бил там, съм донесъл нещо със себе си от там...

Първите няколко месеца бяха най-трудни - прикован към легло, неспособен да се движа, гледах само тавана, баща ми ме къпеше... Тогава започнаха и странните неща! Започнах да чувам звуци, които другите не чуваха. Започнах да виждам повтарящи се числа. През главата ми минаваха мисли, които се случваха малко след това. Сънувах и продължавам да сънувам сънища, които се случват или са се случили на други места.

Имаш ли спомен за "отвъдното?"

Да. Няма ангели, палми и светлина! Имаше само мрак! Една вечер легнах да спя - аз спя много леко. Котката ми беше до мен. Малко след като си легнах, започнах да чувам някакви звуци. Както винаги, не обърнах внимание, защото съм свикнал. Звуците ехтяха и ставаха по-силни. Обърнах се и отворих очи към другия край на стаята. Проблемът беше, че не бях там - бях в мрачен коридор с готическа архитектура, сводовете на арките бяха много и колкото продължаваше, толкова по-тъмно ставаше.

В началото на коридора, обърнати на ляво, имаше три фигури с роби и качулки. Не виждах лицата им. Бяха се наредили един отпред и двама зад него, като триъгълник. Държаха горящи свещи. Пред тях имаше огледало. (Огледалата, според някои народи, са портал към други светове.) Тези хора казаха дума със "З" три пъти. При всеки път тялото ми замръзваше от студ и някаква вълна минаваше през мен. Премигнах и... си бях в стаята. Усетих облекчение и заспах.

На следващия ден разказах на нашите, след това и на приятелите си. Един от тях се притесни и ми донесе книга. (Той е имал подобно изживяване без да е имал травма - леглото му започнало да се тресе, докато спи, и глас го е заплашил с убийство.) Та в тази книга се описваше същото, което видях в стаята си. Пишеше, че това е опит за обладаване на духа и тялото от демони. След тази нощ подобни неща не са се случвали, което не означава, че странните работи спряха да се случват.

След случката с комата ли започна да рисуваш?

И преди рисувах, но след катастрофата започнах този тип рисуване.

Какви други интересни преживявания са ти се случвали?

През 2008-ма бях в зоопарк в САЩ. Имаше едно място с тигър, прескочих оградата и бях на около 4-5м от тигъра - нищо не ми направи. През 2009-та, пак в САЩ, работех в къща, обитавана от призрак. Беше страхотно, като по филмите - неща изчезваха и се появяваха, стъпки, вратите скърцаха...

И собствениците знаеха, че има дух. А хората, които си наемаха стаи за нощувки, си тръгваха посред нощ.

Пак в щатите отидохме с приятел на разходка в една гора. Загубихме се и се качихме на скала, за да огледаме откъде да се върнем. Изведнъж, някъде в ниското, изрева гризли. Наложи се да се спуснем по скалата, аз се подхлъзнах и паднах. Започнах да се влача надолу към пропастта и, точно когато трябваше да падна, кракът ми се заклещи в една дупка и се задържах. Пак тогава, в гората на Йелоустоун, бях на 4 метра от гризли - нищо не ми направи, даже не ме погледна.

Имам много странни случки оттогава.

Как определяш живота си след това, което ти се е случило през 2005 г. - в каква насока се промени?

Изградих си теория, че не трябваше да съм жив... Как ме промени... Станах хладнокръвен, безчувствен и не изпитвам страх – особено от смъртта.

Какво е според теб смъртта след това, което си преживял...

Ново начало, но не се знае начало на какво е...

<<Sever.bg във Facebook>>