Университетски експерт отмаря с рисуване на стъкло и акварел

В обичайната ни работа се срещаме за пореден път и с интересни хора, от всякакви професии. Поредната среща е с Диана Георгиева. Тя рисува стъклопис, акварели и пастели, и преди няколко дни представи авторската си изложба "Цветотерапия" в Русенския университет. Редом до нея бяха осем-годишният й син, Константин, и татко му, д-р Цветелин Георгиев от Машинно-технологичния факултет.

Коя е Диана Георгиева и какво обича да твори? Кое я вдъхновява и кой я снабдява със стъклени бутилки?

Харесвате си работата в отдела?

Да. Харесвам работата си в "Международен отдел", защото тя е цветна и понякога излиза извън обичайните рамки и предварителни планове.

От кога сте отдадена на хобито си? Как започна всичко?

Историята е доста банална. Преди 12 години със съпруга ми се преместихме в Русе. Аз бях току-що завършила студентка и си търсех работа. И тъй като търсенето на работа ми отне няколко месеца, се нуждаех от някакво занимание, с което да си запълвам свободното време. Оттогава са картините ми с водни и темперни бои. След година-две открих, че хубавите цветни моливи дават възможност да се прилагат различни техники и картината, макар и много цветна, има много по-фино излъчване.

Преди 2-3 години подариха на моите деца детски боички за стъкло, които пробвах и аз и се запалих и по това изразно средство. Купих си професионални бои за стъкло, контури и започнах да рисувам върху стъклени повърхности-чаши, вази, чинии, купички, прозорци... Миналата година започнах да включвам и други елементи като хартия, пясък (естествен и изкуствен), пластмасови фигурки, дори лак за нокти.

Какво творите?

Напоследък работя върху бутилки и картини от стъкло. За мен е интересно да експериментирам с различните цветове и начини на нанасяне-работя с четки, контури, дори пръсти.

Как си избирате сюжетите по стъклото?

Аз имам две палави дечица, които изискват много внимание и ако успея да си "взема глътка въздух" от тях, аз сядам и рисувам. Нямам време да обмислям какво бих искала да се появи на листа или стъклото, а просто изливам своите емоции. Не мога да започна нещо днес, а да го довърша утре или другата седмица, защо емоцията вече ще е различна.

Какво Ви вдъхновява?

Явно човек трупа впечатления на съзнателно и подсъзнателно ниво и когато започна да рисувам, ръката ми сама ме води. Когато картината стане готова, тя е изненада и за мен самата. Оказва се, че в повечето картини (най-вече тези с темперните бои) когато завъртиш картината наобратно, се очертава съвсем различна картина, а не просто обратен образ .Затова ми е любопитно да слушам коментарите на хората, защото те успяват да видят в картините и други неща, които аз не съм успяла да забележа.

Декупаж - сега е модерно изкуство за освежаване на стари вещи, използвате ли го?

Да, прилагам тази техника като основа и доразвивам идеята с моите изразни средства.

Как идват идеите? Любим сюжет - цветя, птици или ...?

Разбира се, като всяка жена, обичам цветята и ги рисувам във всевъзможни форми и цветове. Истината е, че обичам кривите линии, които нямат ограничения и могат да се превърнат в дъга, сърце, водопад и всичко, което ви подскаже въображението. Харесвам ярките цветове - оказва се, че един ярък цвят се подчертава много добре от друг ярък цвят, но трябва да се търси и баланса, за да може една картина да остане цветна емоция, а не цветно петно.

Сигурно у дома много старателно Ви събират стари бутилки, за да ги рисувате?

Всъщност, да. Оказва се, че в моето семейство не се пие достатъчно и все моля приятели като изпият съдържанието на дадена красива бутилка и да ми я дадат.

Друго хоби? 

Не, нямам. Обичам да се занимавам с цветята ми, с тяхната аранжировка, но това е по-скоро начин да си почивам.

Как гледат колегите, близките Ви на акварелите, рисуването на стъкло. Може би ви поръчват творби за подаръци?

Досега съм направила по поръчка само една бутилка. Обичам да подарявам предмети, специално нарисувани с мисъл за конкретния човек. Веднага се усеща когато подаръкът е предназначен за някого, а не поднесен по задължение.

Коя поред е изложбата?

Това е първата ми изложба. Нарекох я "Цветотерапия", защото за мен рисуването наистина е терапия, с които си почивам и се зареждам. Изливам старите емоции и отварям място за нови. Съзнателно представих картини с акварел, темперни бои, цветни моливи,бои за стъкло, дори текстилни бои, защото различните изразни средства създават различни усещания, а емоциите на всеки от нас са различни.

Някои творци казват, че сънуват творбите си. Вие какво бихте казали за себе си?

Не, не сънувам творбите си. Както вече споменах, това са емоции на момента, които дори сама не осъзнавам, докато не излязат на бял свят. Но сигурно и това не е цялата истина, защото аз не мога да рисувам, когато съм тъжна, а човек трябва да се освобождава и от мрачните мисли, за да продължи напред. Ще продължавам да се самоопознавам.

Любим цвят? Имате ли усещане защо го обичате?

Определено имам слабост към жълтото и оранжевото. От една страна, мога търся обяснение в зодията си-аз съм "Лъв", а "лъвовете" обичаме жълтото, златото, блясъка, слънцето, светлината. Но от друга страна, тези два цвята те правят забележим, а аз винаги съм изпитвала нужда да се отличавам от тълпата. На мен лично, тези два цвята ми носят много положителна енергия и се чувствам комфортно в тях.

Какво обича да прави Диана Георгиева, когато не рисува?

Обичайните неща-разходки и срещи със семейството и приятели,четене, телевизия,решаване на судоку, разходки по пясъка сутрин в 6, когато слънцето започва да се издига  на хоризонта. Много обичам да пътувам в чужбина и покрай работата си имам възможност да се срещам с много чужденци и тяхната култура.

Най-чудната, най-красивата или най-голямата ви гордост за творба?

Ако питате за картина- нямам такава. Имам картини и бутилки, които харесвам повече от други. Ако трябва да съм сериозна, най-голямата ми гордост са двете ми деца - момче и момиче, съответно на 8 и 6 години.

Творбите Ви са много весели, цветни и сякаш рисувани през очите на дете - много ми харесват!

Вероятно с тези картини забавлявам най-вече детето в себе си. За мен това е хоби, начин за почивка и откъсване от ежедневните задължения. Не знам дали е изкуство, аз си играя с цветовете, защото това ми доставя удоволствие без да се старая да се побера в даден стандарт или определение. Картините ми носят добър заряд, защото хората се усмихват, когато ги гледат. Аз също виждам в тях движение на енергия, явно нещо вътре в мен иска да излезе на бял свят.