Срещнах се със Сърмата Хари след акустичното му изпълнение в или по-точно пред клуб „Таралеж“ миналата седмица. Първоначалната идея бе да си поговорим преди концерта, но уви, това не стана, тъй като имал неотложни ангажименти предната вечер и прекарал „тежка“ вечер с приятели, хванал стопа в късния следобяд и пристигайки в старопрестолния град, трябваше, едва ли не, веднага да подхване китарата, защото публиката бе нетърпелива и тръпнеше в очакване.

Концерът мина на открито. Мина и замина, а след него всички очакваха да си поговорят с така словоохотливия Сърмата Хари, в това число и аз. 

Разговорът ни бе дълъг, приятен, на моменти изпълнен със сантименти (досещате се откъде са повлияни римите!).

Кой си ти всъщност, при толкова много прякори?

 Аз съм Кралят на краищата в края на краищата. Това напиши, добре е! То ще ми е за 2012 г. А иначе визитката ми е друга: Surrmata Harry Harry Vishna  - стара кабаретна череша, истински актьор, па и без каскадьор.

Откога се занимаваш с музика?

 От 13, 14-годишен, някъде там, май. Майка ми настояваше, че в нашите родове музиканти няма.

И ето че сега си известен?

 Популярен, по-скоро. Бръмча инкогнито, на барабана на задната палка. Никой не искам да занимавам със себе си. На който не му харесвам...

Онзи горе ми е дал разни неща, които примерно мога да правя. Осъзнавам го, но съм неудачник, с афинитет към абсолютно всичко, което пришпорва въобръжението. Нося се като родопска песен.

Нямам вътрешното желание да се занимавам с това, пък друго знам, че не мога да правя. Другото ще е грешка, каквото и да е. Не искам да правя сандвичи, при всички случаи.

В същото време стават яки парчета, а не посредствени, което още повече ме обърква. Имаме 20-30 парчета, които не са довършени и излизат постоянно някакви нови... Загубих бройката. На тези песни трябва да им се обърне половин час внимание, а аз не го правя. Има едни пет, които само съм нахвърлял, пък изобщо не съм погледнал, а са много яки... И само като се сетя, че те са някъде там, какво ги мисля тези предните 10, които са доникъде...

Защо става така?

Онзи кове постоянно, аз не мога да му смогна. Телефонът и диктофонът ми са пълни с близо 40 часа записи.  И това не са цели песни, а само цветове, които като се съберат, стават песни.

Случвало ли ти се да спреш да мислиш, поне за малко?

То не зависи от мен това нещо, аз дори не мога да го предизвикам. Дори  в тоалетната не оставам "на сърме" със себе си. Не мога да си прочета любимия спортен ежедневник.

Албум кога да очакваме, интересува ме...

И мен ме интересува живо. Ти запознавала ли си се някога през живота си с "менажер"? Не на голяма група, не на "Rolling Stones". - Жив? Сигурно ще е голям образ, аз не съм виждал на живо. Виц за жена, върнала се по-рано от командировка, също не знам.

От 11 години издавам дългоочаквания си дебютен, солов двоен албум. Това ми е мечта, никога досега не е имало друг такъв наглец, който да издаде дебютен двоен албум. Аз ще съм първият, ако успея.

Как ще се казва албумът?

Отначало исках да е хип-хоп и да се казва "Ком ту деди да ти реди стари градски песни". Но май ще е „Олд урбън сонгс“.

Защо нещата не вървят на българската музикална сцена според теб?

Аз вярвам, че нещата ще се оправят, ама ние неусетно ще сме чукнали 100 и блясъкът в очите ни ще е различен, разбираш ли? Ще имаме други приоритети на 100 години.

Не знам какво трябва да стане. Живеем в динамични времена, аз просто съм объркан.

Факт е, че това се случва само на балканско ниво. Има някои групи, които съумяват по някакъв начин да живеят от концерти. Някои от тях повече се разходиха.

Как ти се видя Велико Търново? Да те очакваме ли пак?

Не можах да го разгледам както трябва, нямах време. Имам чувството, че се издъних много свирепо и че дължа още нещо на търновската публика, не малко, а много повече. Не знам на коя далечна гара бях и май не се справих. Публиката беше ок, макар че и те не знаеха на коя гранична гара са, ама мисля, че затова до голяма част и аз съм допринесъл.

Аз прекрах 5 – 6 години във Велико Търново и да ти кажа, не мога да го видя този град в преспектива, тоест виждам го ама... Да не казвам, че Търново е на път да се превърне в това, в което се е превърнал и Созопол.

Преди имаше вибрации навсякъде, сега този град е за продан. Не за продан, а за показ. Много от ценностите се загубиха.

Но всички вие, които сте тук, сте наясно с това. Няма какво да промените и си спомняте само за миналото – за предишното Търново.

Защо все сме обърнати назад към миналото, а не гледаме напред?

Няма ги нашите съвременници, с които да гледаме напред. Едни са на небето, други са сменили държавата... Шантава работа.

Как подбираш песните си? Знаеш ли предварително, преди участие, какво ще изпееш или всичко се случва на място?

Имам горе-долу някаква бледа идея. Но мисля да ги разкарвам вече тези парчета. Ще поразкарам малко мрака. Прекалено много мрак, няма суинг в нещата, а това не е добре, ама хич.

На коя сцена можем да те видим скоро, идва сезонът на фестивалите...

Мисля, че трябва да стана наясно със себе си и да разкарам мрака. Нямам идея кога ще е това, може да стане съвсем скоро.

______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg