Яна Букова: Нищо в литературата не е уютно, тъй като е свързано с къртовски труд
Писателката Яна Букова представи във Велико Търново второто и преработено издание на романа си "Пътуване по посока на сянката". Срещата се състоя на 5 ноември в Регионална народна библиотека "П. Р. Славейков" в присъствието на местни интелектуалци, поети и писатели.
от 17.30 ч.снощи в Културен център Тракарт, Пловдив, а събитето уважи издателката Божана Апостолова, която откри официално вечерта и даде думата на Борис Минков, който представи романа.
Гостуването на Яна Букова в Пловдив бе част от серия представяния на книгата, които предстоят още в София, Русе и Велико Търново.
"Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се довършват. Всеки един от осемте герои (четирима мъже и четири жени), чиито имена дават заглавието на отделните глави в романа, има своята завършена от раждането до смъртта "биография”, своя скрит, често мъчителен талант и своя печат на съдбата.
Срещата между животите им е в тънката и променлива граница между случайността и смисъла, където обикновено се случват и повечето важни неща. Времето на действието е един деветнадесети век, по-митологичен от познатия в учебниците по история. Мястото на действието са Балканите, не толкова като географско понятие, колкото като средище на фантастични сюжети. Заедно с другите герои, равноправно и без привилегии, участва и разказвачът, чужденецът и събирач на истории Ян ван Атен, често комичен с настояването си да измисля и най-действителния факт и изложен както всички останали на превратностите на фабулата.
Яна Букова е родена през 1968 г. в София, но от 20 години живее в Атина. Завършила е класическа филология в Софийския университет. Автор е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995) и "Лодка в окото" (2000), на сборника разкази "К като всичко" (2006) и на романа "Пътуване по посока на сянката" (2009). Нейни стихотворения и разкази са преведени на девет езика. Занимава се с превод и редакция на поезия и философски текстове от новогръцки, старогръцки и латински. Превела е 12 сборника съвременна гръцка поезия, всичко запазено от Сафо и Катул и "Питийски оди" на Пиндар.
Към кого се обръщате с романа си "Пътуване по посока на сянката"?
Към всеки, който не само би прочел, но би разчел тази книга. Тя е построена по начин, който изиска особено висока степен на внимание и участие от страна на читателя. Обръщам се към читатели, способни да се доверят на себе си – на инстинкта си и на познанията си.
В книгата акцентирате на поясненията и детайлите? Такава ли сте и в живота?
Тук определено има някаква грешка. Акцентирам върху детайлите, но в никакъв случай не върху поясненията. Не познавам нищо по-скучно от поясненията в литературата. И разбира се стремя да ги избягвам всячески и в живота. Като цяло в живота се стремя да се изразявам кратко и ясно.
Поезия се чете трудно, още по-трудно се превежда, а как се пише?
Далеч по-трудно още. Иначе нито любимите поети, които съм чела, нито приятелите поети, с които общувам, са успели да ми помогнат да дам и най-малкото обяснение как именно се пише поезия. Предполагам, че става дума за някакъв вид кондензация на познание. Но само предполагам.
Преводач или писател - в коя роля се чувствате най-уютно?
Нищо в литературата не е уютно, тъй като е свързано с къртовски труд.
Всъщност, как един четящ човек преминава границата и става писател? Може би ще помогнете на младите, които нямат увереност да хванат перото.
Струва ми се, че е много по-важно не как минава границата, а какво прави след това. Потребността да се изразиш в писмен вид съвсем не означава непременно качество на написаното. Много е важно пишещият да има високи изисквания към себе си и да се равнява по големи текстове. И да премисля много преди да публикува нещо.
