България ще пострада от руската забрана за износ на редица стоки, главно ако те се отнасят до енергийно оборудване или са резервни части, които са необходими за редица производства в България, използващи все още руска техника. Това е сред изводите на експертите, потърсени от БТА във връзка с решението на руското правителство. Те направиха уговорката, че коментарите им не са базирани на точния списък със забранени за износ от Русия стоки, а на публикуваната за него информация в медиите.

Ако в руския списък със стоки, забранени за износ, който се отнася най-вече за т. нар. "неприятелски държави", сред които е и България, има енергийно оборудване, това ще е пряка заплаха за нашата енергетика. Това коментира Георги Минчев, председател на Управителния съвет на Българо-руската търговско промишлена палата. Той уточни, че към този списък трябва да бъдат оповестени и съответните правила за прилагане на санкциите.

По-рано руското правителство е наложило забрана за износ от страната на много продукти и стоки, сред които техническо и телекомуникационно оборудване, медицински стоки и апаратура, селстостопанско оборудване, авто и електрическо оборудване. Забраната включва и железопътни вагони, контейнери, турбини и подобни. Забраната, като начало, е в сила до края на 2022 г.

Минчев каза, че турбини е широко понятие, но в него може да бъдат включени и изделия, необходими за нашата енергетика. По думите му не е малка частта на топлоенергетиката ни, която ползва руско оборудване и се поддържа благодарение на непрекъсната доставка на консумативи и резервни части. По въпроса за ограничението върху износа на електрическо оборудване, Минчев каза, че ако става дума за трансформаторни станции, контактори, изолатори, то тази забрана също би се отразила върху енергетиката ни, защото страната ни внася такива изделия.

Забраната върху износа на медицински стоки, ако се визират лекарства, също ще рефлектира върху България, каза Минчев, като напомни, че такива са били използвани още при първата вълна на ковид за подпомагане на лечението. Минчев изтъкна, че Русия изнася също и радиоизотопи за медицински цели, които в България, а и в редица държави по света не се произвеждат.

Ограниченията върху износа на селскостопанско оборудване няма да имат критично отражение за икономиката ни, смята Минчев.

По повод съобщението, че Министерството на икономиката на Русия е предложило забрана за износ и на дървесина и продукти от дърво, Минчев каза, че това няма да се отрази на страната ни. От тази мярка ще бъдат засегнати страните от Западна Европа, сред които Италия, Германия, Финландия, които имат и предприятия в Русия.

Най-притеснителните, според Минчев, са руските временни ограничения върху износа на групата хранителни продукти.

Русия, която досега се занимаваше преди всичко с блокиращи мерки и ограничаващи въвежданите срещу нея санкции, вече преминава в атакуваща позиция. Ефектът от този контрасанкционен отговор на Русия можем да си представим, когато си спомним руските контрасанкции след 2014 г. и тогава ЕС загуби над 200 млрд. евро износ на година в Русия, коментира Минчев.

Веселин Илиев, главен директор "Международно икономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, коментира с уговорката, че не е запознат с пълния списък на забранените за износ от Русия стоки, че ограниченията за износ на дървесина ще засегнат българските производители, особено в сферата на строителството. Потърпевши ще бъдем и заради ограниченията на експорта на оборудване на железопътния и метро транспорт. Страната ни ще бъде засегната и от забраната за износ на всякакви резервни части за машиностроенето, включително и за отбранителната индустрия.

Според Илиев забраната за износ на турбини няма да засегне енергетиката, в това число и атомната ни централа, която разполага с резервни части за години напред.

Страната ни няма да бъде съществено засегната от забраната за износ на крайни изделия от Русия, но предприятията, които имат руско оборудване, няма да могат да реагират, коментира Минчев.

Вносът у нас на медицински стоки е незначителен, коментира експертът забраната за експорт от Русия и на тази група стоки. Няма да има ефект за България и ограниченията върху износа от Русия на техническо и телекомуникационно оборудване.

По данни на българското Министерство на икономиката и индустрията Русия е един от основните външноикономически партньори на България. През 2020 г. на Руската федерация се падат 4 на сто от външнотърговския стокообмен на България, в т.ч. 1,5 на сто от износа и 6,2 на сто от вноса. За първите девет месеца на 2021 г. се наблюдава ръст във водещата група стоки в българския износ - "Медикаменти" с 8,2 на сто, с дял от 27,4 на сто от общия ни износ за Русия, както и ръст със средно над 110 на сто във водещите групи стоки във вноса от Русия - минерални продукти и горива, които са с дял над 80 на сто от общия руски внос.

Сурови нефтени масла и сурови масла от битуминозни минерали имат 43,3 на сто дял във вноса ни от Русия, нефтен газ и други газообразни въглеводороди - 16,2 на сто, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи 70 на сто или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти - 7,7 на сто, семена от слънчоглед, дори натрошени - 7,1 на сто, други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 мм, от желязо или от стомана - 6,4 на сто, необработен алуминий - 4,8 на сто, каменни въглища; брикети, яйцевидни брикети и подобни твърди горива, получени от каменни въглища - 2,3 на сто, рафинирана мед и медни сплави в необработен вид - 2 на сто, части за апаратите от NN 8801 или 8802 - 0,9 на сто, мотриси и моторни платформи, различни от тези от N 8604 - 0,6 на сто.