Вход | Регистрация

Цв. Симеонов: "Не е страшно да изоставиш един бизнес и да се насочиш към друг"

Цв. Симеонов: "Не е страшно да изоставиш един бизнес и да се насочиш към друг"
Снимка: Север.бг
Цветан Симеонов е председател на Българската търговко-промишлена палата. Той бе във Велико Търново, за да проведе традиционната си среща с представители на бизнеса и кметове на общини и да се запознае с проблемите и трудностите в работата между тях.

Българската търговско промишлена палата (създадена през 1895 г.) е независимо, неправителствено сдружение за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на стопанските интереси на своите членове, допринасящо за развитието на международното икономическо сътрудничество и оказване на съдействие за европейската и международна интеграция на РБългария. Дейността на Палатата се основава на принципите на доброволно членство, автономия и самофинансиране. БТПП се стреми към установяване на коректни и етични взаимоотношения сред бизнес - средите. Разполага с 28 регионални структури.

Нейният председател коментира бизнесклимата у нас и отправените препоръки към управляващите.

Г-н Симеонов, направили сте проучване сред великотърновски фирми за най-сериозните им проблеми. Кои са те?

Анкетирани са над 200 фирми. Не всички са отговорили. Но голямата част от тях определят инфраструктурата, транспорта и местните данъци като основен проблем, който искат да се оправи. За мое учудване за другите градове във Велико Търново има удовлетвореност от работата на местната администрация. Проблем остават обществените поръчки и начинът, по който се провеждат. Затова сега върви и промяна в Закона, който мина на първо четене. Ние сме насърчители на това нещо. Да видим какви допълнения и изменения ще бъдат дадени. Искаме ограничаване на възможностите на администрацията да манипулира обществените поръчки.

Какви са те?

Един пример, за да стане ясно. За един път се знае, примерно автомагистрала, параметрите, по които ще се направи, срокове за изпълнение, гаранции, неустойки. За общината или държавата трябва да остане само един критерий - цената. Но някой близък до управляващите търга знаят, че има налични пари, вкарват в условията, че предимство ще имат тези, който най-късно се съгласят да получат парите си за поръчката. Нормалното изпълнение е от 6 до 9 месеца. Но друг пише 2 години и той печели поръчката, но тъй като е близък, парите са налични и дори си ги получава на втория месец. А с по-ниска цена и допълнителни екстри може някой друг да спечели. От това не страдат само българските фирми. Друг пример - търг за автомобили. Обявява се в условията, че резервоарът трябва да съдържа 75 литра гориво. А има един единствен модел кола за това. Ако бяха честни към себе си и обществото, защото се харчат държавни пари, трябваше да напишат - най-много километри навъртяни с един резервоар или най-нисък разход на гориво. А има коли, които са с по-малък резервоар, но са по-икономични.

Ваши предложения, т.е на БТПП за промени в Законите?

Едно от тях е кандидатстване в търговете по електронен път. Попълва се бланка и компютърът класира фирмите. Имали сме срещи с американски експерти по тази тема. Доста примери са ни давали. Всеки търг си има процедура за обжалване. Има фирми, които искат обжалването да не спира изпълнението на поръчката. Друго - искаме нулева ставка върху печалбата в региони, където има по-висока от средната за страната безработица, т.е да не е 10 % като при другите, а нулева. Промени се правят сега. Има коментари и за първоначалния праг да се намали от 35% и да стане 20% за фирмите, които да се класират за този нулев данък. После въведоха да го ползват само тези, които имат над 30 работника. Но кой отива в тези общини да разкрие 30 работни места? Искаме да няма такъв критерий.

Правите класация за ТОП 100 на фирмите у нас. Къде е нашият регион?

Има класация за Великотърновска област. На първо място по нетни приходи от продажби са "Захарни заводи" в Горна Оряховица, на второ - "Захари", а на трето - "Свилоза" в Свищов. Първият при вас е на 33-то място в общата класация по обем на продажби. Определяме фирмите по различни критерии.

Какъв е бизнесклиматът у нас?

Негативно се отнася бизнесът към напреженията в страната. Има неизвестност към това, което ще се случи. А за привличане на инвеститори трябва да има спокойна обстановка и предвидливост в по-дългосрочен план. Много от решенията се отлагат, не се вземат предвид. Някои от инвеститорите даже обмислят да се изтеглят от нашата стана или, ако са имали намерения към България, да отидат в друга страна. Според нас вдигането и на минималната работна заплата няма да е за добро, а ще доведе до нова безработица.

Увеличава ли се междуфирмената задлъжнялост?

Това е важно между фирмите. Затова настояваме, защото то е като верига. Настоявахме да започне издължаването на държавата към фирмите. Така всеки се разплаща по веригата поне между три или четири фирми и с работниците също. Надяваме се, че затова е арбитража, да не се съдят години фирмите, а до 12 месеца да има яснота.

А да не се внася ДДС по фактура, ако фирмата не си е получила парите по нея?

Това също е наше предложение. На практика, когато им постъпения във фирмата кешово, тогава да се издължат и те. За голямо съжаление имам сериозни притеснения, че нелоялни длъжници ще започнат да се възползват от това.

Имате ли статистика колко са фалиралите фирми за последната една година у нас?

Има я в Агенция по вписванията тази статистика. Нашата задача е да обясним, че няма нищо страшно да изоставиш един бизнес и да го обявиш за фалирал, а не да завличаш свои партньори. Затова нормалните държави от 10 регистрирани фирми например, след 10 години оставят две. Това е пътят - спираш и не завличаш никой.

При разговори с представители на дребния и среден бизнес, сякаш има повече търговия у нас, отколкото производство. Така ли е наистина?

Така е. Произвеждат малко хора, но затова пък става по-ефективно производството, с малко работещи, а трудът им е високопроизводителен. При тях няма минимална работна заплата, а повече. МРЗ има там, където има нискоквалифициран труд.

Как бизнес средата може да стане по-предвидима?

С промени - електронно правителство и честа промяна в законодателството с неизвестна посока. Прогонихме много инвеститори с Възобновяемите енергийни източници. Държавата не сметна колко ще поскъпне другата енергия, защото ще има много желаещи, без оценка и бюджета не можа да го посрещне. Така, доста вложили огромни средства във ВЕИ, фалираха.

Какво съветвате бизнеса, Вашите препоръки?

Сложно е. Всичко което правим за тях е да си намерят нови партньори, не само от Европа, защото и те са в застой. Да търсят нови пазари, затова водим и изпращаме делегации. В Индия например имат сериозен предприемачески дух. Сандалите му са скъсани, но взел телефона и сключва сделки. При нас предприемачески дух не е достатъчен. И досега не се преподава в училище. В Белгия 50% от учениците в училище, обучавани в различните професии, учат и предприемачество. Учат как да намират материал, да подготвят бизнес-плана, да наемат офис и прочие. Може да не стане шеф на козметичен салон, но знае какво да направи.

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57