Вход | Регистрация

„Военният зад щанда“ Богдан Цанев: Малкият бизнес оцелява заради доверието

„Военният зад щанда“ Богдан Цанев: Малкият бизнес оцелява заради доверието
Снимка: Север.бг
Роден е във В. Търново. Второ поколение военен. 18 г. е израствал във военната си кариера - от взводен командир до н-к щаб. 10 г. е работил в поделението в Харманли, останалите 8 г. – в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. През 2003 г. е реформиран от армията. През годините след това е работил на различни и на няколко места едновременно, за да издържа семейството си. От 2,5 г. държи квартален магазин. 

По стечение на обстоятелствата се срещаме с бившия военен всеки ден – кварталното му магазинче храни негови бивши колеги и семействата им в кв. Кольо Фичето в старата столица. Всеки път, влизайки в магазина му, той ни посреща с усмивка и добра дума (неговата съпруга – също, когато е "дежурна" по щанд). И така е с всеки клиент. Винаги има за какво да си поговори с клиентите.

За времето, през което се занимава с нетипичната за образованието и специалността си дейност, той е успял да "избистри" много истини, военната дисциплина му помага да оцелява в условията на пазарна икономика, а всекидневното общуване с хората го е направило психолог. Нямаше как да "затворим" разговора само по темата за икономическите условия, при които оцелява малкият му бизнес, без да засегнем политическите и социалните, произтичащи от случващото се през демократичния период, който извървява страната ни…

Какво принуди един бивш военен да напусне армията и да се захване с търговия?

Изхранването на семейството. Децата ми… Трябва да се грижа за тях. Другият момент е, колкото и странно да звучи, в търговията има доверие. Доверяваш се на дистрибуторите, даваш им парите си и се впускаш в нещо непознато. Те също ти се доверяват с материални ресурси. Клиентите също ти се доверят – нещо, което в днешно време някак си не се случва. Но това идва от надстройката.

Като човек, който дълги години е бил "под пагон", бързо ли се адаптира към новите търговски условия?

На мен ми костваше 2,5 г. да спечеля доверието на хората и хубавото е, че продължавам да го печеля. И не само на клиентите, а и на дистрибуторите, с които работя и, които стават все повече. Попадайки в търговията видях, че политик по-ниско от търговия не е паднал. Без значение с какво ще търгува.Не е отишъл на село да копае или нещо друго да прави.

Като човек, занимаващ се с дребен бизнес, как успяваш да го запазиш в условията на демокрация?

Демокрация?! Мисля, че няма демокрация. Има някаква форма на демокрация, която граничи с крепостничество. А иначе бизнесът ми  оцелява благодарение на клиентите и на дистрибуторите. И от двете страни има взаимно доверие. Това, което намирам в търговията е, че беседвам с нормални хора – и клиентите ми и хората, които ми носят стока, са нормални. Те са от "изчезващата раса".

Имам 25 дистрибутори. Аз не мога да платя на всички. На ден през магазина ми минават между 200 и 300 клиенти – те също не могат да си платят винаги. Но ние си вярваме! Нещо, което за 25 г. изчезна. Не съм черноглед, но съм реалист – хората оцеляват в задача с грешно поставено условие. А, когато условието е зададено неправилно, тя не може да има правилно решение. Въпросът е кой е задал грешно уравнението…

Като човек, който е дишал войнишкия въздух, можеш ли да ми кажеш накъде отива българската армия или това, което е останало от нея?

Българската армия? Шапка просто, лице… Без да може да си изпълни задълженията. Тя е маша в момента. Трябва да се погледне числеността й – каква беше и каква е сега, да се намери отговор на въпроса защо се случи така. Има хора, които го знаят много добре. Но няма да го кажат, защото интересите са големи и много нависоко.

Хората, които бяха в армията и бяха реформирани, бяха жертва, но въпреки това се държаха достойно и постъпиха много зряло. Но никой "отгоре" няма да оцени това. 

„Военният зад щанда“ Богдан Цанев: Малкият бизнес оцелява заради довериетоСевер.бг

Българската армия отдавна не доминира даже в рамките на нашата територия – какво бъдеще очаква една държава, която не разполага с военна мощ?

Реално България няма в момента армия. Ние се превръщаме в полицейска държава. Полиция + жандармерия! Това е много странно, защото по времето на социализма полицията беше двойно по-малко, а армията си беше "закована" на нормалния рубеж. А сега какво стана? Всеки втори ли е престъпник?! Защо трябва толкова много да се увеличава този репресивен апарат, а армейският екип да олеква?

В армията имаше новости – не само във военното дело. Там беше обвързана и науката. И всичко това вече е със затихващи функции. Фактът, че командата на Първоешaлонен полк в Харманли в момента е база за бежанци, няма коментар. Фактът, че веднъж границата беше унищожена, а сега ще се изгражда отново, няма логично обяснение. Това е градено с години – Рим не е построен за един ден… После 25 г. се разграбва и сега пак започва "модерната вълна" - да правим… Какво да правим?!

Какво бъдеще очаква такава държава?

България е застаряваща държава. Нашето поколение ще си остане тук, но много голяма част от младите - не. Пък и кой ще се върне тук? Икономически България вече не е българска. Има толкова сфери на чуждо влияние… Ако бях на мястото на някои хора, щях да се замисля как гледам трибагреника, какво правя тук, защо получавам тези пари – да троша или да създавам?

Виждам новия етнос какъв е – новите "българи", които идват… Ние си заминаваме като нация. Ще останат български колонии по света и – толкова. Ясно, че тука най-ценното е земята, климатът е перфектен, но българите са излишни и не трябва да са тука. И всички машинации, които се правят, е с цел да се заличи българския етнос.

Как би коментирал предложението на Николай Бареков за връщане на казармата под формата на "трудова и образователна повинност за някои категории младежи", а не за възстановяване на стария военен ред в страната?

А защо трябваше да се разрушава нещо и после да се връща?! "По стар, български обичай"… За мен това е донякъде PR-акция, защото това, което е унищожено, няма как да се възстанови. Военно училище (НВУ "Васил Левски" във В. Търново – бел. на ред.) никога няма да бъде същото. Никога! Ако се стигне до фактология, технически и финансово не може да се направи това, което се е правило преди години тука. Самият факт, че западни партньори са идвали тук и са ни сваляли шапка, говори много. Глупаво е да унищожиш  нещо, което имаш, а после да биеш тъпана и да го създаваш наново. Добре! Ама как ще стане това нещо и откъде ще дойдат тези пари?

Как се издържаше армията?

Армията е затворена система и сама си изкарваше парите. Всички знаят откъде – от военно-промишления комплекс. И него го потрошиха! Освен това, във всяко едно подразделение, от полк нагоре, си имаше помощно стопанство. Аз досега не съм видял в една пожарна или в една митница да има помощни стопанства. Кой, работещ в тази област, се занимава с това? Освен с възпитанието на момчетата си, ние се занимавахме и с изхранването им.

Когато стана белята, трябваше да се каже пред всички хора точно какво е станало и защо се разформирова армията. Дали ще има доблестен българин (незнам дали "горе" има българи), да го направи това нещо? Незнам…

Работата ти сега те е превърнала в своего рода психолог – какво вълнува хората, как ги усещаш като настроение, като нагласа?

Обикновените българи извършват голям подвиг, за да оцелеят в днешно време – много е трудно. Аз общувам предимно с възрастни хора. Как ги усещам? Хората са объркани… Хората ги е страх… Нито младите, нито старите, нито тези, които в момента работят, имат усещане за стабилност. Няма нищо градивно!

Шапка свалям на онези, които в днешно време раждат деца! Не говоря за някои етноси, при които това е политика… За мен България беше продадена на малцинствата, попиляна отвсякъде. Като българи, ние сме хрисими хора и допуснахме нещо, което го няма никъде по света – малцинството да казва какво да правят другите, а пък тези, които трябва да вземат решения, да са послушни маши в ръцете на чужди господари.

Вярно е,че една малка държава не може да бъде независима, но още в началото на преходния период трябваше да се каже на хората какво ще стане. Никой не знаеше и не беше подготвен какво ще се случи. Това кара обикновените хора да се страхуват – на кого да вярват?

Няма и социална политика… Бил съм две години с един човек в едно спално, а в момента той е клошар. Как стана така? Този човек имаше качества! В същото време пришълците, които идват в България и Европа "би тъпана" за тях, сега живеят по-добре. Браво! А колко българи за тези 25 г. метат улиците, сред тях хора с по 2-3 висши образования, които ровят по кофите за боклук? На някой това да му прави впечатление?

Стратегическата дипломация ли ще реши благоприятно икономическия, политически и социален изход от това положение, в което се намираме в момента?

Няма дипломация. Положението е форсмажорно, бедствено. Или, казано на военен език, ЧП – "чрезвичайно произшествие". Иначе животът сам по себе си е хубав… И хората продължават да вярват, че нещата могат да се променят. Но това ще бъде чудо!

 

 



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57