Благотворителен спектакъл "Вечеря за глупаци" от Франсис Вебер организират от Международна фондация "Алеко Константинов" със съдействието на Община Свищов на 13 януари от 18 часа. Инициативата е част от тържествените чествания по случай 149-годишнината от рождението на Алеко Константинов и се реализира с цел да бъдат събрани средства за издигането на паметник на един от най-великите синове на крайдунавския град - професор Иван Шишманов.
Режисьор на постановката, която ще се играе в салона на Първо българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови," е Рашко Младенов, а участие в нея вземат гост актьорът Христо Гърбов и колегите му от Русенския драматичен театър "Сава Огнянов". Входът е с покани, които могат да закупени на символичната цена от два лева от звено "Култура" на Общината, което се намира на ул. "Димитър Г. Анев" 4 а.

Проф. Иван Шишманов е роден през 1862 година в град Свищов - един от най-будните центрове на българщината през Възраждането. Родът Шишманови се смята за издънка на последната владетелска династия на Второто българско царство.
Бъдещият български езиковед израства в семейната среда, която е особено благоприятна за ранното проявяване на литературни наклонности и културни интереси у него. Бащата Димитър Шишманов е бил учител, а синът му Иван завършва педагогическо училище в Прага и едва 20-годишен започва да преподава в Свищовското класно училище.
Скоро обаче интелигентният младеж е привлечен на служба в столицата - става подначалник в Министерството на просвещението. Жаждата за по-високо образование го отвежда последователно в университетите на Йена, Лайпциг и Женева. В тях изучава философия, педагогика, древноизточни литератури, езикознание. Науките го привличат до такава степен, че той посещава лекции дори по санскритски и персийски език. Понякога в тия часове той е единственият слушател, а този факт наистина бихме могли да оставим без коментар.
Получил образование в известни западни университети, владеещ няколко чужди езика, Иван Шишманов използва знанията си, за да бъде максимално полезен на своя народ. За такава мисия, разбира се, е нужен висок морал, дълбок патриотизъм, безкористност и всеотдайност.
Той е един от основателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет) и негов дългогодишен преподавател. Редовен професор е от 1911 година, а още през 1903 година е министър на просвещението.  Позициите си за българското образование и култура развива в "Основи на училищната ми политика и бюджетът за 1904 г.”(сп. "Училищен преглед”, г. ІХ, 1904).   
Докато е министър, Иван Шишманов отваря пътя на образователни и културни институции, без които не бихме могли да си представим историята и духовността на България – Народния театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, първата детска забавачница у нас, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища (учредителният конгрес на Общия читалищен съюз го избира за председател на организацията през 1911 г.), библиотеки и др. Именно той изпраща български писатели, учени, художници и музиканти в чужбина, за да имат възможност да общуват с достиженията на европейската наука и изкуство.
Основател и редактор е на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. В него обнародва много фолклорни и др. научни материали и изследвания. На страниците на сборника е публикуван най-напред романът на Иван Вазов "Под игото”. 
Иван Шишманов е братовчед на Алеко Константинов и прави всичко за популяризиране на творчеството на този бележит наш писател. Близък приятел е на Цветан Радославов и роднина на Александър Божинов.
Той е и син на своята епоха, и гражданин на една бъдеща България, която е виждал в мечтите си - просперираща, културно извисена и категорично заела място в голямата европейска структура от държави и модерни общества.
"Да бъдем европейци и все пак българи” е неговият девиз. Чрез проф. Иван Шишманов България участва в създаването на проекта за Обединена Европа. Едва ли би могло да се намери по-подходящ представител на нашата страна.
"Европейският съюз трябва да бъде не само съюз на интересите, но и на духовете, а още повече на сърцата!” Тези думи проф. Иван Шишманов произнася на Първия конгрес на паневропейското движение във Виена през 1926 год.. Той е избран и за вицепрезидент на центрания съвет на паневропейското движение.
Сега можем да сочим с гордост това участие на българската държава още на Първия Пан-европейски конгрес.
Иван Шишманов умира в Осло през 1928 год. През 2012 година се навършват 150 години от рождението на този достоен свищовлия, голям българин и велик европеец. Той заслужава неговото дело да бъде почетено от благодарните потомци, както в Свищов, така и в София, и в Страсбург!

________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg