Има ли граници и възраст за истинската любов?
Представяме ви две двойки със съвместен живот от 18 и 45 години
Има ли граници и възраст за истинската любов? Може би всеки си е задавал този въпрос.
И независимо от видяното - разликата в годините или възрастна двойка, която се прегръща и целува, не бива да бързаме да ги съдим. Това е просто любов.
Любовта не пита, тя просто идва. А и всяка възраст си има своя чар и предимства.
Как стоят нещата в една връзка?!
Представяме ви две двойки със съвместен живот от 18 и 45 години. Те са домуващи в Дом за стари хора "В. Ботева" във Велико Търново. Питаме ги какво е любовта и как се пази толкова дълго време.
Няма да ви питаме кой управлява в една връзка - жените или мъжете. Съдете по отговорите!
Еленка Божева и Димитър Николов са от Лясковец.
Заедно са от 45 години. Той е от 12 години в Дома. Тя е от две години там. Еленка е на 73 години, а Димитър - на 74 години.
"45 години сме заедно. Той дойде първи. Децата отидоха в чужбина. Останах самотна и затова дойдох тук. Доволна съм много. Родих се като дойдох тук. Живеехме си заедно с Димитър. Навсякъде сме били двамата. Не сме се разделяли, макар че той бе в Дома, винаги се е връщал и в Лясковец. Съжалявам само, че не съм дошла по-рано", разказва Еленка и продължава да реди.
"Запознахме се през 1974 година. Той работеше в авторемонтен завод като строителен техник, а аз бях куриерка там. Той беше разведен, аз също, така се събрахме. Изгледа ми децата. Сега имаме внуци. Години наред сме си били заедно".
Първият трепет
"В заведение, където работихме заедно бе първата ни среща. Той почерпи. Питах се - "Той не ме познава, а ме черпи". Чул, че съм свободна и казал на една друга жена, проучил нещата и ме кани. Първият път отказах, но втория път отидох. Черпехме се с биричка. Шефът обаче научи и пита - "Ще се жените ли, какво става? Той няма да те вземе".
Аз му отговарях - "Може и да не ме вземе, но аз го обичам". Оставах при него, в стаята му. След това шефът ми каза - "Не съм го очаквал от тебе това". Уволниха ме, не изпълнявах заповедите на шефа. Пак не се разделихме и тогава. После ме върнаха отново на работа", пояснява тя.
"Не съм се притеснявал да я поканя на среща", отговаря пък той.
"Бях с дълги коси. С една мантичка. Притеснителни бяхме. Но животът беше друг. Промени се любовта с годините. Парата не струва нищо, имотът също, никой не може да вземе нищо със себе си. Но любовта е върхът. Да обичаш човека, това е върхът. Навсякъде си има проблеми, раздори, но ние си допадаме. Живеем си добре", разсъждава Еленка.
Карат се ... за дребни неща.
"Нямаме сериозна кавга. Затова съветваме всички млади хора и внуците си също - да гледат напред и да се уважават. Това е най-важното - да те уважават и ти да уважаваш".
В семейството командва ... жената, казва Еленка. "В Дома обаче мълчим".
Ще отбележат празника днес, 14 февруари.
"Обичам да има емоции. Да не си забравяме празниците", казва тя.
Правят си подаръци и изненади.
"Винаги сме си подарявали по нещо малко. Помня, веднъж, като бях млада, ми подари една блуза. Беше много хубава. Викам си - "Как ми намери размера". Много неща ми е купувал. Аз, като работех в магазин за дрехи, също му носех всеки ден подаръци".
"От уважение нищо друго не искам", заключава пък мъдро Димитър.
Валентина Василева и Петър Петров са от Велико Търново.
Тя е рускиня. На 74 години е. Живее в старата столица над 20 години. Той е на 78 години. Познават се от 18 години, а от 17 години са в Дома за стари хора "В. Ботева" във Велико Търново. Разбират се особено добре и на български, и на руски. Петър е завършил Киевския политехнически институт.
"Помагаме си едни на друг - той на мен, аз на него. Аз се грижа за него и той за мен. Води ме за ръка. Всички казват - "Ах, колко се обичат. Водят се за ръка". А те не знаят, че аз съм глуха, не виждам добре и той ме води и пази", усмихва се Валя.
Живяла е с Петър под наем. След това подала документи за прием в Дома.
"Моята дъщеря не понесе това. Но аз съм такава - "твърда" глава. Дочаках реда си тук, в Дома. "Защо да живееш самичък, подай документи и ти. Условията са много хубави", казвах на Петър. А той - "Аз съм работил 25 години в Университета, как да ида в старчески дом?". А аз - "Но тук има всякакви хора - учители, полковници. Животът ни е принудил и в старчески дом да се ходи. Ще ти помагам".
Подаде документи и го приеха. И постепенно, с годините, си свикнахме един с друг. На 7 декември 2014 г. ще навършим 18 години, откакто сме заедно, макар че и аз, и той, живеем в отдени стаи в Дома. Ние сме си приятели, не сме семейство, както Еленка и Димитър. Три пъти са му правили операция и аз го вдигам на крак", разказва тя. И допълва, че Петър е стеснителен, затова не говори много. Но е добър човек, затворен в своята черупка. А тя е рускиня - по-открита.
Уважението е най-важното.
"Уважаваме се, помагаме си. Имаме общи интереси. Ходим на разходки. Пътуваме. Почиваме в станция в село Баня, Новозагорско. Има минерални бани там. И тук /в Дома - б.а/, и там ни приемат като Валя и Петър. Ако видят единия, питат за другия и обратното. Като брат и сестра сме", допълва Валя.
Най-важното е ...
"... търпението и уважението. Семейство ще има, ако има търпение повече. Сега за младите е труден животът. На нас ни беше по-леко. Ние имахме работа, осигурена заплата и хляб. Дъщеря ми така е не можа да завърши университет. Трябваше да работи", отговаря тя.
Кой командва?
Валя: "Ние сме се договорили - в къщи командвам аз, защото кой пере, готви, чисти, кърпи. Аз и го върша както трябва. Навън се подчинявам на него. Никога не съм го обиждала пред хората. Рязка съм, но никога пред хората, никога. Имаме си уважението".
Смешна случка
"Петър се връща от София и му казват - "Валя я няма. Отиде на Баня". "Е, как на баня. Каква баня?", чудил се той. Не разбрал къде съм отишла. А аз тръгнах за селото, известно с минералните си извори и не можах да му кажа. Тогава нямаше мобилни телефони. Но в стихотворна форма му се обясних, че отивам на почивка в село Баня. Оставих бележката в стаята му. След това и той дойде в почивната станция. Имаме си стая там, № 315 е нашата стая. Уважавани сме там. Приемат ни добре", усмихва се Валя.
Желаем ви още дълги години живот, здраве и приятни емоции, приятели!
