Телевизията ще остане най-силната електронна медия
Това сочи първото по рода си национално социологическо изследване на тема: "Телевизията в България вчера и днес..."
Телевизията ще остане най-силната електронна медия в областта на маркетинга и рекламата и предпочитана за развлечение и отдих на зрителите. А главната й роля е да информира и забавлява. Това сочи първото по рода си национално социологическо изследване на тема: "Телевизията в България вчера и днес. Медийно поведение и жанрови предпочитания на националната аудитория", осъществено от Агенция "Сова Харис". То е в рамките на научно-изследователския проект на тема: "Телевизията в България: 1954-2014 г. Програми - журналистика - регулация - нови медии", финансиран от Фонд "Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката, с бенефициент Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий".
По него е работил екип от 20 души. Направено е през октомври 2013 година сред 1000 граждани над 18-годишна възраст.
Данните от изследването бяха представени днес във Велико Търново от проф. Маргарита Пешева, преподавател във ВТУ.
Около 85% от хората гледат телевизия ежедневно. Хората, които гледат ежедневно телевизия, седят много по-дълго време пред малкия екран, отколкото хората, които не гледат телевизия всеки ден. Всеки втори пълнолетен български гражданин ежедневно посвещава между 1 и 3 часа от времето си, за да гледа телевизия, а двама от всеки петима прекарват повече от 4 часа всеки ден пред малкия екран. Най-висок е делът на хората, които считат, че телевизията ще остане влиятелна медия за формиране на общественото мнение, а бъдещето е на цифровата телевизия.
Основна роля на телевизията в ежедневния живот на българина е да информира и да забавлява. Около 81% от пълнолетните жители на страната заявяват, че благодарение на телевизията редовно научават новините и се информират за случващото се в страната и по света. Приблизително 61% от хората гледат по телевизията интересни филми и сериали и по този начин разнообразяват живота си. 30% предпочитат спорта. 28% харесват реалити предаванията.
19% казват, че телевизията е фон на семейната вечеря. Само 9% казват, че предпочитат да са в интернет пространството, а не пред телевизора.
"Българските ТВ канали са водещи в зрителските предпочитания. Преобладаващата част от пълнолетните граждани на страната приемат българската телевизия като част от публичното пространство. Те свързват историята на българската телевизия както с новините и публицистичните предавания, които гледат от години, така и с политическата идеология и пропаганда, неизменно съпътстваща през десетилетията телевизионната програма", посочи проф. Пешева. И допълни, че преобладаващи са нагласите, според които обективен прочит на телевизионното ни минало през ерата на прехода е възможен при условие, че се направи без намеса на политически или идеологически пристрастия.
Близо 2/3 от пълнолетните българи споделят мнението, че донякъде обективни са главно големите ТВ програми с национален обхват – БНТ, bTV, Нова телевизия и ТВ7. Около 58% от хората считат, че българските ТВ програми са много обективни. 34% от хората споделят, че не са склонни да се доверят напълно на малките ТВ програми. 23% споделят мнението, че донякъде необективни са най-вече големите ТВ програми с национален обхват.
Не са еднозначни мненията на пълнолетното население на страната относно оценката на българската телевизия преди 1989 г. Открояващите се настроения се обуславят от - носталгия по стария формат на ТВ програмата на Българската национална телевизия от ерата на социализма и критично отношение към концепцията на ТВ програмата на Българската национална телевизия, подчинена на партийна идеология. Отчита се поляризация и липса на еднозначност сред споделените възгледи относно предаванията на българската телевизия в годините на прехода след 1989 г.
Според 31% от зрителите, след 1989 г. българската телевизия се опитва да бъде обективна, но често не успява. Това мнение се споделя от близо 31% от пълнолетните жители на страната. Приблизително 28% от хората считат, че през второто десетилетие на прехода българската телевизия е станала по-обективна.
Две от най-гледаните телевизии bTV и Нова телевизия печелят симпатиите на телевизионната аудитория в страната благодарение на емблематичните им предавания, сериозната журналистика и филмовото разнообразие.
Преимуществата на bTV са предавания като "Шоуто на Слави”, "Комиците”, "Нека говорят” и т.н. От своя страна, бисерите в концептуалната рамка на Нова телевизия са "Стани богат” и риалити шоу програмата Big Brother.
БНТ е най-старата българска ТВ програма и в очите на българския зрител е еталон за сериозна и качествена журналистика. Националната телевизия предлага богат избор от филми и сериали за всеки вкус - "Под прикритие" и "четвърта власт". Преимуществото й е, че не излъчва турски сериали, за разлика от bTV и ТВ7.
ТВ7 печели симпатиите на аудиторията, защото е сравнително нова и модерна телевизионна програма, предлага сериозна журналистика, качествени предавания и има добър филмов подбор, чийто венец е българският сериал "Дървото на живота”.
"Най-хубавото е, че българите предпочитат българските телевизии и българските сериали и филми, защото са българи. Това е положителна тенденции. Най-после станахме като американците, които казват че тяхното е най-доброто и едва ли не единственото", казва проф. Пешева.
"Всяка неделя" и "Панорама" са едни от най-харесваните предавания. Следва ги новинарската телевизионна емисия "По света и у нас". От водещите най-харесван или най-популярен е Кеворк Кеворкян, следван от Иван Гарелов, трети са Слави Трифонов, Ани Салич, Ани Цолова, на четвърта позиция е Милен Цветков, а на пета - Росен Петров. От публицистичните предавания, най-харесвани са Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов и Ани Салич са на второ място, следвани от Димитър Цонев - трети, Мартин Карбовски - четвърти, а пети са Бойко Василев, Венелин Петков, Росен Петров и Виктор Николаев.
"Има много телевизионни водещи забравени, останали в "депата" на телевизонна история, сред тях Бригита Чолакова, Хачо Бояджиев и други. Затова е и нашата роля, да ги припомним. Неслучайно екипът, работил по изследването подготвя три отделни тома за историята на телевизията. Първият е "Телевизията в България 1954 - 1990 година. Монолог без опоненти". Втори - "Телевизията в България 1991 - 2000 година. Нова политическа машина" и трети том - "Телевизията в България 2001 - 2014 година. Цифров дневен ред", заключи проф. Пешева.
