Евродепутат дискутира отбраната със студенти в НВУ
Моника Панайотова изнесе лекция за общата политика на сигурност и отбрана на ЕС
ГЕРБ - Велико Ттрново
Евродепутат Моника Панайотова, която е заместник-член на Подкомисията по сигурност и отбрана в ЕП проведе среща-дискусия в рамките на лекционен курс за борба с тероризма със студенти от Националния военен университет "Васил Левски” във Велико Търново.
Темата на лекцията беше "Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС – състояние, предизвикателства и перспективи”.
Официални гости на събитието бяха кметът на В.Търново, инж. Даниел Панов, и председателят на Общинския съвет, Николай Ашиков, които са бивши възпитаници на Националния военен университет.
Целта на лекцията, която евродепутат Панайотова изнесе пред множеството студенти, курсанти, преподаватели и военнослужещи, бе да обясни защо Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) е във фокуса на вниманието в момента, какви са основните предизвикателства пред сигурността в Европа и какви важни изводи и препоръки биха могли да се направят.
Като основни предизвикателства пред европейската политика на сигурност и отбрана Моника Панайотова очерта: икономическата и финансова криза, която налага намаляване на бюджетите за отбрана; необходимост от много по-интегриран подход; стратегическото преориентиране на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион; липса на политическа воля за засилване позициите на общите структури и организации; липса на консенсус между държавите-членки при приоритизиране на заплахите и целите; липса на капацитет поради ограничени ресурси; ниско ниво на доверие между държавите-членки; различия във възприятията на гражданите по отношение на заплахите.
Евродепутат Панайотова подчерта, че никоя от глобалните заплахите, пред които сме изправени, не е само военна, нито може да бъде отстранена с чисто военни средства. Някои от най-значителните заплахи са свързани с: тероризма, пиратството, климатичните промени, възможност от системен финансов провал, провал на световното управление, демографски проблеми, дисбаланс между бедни и богати, киберпрестъпност, организирана престъпност.
Необходима е адекватна и ефективна политика за сигурност и отбрана, комплексно използване на различни инструменти и интегриран подход за преодоляване на тези потенциални заплахи.
Панайотова обърна значително внимание на предстоящия Съвет по сигурност и отбрана, който ще се проведе през декември 2013 в Брюксел. Някои от основните аспекти, които предстои да се обсъждат, са свързани с оперативната ефективност на политиката на сигурност и отбрана, развитие на интегриран подход, засилване на отбранителните способности, развитие на отбранителната индустрия и насърчаване на изследванията и инвестициите в технологии в сферата на отбраната.
Въпросът за сътрудничеството между ЕС и НАТО също следва да бъде предмет на разглеждане, тъй като е необходима повече синергия и обща стратегическа визия за дейността на двете организации. Панайотова изтъкна необходимостта от въвеждането на Европейски семестър за политикките на сигурност и отбрана, което ще допринесе за по-голяма координираност на отбранителните политики на страните-членки и засилване ролята на ЕП в тази сфера.
Един от най-важните аспекти на срещата през декември е свързан с промяната и актуализацията на настоящата Европейска стратегия за сигурност от 2003г. Нужно е тя да бъде осъвременена, така че да отговаря адекватно на днешните заплахи и предизвикателства.
"Надявам се на Съвета през декемрви да се доближим до това, към което са се стремили бащите-основатели на ЕС, а именно по-федерален Европейски съюз, съюз, обединяващ не държави, а граждани, гарантиращ тяхната сигурност и разполагащ един ден с единна европейска армия. Силно се надявам този Съвет да бъде сигнал за повече политическа и военна интеграция. Това е правилната посока, за да бъде ЕС активен участника на глобалната политическа сцена и да отговаря адекватно на настоящите и потенциални предизвикателства и заплахи”, подчерта евродепутатътt.
В заключение Панайотова отбеляза, че европейската политика на сигурност и отбрана е насочена главно към това да се постигне повече с по-малко, да се осигури ефективно и ефикасно използване на ресурсите, кризата да се използва като повод за стартиране на нови инициативи и също така да се задълбочи сътрудничеството както между страните-членки, така и с международните партньори.
