Поредните избори, които би трябвало да са израз на народната воля, са само след няколко дни. И, както всички избори, и тези не са лишени от смисъл. Но все по-често чувам хората да казват: "Аз няма да гласувам, защото няма смисъл", "Защо да го правя, след като нищо няма да се промени и от мен нищо не зависи?"

Изборите са наше право, дадено ни от Конституцията. На тях се решава съдбата ни – и нашата, и на децата ни. Затова не би трябвало с лека ръка да отхвърляме тази отговорност.

Да! Именно отговорност! Ако не дадем  гласа си, това значи да прехвърлим отговорността за това на някой друг. Но заедно с нея прехвърляме и правата си. И, когато утре започнем да роптаем, защото не са защитени правата ни, ще трябва да се сърдим единствено на себе си, че първи сме се отказали от тях, като не сме поели отговорността да ги защитим с гласа си. Защото "права без отговорност води до анархия".

Гласуването е начин да покажем, че не ни е безразлично какво се случва в селото, града или държавата ни. Ако не гласуваме, някой друг, за когото това е "важно", ще определи вместо нас в своя полза – с кебапчета, пари или машинации... И е крайно време да осъзнаем, че изборът ни днес е животът ни утре.

Правото на "свободна воля" включва и това да решим дали да гласуваме или не. И винаги ще има поне по няколко причини, с които да се "съобразим", за да изберем едното или другото.

Моята съдба е в моите ръце. И без значение дали утре ще спечели "моят" кандидат, съвестта ми ще е чиста, че съм направила това, което трябва – да се възползвам от правото, дадено ми от Конституцията. Следващият такъв момент ще бъде на... следващите избори. Прекалено малко възможности, за да ги пилея в безразличие... А вие?