Ново глобално споразумение за изменението на климата
В документ, очертаващ нейната позиция преди международната конференция за климата, Комисията посочва, че разходите за овладяване на глобалното затопляне вероятно ще нарастват с по 175 млрд. евро годишно до 2020 г. Повече от половината от тази сума ще е необходима в развиващи се страни като Китай и Индия. ЕС и други силни икономики трябва да помогнат за поемането на разходите за намаляване на емисиите на парникови газове от развиващите се страни. Документът посочва различни възможности за увеличаване на международното финансиране, включително чрез изискване страните да участват в него пропорционално на техните приходи и емисии. Друга възможност е продажбата на търг на част от квотите за емисии на пазара на въглерод. В замяна на това всички развиващи се страни, с изключение на най-бедните, трябва да ограничат нарастването на емисиите си, като приемат стратегии за развитие, водещи до намаляване на емисиите на парникови газове. Тези стратегии трябва да включват ограничаване на изсичането на тропическите гори, тъй като дърветата и растенията поглъщат въглероден диоксид. ЕС вече предприе решителни самостоятелни действия за борба с изменението на климата, опитвайки се да намали емисиите. Той ще залага на този успех на преговорите в Копенхаген през декември. ООН организира конференцията с цел осигуряване на нов и по-амбициозен глобален ангажимент за борба срещу изменението на климата. Срокът на действие на сегашния договор - Протоколът от Киото - изтича в края на 2012 г. ЕС ще настоява развитите страни да поемат ангажимент за намаляване общо с 30 % на емисиите на парникови газове до 2020 г. (спрямо равнищата през 1990 г.). Приносът ще бъде различен за различните страни в зависимост от техните приходи, население, ниво на емисиите и усилия за намаляване на емисиите в миналото. Спазването на ангажимента ще бъде контролирано и налагано. Комисията предвижда също така голяма роля за търговията с емисии и ще се стреми към изграждане на глобален пазар на въглерод. Все повече страни, включително САЩ, Нова Зеландия и Австралия искат да създадат схеми, подобни на пазара на въглерод на ЕС, създаден през 2005 г. Схемата ограничава общите емисии на CO2, но позволява на предприятията да купуват и продават кредити помежду си. Тъй като известно изменение на климата е неизбежно, споразумението от Копенхаген ще трябва да предостави и рамка, за да помогне на страните да се адаптират. То трябва да гарантира подкрепа за бедните страни, застрашени от суши, бури и наводнения. Предложенията на Комисията, представени на 28 януари, ще бъдат обсъдени от европейските лидери и законодатели през следващите месеци.
