Отец Славчо за младите и нуждата от вяра
Сред детска глъч и мъждукане на свещи помолихме свещеноиконом отец Славчо от църквата "Свети Никола" в старопрестолния град да ни разкаже за вярата днес. По-рано той направи беседа по повод Въведение Богородично с децата от IV "Б" група на ЦДГ"Слънчев дом" и запознавайки ги с основните действия на вярващия - да се кръсти, да пали свещ и да произнася "Отче наш".
Във връзка с днешния празник Въведение Богородично и Ден на християнското семейство смятате ли, че са се съхранили християнските ценности у нас?
Ние трябва да ги търсим, за да се съхраним. Сами да пазим празниците, щом успеем, то съхраняваме във вярата и нас си. Попаднах на информация в медиите, че този празник е изгубил своето съдържание в днешно време. Смея да кажа, че не е вярно. Щом имаме нужда от него и го празнуваме, ще си върнем неговото съдържание и ще го внесем в домовете си.
Има ли млади хора в църквата, търсят ли опора в нея?
По различен начин, особено в тежките дни всеки търси Бога. Но има още много какво да се желае. Най-вече ние, възрастните трябва да съумеем да възпитаме децата си така, че да станат добри родители, които да опазят вярата и да я предат на свой ред. Църквата, празнувайки тези празници, ни мотивира да се обърнем и към милосърдната дейност. Трябва да споделим нашата вяра с тези, които са в болници, домове, затвори, тези които са на легло. Вършейки това, ние прославяме Църквата и Бога.
Разкажете за църковното училище към вашия храм…
Вече 175 години то съществува. Макар и с известни прекъсвания, преди 19 години го възстановихме и сега имаме родители с деца, които се събираме след богослужение, поучаваме се.
То е с богата история, от него са излезли три училища в града и едно читалище – Хуманитарна гимназия "Св.св. Кирил и Методий”, Старопрестолната гимназия по икономика и ПГСАГ ”Ангел Попов”, както и НЧ ”Надежда”. Даже след няколко дни ще поставим паметна плоча на стената на църковното училище по този случай.
За всичките тези години нашите деца пораснаха, станаха семейни, разпръснати са по света, но намират поводи да се върнат при нас и да търсят молитвена помощ. Имало е години, когато децата към неделното училище са стигали 40, а сега поддържаме около 25 деца с техните родители. Те са чисти, много от тях постят и се изповядват.
Значи има надежда за вярата на българина…
Има, въпреки огромните щети, които стават около нас с млади хора, които по една или друга причина си вредят. Днес съществува заблудата, че след като сме в 21 век, това, което Църквата предлага, проповядва и иска, е старомодно и непотребно. Всъщност е тъкмо обратното. През вековете тя винаги е учила как да бъдем хора, съхранени и с телата, и сдушите си.
