Да научим повече: Какво ни разкрива Трапезица?

От доста години вторият по значение хълм във Велико Търново – Трапезица, е предизвикателство за археолозите във всички аспекти - и като история, и като бит, и като култура. Артефактите, открити до момента в крепостта, дават доказателства, че на хълма са се намирали и много църкви, в една от които мощите на Св. Иван Рилски са престояли няколко века, преди да бъдат преместени в Рилския манастир.

Историческите отговори на археолозите дават познания за богатите и знатни хора, живеещи на Трапезица в богати къщи с уникална архитектура. Чрез мост над Янтра крепостта се свързвала с отсрещната – Царевец. Пътят към моста бил изсечен в скалите, а защитата на крепостта била естествена – от трите си страни хълмът е заобиколен от буйната Янтра. Общо четири входа водели до вътрешността на крепостта Трапезица, но главният бил от юг.

През годините много археологически екипи проучват хълма-крепост под ръководството на Мария Долмова, доц. д-р Константин Тотев, д-р Константин Дочев, Деян Рогозанов, Мирко Робов. През 2012 г. доц. Тотев сподели за обещанията на финансовия министър Симеон Дянков и кмета на Община Велико Търново Даниел Панов големият проблем, свързан с консервацията и реставрацията на откритията на Трапезица, да бъде решен, като за целта бъдат осигурени близо 2 млн. лева.

При разкопки в северната част на хълма до главната порта на крепостта археолозите се натъкнали на двореца на първите Асеневци - огромна сграда с размери 33 на 10 м. Тя е кацнала на най-високата кота на хълма, запазени са дебели зидове с височина до 6 м, слепени с хоросан и покрити с фрески. Очертават се 3 големи помещения с тесни коридори. Дворецът е датиран от края на XII в.

През февруари тази година стана ясно, че пари за консервация на археологическите находки няма, а дворецът на първите Асеневци се руши.

За откритията при последните разкопки разказа Мирко Робов, който работи този сезон с екипа си на крепостния средновековен хълм. Разказът му започна с предистория.

По думите му на Трапезица е проведена втората археологическа експедиция при основаване на Търновското археологическо дружество през 1884 г. от секретаря на дружеството д-р Васил Берон. Става дума за църкви с номера 3 и 4 в югоизточния сектор. Повторно там е копал Жорж Сьор през 1900 г., за което има епиграфски паметници. Участници в тези разкопки са увековечили това, издрасквайки годината и имената си върху камък, намерен при самите проучвания.

През 2007 г. Робов подновява разкопките. Тогава на терасата, западно от църква номер 3 (това е една от високите, слънчеви, хигиенични, с изключително добър изглед тераси), е установено оградено пространство с площ над 2,5 дка. Археологът ориентира работната си хипотеза в посока, че това е вторият манастир на Трапезица. Веднага логично възникнал дебатът: "В кой от двата манастира на Трапезица са били мощите на Св. Иван Рилски между 1195 и 1469 г.?"

През настоящия сезон обаче се оказало, че някои от най-важните елементи, без които един комплекс не може да бъде манастир (монашеските килии и трапезарията) отсъстват от застройката. Визирана е друг тип планова схема - църква, оградено пространство и една много голяма представителна сграда, което отдалечава комплекса като устройство от манастирите и го доближава до т. нар. болярски комплекси и представителни феодални резиденции. През следващия сезон предстои да се доизясни дали е със светски характер или има църковен сан.

Зиданите гробници в притворна църква номер 3, с мрамор надгробие над тях, са били разграбени още през вековете на турското робство и до нас не са достигнали сведения какви видни персони са намерили вечен покой именно в тези зидани гробници. Те по правило са за висши представители на столичната аристокрация, уточнява Робов и допълва, че такива има в дворцовата църква, патриаршеската на Царевец, църквата "Св. 40 мъченици". Такива две има и в притвора на църква номер 3, а от мраморните надгробия са запазени смао фрагменти.

Археолозите са намерили и няколко печата, които по право също дават информация за обитателите, но са силно заличени. Очакванията им са през следващия сезон да попаднат на по-добри артефакти. Интересна находка при последните разкопки се оказал един завършек на архиерейски жезъл, което дава основание на експертите да предполагат, че може да са попаднали на резиденцията на епископ на столично Търново Василий. Той е бил ръкоположен като такъв в църквата "Св. Димитър" именно в източното подножие на Трапезица. Освен това съпъства мощите на Св. Иван Рилски от Кръстец до Трапезица, където били положени в нарочно изградена за целта църква. Твърде е възможно и това да се окаже първоначалната резиденция на първия за Търново столичен архиепископ.

Находките при последните разкопки са много интересни - над 400 монети, които за един комплекс не са толкова много, но за площ от 260 кв. м. показват едни много сериозни материални възможности на обитателите комплекса. Сред откритията има част от оловно ковчедже за съхранение на монетите и понеже е оловно, стените му са приклещили част от съдържанието вътре. На една малка площ са запазени около 15 монети, група от подглазурни монограми, които имат отношение към храмовия патрон на църквата.

Немалък интерес представлява единствената голямата представителна постройка. Чрез плочникова настилка тя е свързана с портата, през която се е влизало в комплекса. Това я извежда като основна по значение сграда и структурообразуващ елемент за целия комплекс. Друга плочникова настилка директно я свързва и със самата църква. Тя се е състояла от две части. Според находките първата е свързана с портата, отдолу в приземието е конюшна. На второ ниво са били складови помещения. Основната сграда е с размери 20 м на над 8 м.

"Пълното изясняване предстои през следващия сезон, ако имаме и отношение, и разбиране. Въпреки трудното финансово състояние на държавата ние показахме, че и с по-малко пари може да работим пълноценно, ефективно, резултатно. Несъмнено и догодина ще има резултати, стига да бъдат отпуснати нужните за това средства." каза за финал на разговора Мирко Робов.

В края на януари започна изграждането на първата в България зъбчата железница, която ще качва туристите на хълма Трапезица само за 3 минути. С новата атракция туристите ще се качват на 65 метра височина по наклон 135 метра, като тръгват от старата гара Трапезица и стигат до западната част на хълма. Съоръжението ще се изтегля по релси с носещо въже, а релсите ще бъдат монтирани на подпори върху земята върху 12 фундамента.

По проект на Министерството на културата 4,833 млн. лв. за Трапезица се осигуряват по ОП "Регионално развитие”. Освен туристическа инфраструктура за достъп до историческия хълм, проектът включва изграждане на подпорна стена, а предвиденото художествено осветление вече също е факт.

<< Sever.bg във Facebook >>