Вход | Регистрация

Димитър Грозданов "сподели" историята на живота си във Велико Търново

Димитър Грозданов "сподели" историята на живота си във Велико Търново
Димитър Грозданов е български изкуствовед. Завършил е История и теория на изкуството в Национална художествена академия. Участва в колективни изложби у нас и в чужбина. Има около 40 самостоятелни изложби в България, Франция, Швейцария, Германия, Холандия, Турция, Тунис. Основател на фестивала "Процес - Пространство" в Балчик (1992). Президент на Триенале София '96. Главен редактор на списанията "Изкуство" и "Изкуство - Art in Bulgaria".

Димитър Грозданов бе един от участниците във фестивала за съвременни форми на изкуството "Тетрис", който бе организиран от сдружение "Идействие" във Велико Търново през октомври. Той представи литературния пърформанс "Ljubicica" (теменужка от хърватски, бел.авт.). Специално за фестивала, авторът бе избрал да покаже за първи път пред публика свои текстове.

Кога са написани текстовете, които представяте и защо са написани?

Тези текстове са взети от най-различни години. Има някои от преди 30 години и други, които са писани напоследък. Сега като ги чета, и ранните и по-късните, ми се струва, че не съм ги писал аз. Това са идеи от поезия, които са идвали през годините. Основното са текстове, предизвикани от мои връзки - главно с две жени. Аз фактически съм имал само две истински жени в живота си, които мисля че ще ми бъдат завинаги. Повечето текстове са толкова истински, че няма накъде повече. Затова и се осмелявам да ги покажа. В тях няма нищо измислено. Не съм композирал рими, думи. Не съм остроумничил кой знае колко. Доволен съм от тях, а аз съм много критичен към себе си. Докато ги чета, ме въвеждат в една история, която е изпълнена със събития. Това всъщност е историята на моя живот. Гледайте на тях като някакъв вид биография.

Димитър Грозданов "сподели" историята на живота си във Велико Търново

Защо избрахте този начин на представяне?

Не съм публикувал никога. Малко ме е срам да се наредя сред поетите по много причини, да не казвам какви, защото ще обидя или себе си, или тях. Не съм ги показвал никога, смятам да ги издам като стихосбирка. Някои от тях са отнесени към, както се вижда, една португалска връзка, сръбска, българска, шведска и т. н. Превел съм тези четири-пет стихотворения, дойде ми на ум да направя този каламбур, чрез Гугъл на сръбски, английски, френски. Използвах Гугъл, защото смятам, че той по някакъв начин е по-обективен, въпреки че прави грешки, от някои преводачи, които влагат свой превод. Човек трябва да се дистанцира от себе си, когато превежда, ако иска да преведе точно. Ако иска да изрази себе си, нека пише самият той.

Димитър Грозданов "сподели" историята на живота си във Велико Търново

Направих текстовете като големи графики. Някои са доста добре направени вече, но други още ги изчиствам. Има такъв голям, много интересен, раздел в изкуството, който борави само с текст, текст и видео... Мислех да да ги направя така, че да бъдат текстово и графично ясни, дори да не се чете чак толкова смисълът. Това е целта ми - по-скоро да бъдат ясни и да се харесат графично. С този бял текст на черен фон има нещо като "Мemento mori" - мисъл, която непрекъснато ме е съпровождала в живота.

Един и същ ли е езикът на любовта навсякъде?

Мисля, че езикът на любовта е темата на много любови. Скоро четох, или чух, че има любов, която е много красива, друга - която те превзема и трета - която те променя. На най-голямата любов, която те променя и то завинаги мисля, че езикът е един и същ, той не се състои от думи.

Днес остава ли им на хората време за изкуство? Да го усвояват и разбират?

Ако трябва да го отговоря веднага, много бързо, подтикнат от масовата култура, ще кажа - "не". Обаче знам, че трябва да кажа - "да", ако искам да защитя тази територия, в която съм стъпил, която става все повече и повече лабилна. Аз имам нужда, като зрител, като читател и прочие.

Гроздан обича ли гроздова и откъде идва прякорът?

Обичам да, аз обичам всякакво пиене. Имам един чичо, който се казваше Гроздан. Много го обичах, той почина много млад. Винаги съм искал да се прекръстя на него в негова чест и сега дойде моментът.

Всеки творец се опитва да избяга реалността, правейки свой действителност. Вашият паралел какъв е?

Аз много пъти съм казвал в моите лекции, че смисълът на изкуството е да направиш света, който ти липсва. Обаче, лично аз, обичам да се включвам в света. Обичам разнообразни компании на шофьори, монтьори, строители. От компанията, която е в блока, където се намира ателието ми, научавам много интересни неща. Всяка сутрин тези хора пият кафето си заедно, а вечер - бирата. От тях, на базата на това, което разказват, бях измислил един метафоричен образ, в едни мои разкази (някой ден ще ги стегна и тях).

Това е кучката Сърбия (донесена е от Сърбия), която върши много работи и има големи функции, включително и убива хора. Но е жестока - веднъж уби господаря си в един от разказите. И то, за да му помогне.

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57