Емил Елмазов: Лимецът е дар от Бога - II част
Публикуваме втората част от интервюто с известният билкар и лечител, стопанинът на билковия резерват „Билкария” в Боженския балкан Емил Елмазов. Разговорът бе за „лимеца” – хлябът на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос...
Нямаше как да не направим паралел и с новия стандарт на хляба – „България”.
Г-н Елмазов, какво ни дава лимецът?
Оказа се, че на физическо ниво лимецът укрепва организма, а на емоционално и духовно въздига волята. Ако сложим на масата си и лимец, това би било една допълнителна сила, която би прехвърлила миналото. Това са лихви от старите вложения на траките (знаем, че това е тракийски хляб). Когато едно зърно 17 000 години е осъществявало извайването на човешкия организъм - вътрешно и външно, когато неговата структура на клетката се оказва така близо до структурата на човешката клетка, ние не можем да не вярваме и не може да не искаме да се върнем пак към една здрава храна. Когато пък решим да я покълнем, тя се превръща в жива храна, в един събуден живот.
Много интересно е, че австрийският лимец се внася в България, след като ние го въведохме в мода (всяко нещо, когато е разумно, бързо се разчува, но пък с разчуването му започва да се използва тази ниша на пазара). Това не е лошо. Лошото е, че този лимец идва обработен с някакви вещества, за да не го нападат гризачи и тук, на българска почва, не може да покълне.
Казвате, че лимецът идва от траките. На колко години бяха зърната, които вие сте намерил?
Тези зърна, които намерих си бяха живи и бяха от същата година. Аз не съм намерил семената в тракийско светилище. Намерих ги като билка, търсейки няколко местни разновидности на мащерката. По-късно си спомних, че мащерката се родее с лимеца, защото съм ги намирал стрък до стрък. Не съм имал нито овъглени, нито стари семена на разположение.
Тук Емил Елмазов разказа малко история...
Един американски войник, по време на войната в Суецкия канал, влиза с взлом в една от пирамидите със свой приятел и на едно място намират 20-ина зърна, твърде едри. Видели им се интересни, макар и леко почернели и ги занасят в щатите при бащата на единия, който е бил фермер. Той ги посява и те покълват, което го учудило. После те се сетили, че семената са били на средната основа и малко по-ниско в самата пирамида - това имало голямо значение. Там биологичният материал се запазва - и месото, и храната. И тези семена се запазили. Сега в Щатите този вид пшеница съществува като "камут". Тя не е покритосеменна, но е много едра. Никой в света няма право да произвежда от нея, освен тази американска фирма. Американците са находчиви и стръвни в тези неща и са си я патентовали.
Мислите ли да направите същото с българският лимец?
Ние лимеца няма да го патентоваме. Той е от Бога.
Казвате, че няма да го патентовате... При положение обаче, че е толкова високоенергиен и полезен, не смятате ли да потърсите подкрепа от институции?
С чия подкрепа!? На земеделските власти!? От 7 години моята фирма се води земеделски производител, обработвам около 120 дка с различен успех - някой път тревата ме затиска в някои декари, друг път успявам да се справя - все пак имам и друга работа - на седмата година за тия 120 дка ми отпуснаха 3500 лв. На четвъртия месец си ги взеха. Казаха, че било тревясало на единия край, имало и път, който е бивш път на военните - аз не мога да го махна. Ето това е помощта, която получих. Повече никога няма да кандидатствам за помощ, защото е унизително! Това ми прилича на професия - губят се по 3-4 работни дни, за да вися по различни инстанции и накрая от това не се получава нищо.
Как разпространявате идеята и семената?
Имаме курсове, които се наричат: „Културата на лимеца”. Те се провеждат в резерват "Билкария" , в с. Кметовци и там проследяваме не само историята на лимеца, а и неговото производство - от оценяване на семето (снимаме го с Кирлианова фотография), разбираме неговата годност, пробваме неговата кълняемост. После го посяваме. Може да не е време за посев, но написваме името на курса. След това от готовия лимец им показваме как се лющи - това е една необичайна и много сложна операция, която успяхме да направим с помощта на австрийски инженери. В България тази машина за лющене не можа да се получи. Инвестирахме пари и в бившия военен завод в Радомир. След това показваме как се мели в домашна обстановка, какво може да бъде едросмляното, как може да се смесва с кисело мляко и да бъде много по- ефикасно от овесените ядки, например. След това палим реална пещ, показваме печене в пещ и после дегустираме всички заедно и започваме да разглеждаме съвместимите и несъвместими диви и лечебни растения.
С какви билки се съчетава най-добре лимецът?
Ако искаме този лимец да го приложим към нервната система ще използваме маточина, ако искаме да го приложим към укрепване на имунната система, ще приложим коренища от зайча сянка. Това са аспержите и е голям лукс. Ние изследваме взаимодействието между лимеца и градинския чай, лимеца и лавандулата, лимеца и розата. Той се „разбира“ най-добре с розата и с мащерката. Когато единият посев е до другия - лудеят, като ги разделим - тъгуват един за друг. Това добре се вижда.
Тази година лимецът успя да промени цялата трицветна теменуга. Тя беше синя и стана цялата бяла. Когато станя бяла, лимецът я прие и тя образува красива рамка около всички блокове. Невероятна симбиоза между две растения! Такива чудесни неща се наблюдават и аз мисля, че от това ще излезе много вярно изследване, защото отдавна съм се убедил, че това, което природата сложи едно до друго, човек трябва бързо да го сложи в стомаха си също тъй заедно. Разбрах, че природата по един необичаен начин обича хората. Тя ги преследва със своите храни и лекарства, дава им най-необходимото и нужното и, ако те са достатъчно зрящи да разберат това тихо благодеяние, биха могли страшно много да се лекуват.
Напълно съм убеден и ще го направя, че ако един твърде болен човек напусне града, засели се в селска къща и успее да поминува там 2 години, за да може 2 реколти да използва лечебните растения, заедно с лимеца и като ги комбинира в хляба, с малко вещо ръководство, той напълно ще оздравее, защото природата ще бъде с него.
Оптимист ли сте, че хората, в крайна сметка ще променят нагласите си и ще се обърнат към здравословното хранене?
Ако под хората разбирате "българите", всеки народен организъм си има своя имунна система така, както всеки човек. За мен народът е жив организъм - един народ, който носи свой език, култура, еманация. Той представлява живо тяло и всички сме клетки от него. Очаквам много скоро, поради губещото се тегло на този народ, поради стапящата му се тъкан и плът, да заработи силно неговия имунитет. И много скоро той да започне да разбира какво трябва да променя, за да възстанови равновесието си с природата и своята нормална големина, която в никакъв случай не е тази, която ни се представя в момента. Ще кажа, че съм оптимист, защото вярвам, че всички сме едно.
Едно модерно изследване на ДНК казва: 49% от българите са траки и само 15% от тях са славяни. В същото време 57% от руснаците са славяни и някакви други там монголоидни черти се приписваха... Това се правеше уж тайно, но накрая се разбра и разпространи. Оказа се, че не сме дошли кой знае откъде, ами май все сме си били тука, а пък някои други са прииждали оттук-оттам. Общо взето сме направили някаква сплав, но много често сплавите са по-здрави от отделните части. Не може да живеем толкова хиляди години, (защото те са хиляди, ако проследим културата на траките), и да не оцелеем по същия начин. Дали ще се казваме българи тогава, не знам, но този генетичен кадуцей (жезълът с двете змии, който имитира ДНК-то) ще оцелее със сигурност. Просто хората са знаели много повече за биологичната си същност на времето, отколкото ние сега. Чакаме науката да си каже думата, но по този въпрос тя ще я каже след 200 години... Сега ще се забавляваме с експерименти и най-главното - с възбуждане на българската имунна система.
