Ина Николова: България допринася за развитието на световната анимация
По повод днешния ден, Световен ден на анимацията, ще ви срещнем с един от младите обещаващи таланти на българската анимация – Ина Николова. За предизвикателството да "съживяваш" рисувани образи и за перспективите пред младите аниматори у нас даваме думата на Ина.
Дай ни твоето определение за анимация.
Казват, че анимацията е 8-мото изкуство. Не си представям да има по красив начин за предаване на чувство чрез метафора, метаморфоза и типаж. Това, че анимацията съчетава движението и рисунката, лично за мен я прави начин на живот.
Анимацията е трудно дело, но като аниматор мога да споделя, че за мен малко неща на света могат да донесат подобно удовлетворение. Трудът, който хвърляш е голям, но насладата след това - хиляди пъти по-огромна.
В какво се състои предизвикателството за един художник да „замени” платното с 2D графики и каква е мотивацията ти да се занимаваш точно с това?
Художникът подбира техниката, която най-много му допада. Платното не може да бъде заменено от 2D графика, нито обратното.
Това е като да замениш планината за море. Предизвикателството е в това да вдъхнеш душа на най-простата рисунка. Да успееш да накараш образа не просто да се движи на екрана, а да предизвика в теб нещо. Да те накара да го последваш в неговия свят. За разлика от игралното кино, анимационното няма нужда да се съобразява с ограниченията на реалния свят. И там започва интересното.
Анимация за деца или анимация за възрастни - кое е по-сложно?
Ако става дума за техническата част - нито едното, нито другото е лесно. Ако говорим за драматургия, по принцип нещата, които се правят за деца, имат определени рамки или структура. Тя се налага и е нужна, защото както книжките, така и филмите са част от процеса на възпитаване на всяко дете. Когато правиш анимация за възрастни обаче, нещата стоят по-различно. Все пак за мен върховното е когато съумееш да направиш филм, който е достатъчно прост, за да се разбере от деца, но с дълбочина, значение и идея, които успяват да замислят възрастен. Като цяло е по-сложно да правиш филм, който не ти се прави.
Какво е нивото на българската анимация в момента?
Нивото на анимацията в България винаги е било високо, за жалост най-талантливите хора изкарват хляба си далеч от родината по обясними причини. И все пак - мисля, че България е малка, но много значима страна за развитието на световната анимация. Ето, аниматорът Теодор Ушев, който от години твори жестоки филми в Канада е пример за това, как фактът, че сме от малка държава в Източна Европа, не е никакво оправдание да не развиеш таланта си. Филмите му са брилянтни и необикновени, създадени от ръцете на страхотно земен човек, който не е забравил езика си и къде е най-вкусна бирата.
Наши аниматори печелят различни награди от световни конкурси. Какви са възможностите за изява в страната ни?
Действително по света оценяването на българския талант е доста по-развито. Тук нямаме рефлекса да се гордеем с проявата на културните си постижения. Интересът на нацията, в по-голямата й част, към собствената й култура не е много голям. Киносалоните са доказателство за това, кои филми искат да гледат хората повече. Това е много жалко, тъй като от друга страна съществуват фантастични таланти и изумителни личности, които посвещават живота си на киното и в частност на анимацията. Такъв човек е Анри Кулев, който освен магнетичен професор направи така, че да се възроди Световният фестивал на анимационния филм във Варна това лято и то след 22 години пауза.
'Златен кукер' и 'Рано пиле' са също български анимационни фестивали, които дават възможност и мотивация на много млади хора да покажат какво могат и да гледат най-доброто от световната анимация. За мен лично това е от жизнена важност.
Защо не се излъчва българска анимация по телевизията?
Защото като цяло няма държавна политика за анимацията. Българските анимационни филми, в по-голямата си част, напоследък са студентски. Те не са по-лоши или глупави, но след завършване всеки би искал да продължи да се развива и да надгражда наученото. А се получава опит да свържат двата края, което в комбинация с липсата на достатъчно средства поставя творческия процес в доста деликатна ситуация. Ако мога да се изразя анимационно - в тъмна заключена стая. Но да не забравяме, че анимацията не е само филми и всяка частна медия притежава шапки на предавания и други благодарение именно на аниматорите.
Кои художници аниматори те вдъхновяват - български, чуждестранни?
Българските художници, които ме вдъхновяват, са Йоана Александрова, Теодор Ушев, Райна Атанасова, Божидар Симеонов, Илия Бешков, преподавателите ми Стоян Дуков и Анри Кулев и много знайни и незнайни творци. От чуждестранните - карикатуриста Sempe, аниматора Paul Driessen, Egon Schiele, Michael Sowa и абсолютният за мен гений Quentin Blake. Но да не забравяме, че вдъхновение за един аниматор може да бъде всичко. От трохата на масата, до световна новина. Всичко е въпрос на въображение и възпитание в неуморен труд.
Какви други качества освен художествен талант, разбира се, трябва да притежава аниматорът, за да предаде една идея в обобщен вид?
Най-вече буден мозък. Да е опериран от предразсъдъци и да има чувство и визия за крайния резултат. Или поне представа какво точно иска. Хубаво е аниматорът да е търпелив и да не е много избухлив, когато нещо се обърка, защото в анимацията грешките винаги се заплащат с цената на много труд и нерви.
Специфичното възприемане на света прави понякога и не много добрия художник разкошен аниматор.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
