Вход | Регистрация

История на науката психология - преди и след 10 ноември

История на науката психология - преди и след 10 ноември
Снимка: Север.бг
Доц. д-р Марияна Няголова е от ловешкото село Брестница, недалече от Ябланица. Завършила е история във ВТУ и аспирантура по история на психологията в Института по психология на Руската академия на науките под ръководството на Андрей Владимирович Брушлински. От 1988 г. преподава психология във ВТУ. Занимава се с научен превод на психологическа литература.

Психологията е наука, чиято същност няма как да се обясни с 1-2 изречения. Познанаването на тази материя има широко приложение. Освен за оценка и работа с проблемно психическо здраве, дълбочината на психологическото познание служи и за разбиране и разрешаване на проблеми от много други области. Много от психолозите работят в областта на клиничната, консултативната и училищната психология, но също и на индустриалната и организационна психология и други области, като възрастова, спортна, медицинска и юридическа психология.

С доц. д-р Марияна Няголова, която е капацитет в тази област на науката, разговорът ни започна от поредната книга по темата, която тя преведе и представи наскоро - "Психология на субекта" от големия руски психолог Андрей Владимирович Брушлински.

По време на разговора с доц. Няголова за книгата, нейния автор и историята на психологията преди и след 10 ноември, бяха засегнати голяма част от аспектите и закономерностите, влияещи при формирането на висшите прояви на човешката психика, както и антисубектните прояви на човека и неговата дейност. Излязоха и някои истини...

История на науката психология - преди и след 10 ноември

Доц. Няголова, наскоро промотирахте книгата "Психология на субекта" на големия руски психолог, Андрей Брушлински, която излезе във Ваш превод – само от руски език ли превеждате?

Да, това е втората или третата книга, която съм превела. Преводите ми са главно от руски език, тъй като всичко е проблем на авторски права, на връзки с авторски институции в различните страни... Бих могла да превеждам и от френски език. Много бих искала да преведа на български поне една от много интересните книги на такъв френски психолог, какъвто е Анри Валон. Но, за да се издаде една книга, тя трябва да получи разрешение, авторски права, съгласие на издателства в съответната страна и не на последно място субсидии. Аз правя всичко сама – нямам хора, които да ми помагат, освен колегите в Москва.

Там вече има фондове, фондации, които са ориентирани към популяризиране на руската наука в чужбина. За пример ще дам фондацията "Михаил Прохоров", която помогна да се издаде книгата "Психология на субекта". Тежко беше през 90-те години. И там нямаше кой да подкрепи науката, но сега е друго: има и частни, и държавни фондации. Те имат и програма за подпомагане на научните изследвания – ако ученият работи и провежда научно-изследователска работа, той при всички случаи е стимулиран.

Естествено и там ученият не е станал милионер от научни изследвания, но все пак му се помага в работата. Държи се отчетност какви изследвания прави и в същото време се търсят начини и възможности за популяризиране на руската наука, култура. Работи се в това направление в Русия и вече си личи! Ние, за съжаление, не можем да се похвалим с такова нещо.

С какво Ви впечатли Андрей Брушлински, за да преведете книгата му?

"Психология на субекта" е последната му книга. На 30 януари 2002 г. е убит от неизвестни извършители, но точно тази книга е квинтесенцията (ефир, най-високият слой на въздуха; най-тънката пета стихия в алхимията /петият елемент/ - бел. ред.) на неговата научна работа в последните 15 г. от живота му. Аз се учех при него, когато тази книга се пишеше.

Интересен е обаче не само авторът и трагичната му съдба, а и самата идея на книгата. Може да се каже, че тя представя тенденции на новата психология в Русия. Това е нещо съвсем различно от психологията на социализма, защото както в България, така и в целия социалистически лагер и, може би най-силно в Русия, психологията се разглеждаше като една идеологическа дисциплина.

Там имаше шаблони, идеологически забрани, идеологически стимули и нещата се въртяха около това, че особеният социалистически начин на живот е формирал и особени социалистически хора, с особена социалистическа психика. Всичко беше в руслото на тоталитарно насадено разбиране за проблемите на психологията.

История на науката психология - преди и след 10 ноемвриsxc.hu

Колко по-различни са нещата след 25 г. демокрация?

Сега е точно обратното. Брушлински настоява на това, че в тази наука първо трябва да има демокрация (вече я има) и в центъра й трябва да стои самият човек, а не социалната група – малката, голямата, партийната организация и т.н. Проблемът и предметът на психологията не бива да се изместват.

Докъде може да се стигне в обективното изучаване на психиката?

Брушлински твърдо каза, че това е ограничен процес. Малко или много психиката е субективно явление и като такова трябва да я разбираме. Дълго време след т. нар. "перестройка" той не само пишеше, но и като психолог номер 1 на Русия (от 1989 до 2002 г.) се постара да организира научните изследвания по такъв начин, че да се премине към новите тенденции в науката.

Той се е проявил като революционер в психологията?

Във физиката, химията, математиката може да се говори за революции. Такива се случват и в хуманитарните науки. В психологията... може би да! Щом Томас Кун (американски интелектуалец, писал обширно в областта на историята на науката и разработил няколко важни идеи в социологията и философията на науката – бел. ред.) казва "епохата на научните революция е настъпила"... В началото на 60-те години в Русия започва да се формира едно цяло поколение учени, носители на нови идеи.

История на науката психология - преди и след 10 ноемвриsxc.hu

Споменахте, че психологията през социализма е била "шаблонна". От какво страдаше тя?

Всичко се пречупваше през призмата на познавателните възможности на човека – да натрупва знания, да ги предава. Цялата школа на Рубинщайн, чийто много сериозен представител е Брушлински, напомня за това, че човек е не само знаещо и учещо същество, но той има преживявания, влюбва се, мрази... Той си има свое поведение и то до голяма степен зависи от неговите собствени ценности, а не от това, което обществото му казва.

Тези тенденции в руската психология започнаха да се проявяват много сериозно от началото на 80-те и 90-те години. И до ден-днешен можем да погледнем публикациите в института и ще видим, че там постоянно се говори за най-различни аспекти в изучаването на човека като субект на психиката.

Имат ли общи точки психологията и религията?

Самият Андрей Владимирович казваше, че в центъра на интереса на психологията би трябвало да стои духовността. Той не беше религиозен човек, но в годините на демократизацията много хора се обявиха за вярващи. Брушлинский не беше човек, който постоянно натрапваше своите религиозни възгледи, ориентации, предпочитания, защото, все пак! религията не е наука и науката не е религия.

Руската психология на XIX в. има дълга традиция – напр. Руската богословска психология. Това са религиозно-психологически теории, а не просто научни. От тази гледна точка Русия трябва да погледне към своето наследство отпреди Революцията и всичкото това наследство да се използва.

Какво е положението в България по отношение на научното развитие преди и след 10 ноември 1989 г.?

Не може да става дума за сравнение. Когато започнах да следвам аспирантура в Русия през 90-те години там се казваше, че всеки втори е психолог, а всеки първи се интересува от психология. У нас в края на 80-те и началото на 90-те години нямаше почти никакъв интерес към психологията като наука. Той се появи доста по-късно, в годините на прехода, като специалност "Психология" и като наука. 

Администрирането и идеологизмът в психологията в България беше много по-силен, отколкото в Русия. Там хората и преди перестройката, макар и при по-тежки условия и ограничения, имаха възможност да се занимават с научна психология. Докато в България границата на идеологията и науката беше много размита.

История на науката психология - преди и след 10 ноемвриThinkstock/Guliver

Сега психологията е много модерна. Защо се предпочита приложната пред научната психология?

Така е – сега много се говори за приложна, за популярна психология, което е пак малко встрани от науката. Това, което си спомням отпреди 10 ноември е, че постоянно се говореше за развитието на социалната психология, но тя беше малко наука и много политическа идеология.

Какво се случи след 10 ноември? Ситуацията е много добра, както казахме в практическата, в приложната психология – много хора се записват да следват психология, защото им е интересно, модерно е, превеждат се много популярни книги... Но ръстът на научната психология е доста забавен (както на цялата хуманитарна наука в България!). Не мога да кажа как е в точните науки.

Кои са причините за това, според Вас?

Това е следствие от много причини. Една от тях е, че в България почти никога в науката не се е работело на колективен принцип. Научните колективи са били формални. Дори и непосредствено след 10 ноември много български психолози казаха: "Какво е това научна школа? Това са глупости, оставете я на руснаците, нека те да се развиват като научна школа". Но, все пак, школският принцип в науката дава резултати. Дори в най-тежки моменти на обществото научната школа съществува. А, когато науката се прави епизодично, от един човек, естествено организацията е много по-слаба.

Това са наложени стилове. Ние, в България, настояваме, че всеки в науката сам си е гений и той ще направи открието. Другите само му пречат. Това не е рационален подход и го виждам в много науки, не само в психологията.

Край на 1 част

Във втората част от интервюто ще научите за какво има пари в науката и кои политици влияят с решения върху работата на учените в България.

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57