Малки книжки за добри приятели

Красиви стихове и още по-красиви цветни малки книжки, подобни на бижута. Това представи пред отбрана публика в събота, 17 ноември в клуб "Таралеж" във Велико Търново слънчевата и лъчезарна тяхна авторка Пламена Стоянова. Заинтригувани всички я питаха как изработва книжките, а тя с охота разказа и показа доста обикновената и не толкова трудна технология.

Пламена, кое Ви вдъхновява най-много за изкуството, което правите?

Всичко ме вдъхновява. Децата с които работя, моите деца, любовта, тази която получавам и раздавам, смяната на сезоните, приятелите около мен, целия свят... Всичко. Любовта във всяко едно нещо. Има поезия във всяко едно нещо. Ако имаш очи да я видиш, тя си е навсякъде.

Как разбрахте за тази Ваша творческа същност?

На всеки човек, това което е той всъщност си е заложено в душичката му. Въпрос на смелост е да го открие и в един момент да го признае и да каже - "Вижте какво хора, това съм аз и искам да се занимавам с това. Така че гледайте си работата". Никой не може да ти каже, че трябва да си счетоводител, след като ти самия се усещаш, че не ти е там мястото, говоря за себе си. Колкото и да ми втълпяваха, че това е разумна, хубава професия, доходна и други доводи. Но си казваш в един момент - "Добре де, ама не съм аз". И човек прави завой на 180 градуса, зарязва всичко, започва наново и нещата се случват.

Сега сте себе си...

Да, добре съм, щастлива съм и винаги ще бъда на това мнение, че човек е хубаво да бъде себе си.

Вие правите книги, плетете, рисувате, какво сте още?

Всъщност, всичко започва от поезията. Пиша стихове и книгите се случиха като последствие от това. Тъй като посещавах курсове за направа на книжки и първата стихосбирка, която написах не можа да се намери кой да я издаде и аз реших, че ще си я направя сама. Организирах си презентации. И така тръгнаха, първата, втората и вече са 20 книжките. И се оказа, че правенето на книжки като хоби се превърна в доста стабилно хоби, не бих казала бизнес, но от което могат да се печелят парички.

Как правите книжките?

С картончета, лепило С 200, тиксо, малка бургия, връв, прежда, опаковачна хартия и панделки. Много лесно се правят книжките, с търпение. Всяка книжка си има предна и задна корица и това, което е по средата, което съставлява книжното тяло. Общото време за направа на книжката се събира между 4-5 часа, което прави нещата като игра. "Бетина скрипт" е красивия шрифт от книжките. В тях има основно мои стихове, цитати от книги. Правя тематични книжки, коледни книжки-картички, джобно букварче...

Скъпо хоби ли е?

Много повече влагате, отколкото получавате, но пък удовлетворението е най-важното.

Рециклирате хартия?

Да, днес показвам също във Велико Търново как се случва това. От стари отпадъци. Даже някои от кориците на книжките също са от рециклирана хартия.

Казвате че когато сте тъжна сядате да пишете. Така ли е все още?

От година и половина не съм имала тъжни моменти да съм истински тъжна и пак пиша.

Говорите ли често с Музата си?

Музата е странна особа. Понякога идва, понякога не идва, когато я търсиш. Но винаги е добре дошла Музата. Аз не говоря с нея, оставям я тя да говори. Тогава се получават ценните неща, когато приемеш нещо и го възпроизведеш по човешки начин. Всеки може да седне и да напише едно стихотворение, въпросът е че винаги зад самите строфички се усеща има ли нещо, някакъв смисъл и усет или е написано нещо, за да бъде казано. Трябва да спим само с бележник и молив до възглавницата. Винаги готови!

Сънувате ли цветно?

Да, винаги цветно и редовно. Не всичко реализирам, но някои идеи ги запазвам от съня. Нямам любим цвят, мотив, всичко ми е любимо и интересно. Въпрос на случване.

Фотогалерията може да разгледате ТУК

_______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg