След изпълнението на Александров Рагтайм Бенд успяхме да се срещнем с ръководителя на състава Румен Александров. Въпреки голямата умора от участието си в горещата юлска вечер, той се съгласи на едно кратко интервю за Север.бг:

Как ви се видя сцената?

Много беше трудно да се свири, много е горещо. Но мисля, че това е мястото на фестивала. Предишните години той се провеждаше до театъра и свирехме пред 5-6 човека, които седяха на първата маса. Тъкмо казвах на организаторите, че трябва да доведат за следващите вечери един продавач на пуканки и на фъстъци. Това е градинско увеселение и всичко трябва да има - балони, да тичат дечица. Слава Богу, че го има този фестивал. Преди имаше подобни фестивали в Габрово и Тетевен. Сега остана само Търново.

Според вас има ли интерес? Днес разочарова ли ви публиката?

Редно е да има до 50 пъти повече хора. По-скоро ме изненада факта, че Велико Търново е университетски град, а тук видях много малко млади хора.

Разкажете малко са бенда.

От 25 години сме заедно с кларнетиста Невилиян Гемижев, който е ваш съгражданин. На сцената сме трима или четирима. В бенда участват един кръг от музиканти и всеки който може идва и свири. Защото непрекъснато някой е в чужбина, или има някакви ангажименти. В кръга има два кларнетисти, трима трубисти, две-три жени които пеят. Редуваме се, защото иначе ще свирим едно и също, а тогава няма да сме интересни на хората.

За годините през които сте свирили, коя публика най-много ви хареса?

Всяка публика е сама за себе си и винаги има нещо, с което впечатлява. Неприятно е когато се свири на места, където има 5 или 10 човека. Иначе на открито винаги има емоция.

От кой черпите вдъхновение?

Не може да се говори за един вдъхновител. Това е море от музиканти. Ако започна да изброявам, при всички случаи ще пропусна поне 9/10 от тях.

А ето и какво ни каза и певицата на бенда Мери Начева:

Вие сте...

Казвам се Мери Начева. Завършила съм Музикалната академия през 1992 година в класа на Георги Кордов. В България навремето съм работила по много вариететни програми. Работила съм и в скандинавските страни, Дубай, Мароко. С Камен Кацата имахме два дуета, които много се въртяха. Записвала съм с Атлас, пяла съм с Подуене блус бенд и Бараби блус бенд.

Как ви се вижда Търново?

Много красив град и съжалявам, че не съм си взела фотоапарата. Невероятно е и мястото на което се провежда събитието, наистина е много тържествено. Много съм впечатлена.

Диксиленд, а някак си шапката която сте сложили не се връзва?

Защо, връзва се. Все пак The Andrews Sisters са излизали с военни дрехи. Има лека закачка във военна тематика.

Да кажем, че това е стилът ви?

За момента, да. Може да се каже, че е по-скоро решение.

Обичате да сте различна всеки път когато излизате на сцената?

Да, това е наложително.

Кой е любимия ви стил в джаза?

В момента диксиленд, суинга ми е много любим.

Следете всичко от Дикси - Джаз Фест и най-интересното от Севера и във Фейсбук страницата ни - тук.