Никола Георгиев Попниколов – един от най-видните дейци на образованието във Великотърновски окръг

Днес ви представяме първия разказ, участващ в конкурса ни "Разкажете ни за..." любопитна фамилна история или видна личност от Централна Северна България. Историята ни е предоставена от сина на Никола Попниколов физика проф. Георги Георгиев.

Никола Георгиев Попниколов е най-дългогодишният директор на Основно училище "Св. св. Кирил и Методий” в с. Поликрайще, Великотърновски окръг за цялата история на неговото съществуване. Той го управлява от 1959 до 1987 г.

Оставя незаличима диря в образователното дело на селото и има решаващ принос за успеха на хиляди негови жители. Личната му решителна намеса отваря вратите на желаните от тях училища и предопределя по-нататъшната им съдба. Неговата работа е уважавана и се ползва с авторитет в най-елитните училища на Велико Търново и Горна Оряховица, за които е чест да имат ученици от Поликрайще.

Роден на 16 октомври 1932 г. в Поликрайще. Завършва средно образование в София. През 1954 г. се дипломира в Учителския институт в гр. Плевен със специалност български език и литература, както и музика. На 24 август с.г. е назначен за директор в основното училище в с. Петрово, Старозагорско. Докато е ученик и студент, се увлича от поезия, пише и публикува стихове. Изучава еврейски, старогръцки, латински, старобългарски, френски и омелетика*.

За да се издържа, работи на софийската, а по-късно и на плевенската гара, където разтоварва вагони. По време на бригадирското движение заради обаянието си, общителността и готовността си винаги да се притече на помощ на изпадналите в нужда е избран за командир на младежка бригада в София, която строи завод 12.

През 1955 г. завършва с отличие Школата за запасни офицери в гр. Плевен и за своите заслуги е произведен в офицерски чин. Избран е за секретар на организацията на ДСНМ най-напред в Плевен, а след това и в София. Организира литературни четения, където представя свои творби. Печата стихове в различни издания. Заради литературните си способности е привлечен като редактор на армейския вестник "Димитровски войн”. Поканен е да остане в армията като офицер на служба в София и веднага му е осигурено жилище. Той обаче отказва, защото желае да работи като учител.

На 30 август 1956 г. е назначен за директор на основното училище в с. Гарван, Силистренско, Добруджа, където е до 31 август 1959 г. Тук, в наскоро освободените български земи от Румънско, развива богата и разнообразна дейност. Модернизира училището.

Заедно с учителския колектив и обществеността на селото построява модерна физкултурна площадка в двора му. Заема поста директор на Основно училище "Св. св. Кирил и Методий” в Поликрайще на 1 септември 1959 г. Предприема мащабна строителна програма, за да създаде съвременни условия за обучение. Променя изцяло облика на училището, като при това проявява решителност и лично поема големи рискове. През 1961-1962 г. сменя дървените стълбища, водещи към втория етаж на прогимназията с бетонни и ги облицова с мозайка. Това е много опасно поради вероятността от срутване на част от сградата. Строителите го предупреждават за това, той обаче не спира строителството и го завършва успешно.

Прави радиоуредба. През 1961 г. полага основите на работилница и физкултурeн салон над нея, които завършва за две години. От 1966 до 1968 г. сменя цялата електрическа инсталация, малките прозорчета на училището с нови, широки, пропускащи много светлина в класните стаи и поставя всички врати в нови стабилни каси. Обновява втория етаж. Подковава подовете в класните стаи и коридора с паркет. Прави нова мазилка. Оборудва кабинети по физика, химия, биология, български език и литература, математика, музика и пеене. Прокарва питейна вода и канализация, прави умивални, строи вътрешни тоалетни. Приспособява приземния етаж на прогимназията за закусвалния.

В началните училища на Поликрайще оборудва стаи за часовете по физическа култура, за приготвяне на храна и за закуска на учениците. В същите е организирано полуинтернатно обучение. В дворовете им строи съоръжения за игра. Прави модерни огради. През 1972 г. построява спортен комплекс в двора на прогимназията, който е открит тържествено на 23 май с.г. За проявено изключително усърдие в изграждането му Никола Попниколов е награден от Окръжния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт, В. Търново. През 1984 г. изгражда парно-отоплителна инсталация в прогимназията. Това е свързано с извънредно голям труд и нерви за директора. Записаното от него в Летописната книга на училището разкрива огромните препятствия, които е преодолял: "Много неверници в селото имаше, че парното няма да стане. Но парното стана, преборихме се с много трудности и на първи ноември 1984 г. парното заработи.”

Никола Попниколов успява да издигане равнището на образованието в селото до едно от най-добрите в страната и създава образцова организация на учебния процес. През учебната 1959-1960 г. е въведено осмокласно основно образование в Поликрайще. Организирано е и вечерно обучение за тези, които нямат завършен седми клас. То се води вечер от 19 до 24 часа, като за този извънреден труд не се заплаща нито на учителите, нито на директора. Стотици жители на Поликрайще получават така основно образование и нови професии: шофьори, трактористи, комбайнери и др., по-добро заплащане на своя труд и подобряват жизненото равнище на семействата си.

По инициатива на директора е сформирана фанфарна музика. През 1970 г. началните училища и прогимназията в Поликрайще и тези в селата: Янтра, Крушето, Първомайци 1 и 2, Гара Горна Оряховица и с. Правда са обединени и Никола Попниколов е назначен за техен средищен директор.
Около 20 години той е председател на Селския комитет на Отечествения фронт (ОФ) и общински съветник в Поликрайще и в Горна Оряховица. Като такъв се застъпва за крайно нуждаещи се жители на селото и издейства да им бъде отпусната парична помощ. Под негово ръководство ОФ в Поликрайще развива изключително активна културно-масовополитическа и просветна дейност. За безкористната си работа и постигнатите успехи Попниколов получава най-високата награда на Националния съвет (НС) на ОФ – Златен медал.

Избран е за делегат на Шестия конгрес на ОФ, проведен от 15 до 17 май 1967 г. в гр. София. През 1967 г. по случай 25-годишнината на ОФ НС го награждава с грамота за дългогодишна активна дейност, през 1969 г. той е награден с Паспорт на победата, а през 1974 г. е удостоен с Почетните сребърна и златна значки на НС на ОФ. За цялостната си работа в организацията е награден и с екскурзия до СССР, а по случай 100 години от Априлското въстание – с "Медал 100 години – 1976 г.”.

Неговите най-изтъкнати ученици са: проф. двн Манол Петков Млеченков, проф. д-р Георги Николов Георгиев, доц. д-р Миланка Димитрова Байчева, доц. д-р Мария Мирчева, доц. д-р Живко Трифонов Карапенчев, доц. д-р Марина Христова Николова, д-р Марияна Николова Георгиева-Гроссе, гл. ас. д-р Янка Тенева Тянкова, гл. ас. д-р Маринела Николова Агаларева, гл. ас. Магдалена Димитрова Ганчева, ас. Емилия Димитрова Ганчева, гл. ас. Анита Тодоранова, д-р Стефка Милкова Тодоранова, д-р Дора Наполеонова Закова, д-р Валентин Василев Точков, д-р Георги Живков Коларов, д-р Албена Йорданова Банкова, магистър-фармацефт Емилия Наполеонова Закова и др.

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg