Плаковски манастир "Свети пророк Илия"

Плаковският манастир се намира на 18 километра южно от град Велико Търново, близо до селата Плаково и Велчево, и само на около два километра от Капиновския манастир "Свети Николай Мирликийски Чудотворец".

Основан е по времето на Втората българска държава, вероятно през 1280 година, но не след дълго, при падането на България под турско робство, е бил разрушен както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794 години) бил разграбван и опожаряван.

Един от интересните посетители на манастира бил Неофит Бозвели, който обмислял заедно с монасите, как да се подготвят и разпращат из страната учители и свещеници, които да служат на български език. При второто си идване Неофит Бозвели оставя в манастира и своя труд "Славянобългарское детеводство".

Чест гост в Плаковския манастир бил и поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), който по-късно станал и игумен на съседния Капиновски манастир. Той оставил на монасите в манастира своята книга "Кириакодромион" (в превод "Неделник"). В Плаковската обител гостувал и игумена на Преображенския манастир - йеромонах Зотик, който организирал тук работилница за пушки и барут за нуждите на българските революционери.

През 1835 година в манастира била организирана Велчовата завера. След потушаването на заверата манастира е разрушен и за това напомня голяма мраморна плоча, поставена под манастирската камбанария.

Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 година, когато била построена манастирската църква "Света Илия" – рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на уста Кольо Фичето, който през 1856 г. изградил и жилищното крило с камбанарията. В този период цялото крупно църковно строителство в района се осъществявало главно от него.

По това време бил прокопан от монасите таен изход, водещ от църквата към гората, а по-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Тези подземни изходи били използвани от Васил Левски.

Над входната врата е изрисувана от неизвестен художник единствената стенопис - "Възнесение на пророк Илия". На ктиторския надпис е отбелязано само, че е по поръчка на габровския кожухарски еснаф от 1852г.

В църквата се намира и великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му, заедно с тази на царските двери, се отличава с изящни барокови форми и хармонични пропорции. Автор на иконостасните икони "Св. Артемий", "Св. Иван Рилски", "Св. Й.Богослов", "Св. Богородица Пътеводителка", "Христос Вседържител", "Йоан Кръстител", "Св. Илия" и още няколко малки икони е големият самоковски художник Захарий Зограф.

Интерес в Плаковския манастир представляват двуетажните П-образни жилищни сгради и високата 26-метровата камбанария с красива декоративна зидария и каменна чешма, строени от майстор Колю Фичето.

_____________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg