Точка на допир
В петък великотърновският преподавател Атанас Тотляков представи инсталацията "Точка на допир" (Point of contact) в Клуб за културни инициативи "Таралеж".
Любопитството ми да взема участие в инсталацията, която представя не толкова познатия и изследван свят на тактилното, бе голямо. Влизайки в тъмния лабиринт, не изпитах голяма трудност да достигна до края му, тъй като имам проблеми със зрението и понякога (когато за пореден път не мога да си намеря очилата) ми се налага да ходя, опипвайки заобикалящата ме среда. Но това, което ме очакваше в края бе изумително, неописуемо с думи...
Ето какво сподели и самият Атанас Тотляков за инсталацията си:
От колко време се занимаваш с темата за включване на осезанието като средство за предаване на изкуство?
От около 10 години. Официално се случват нещата от 2011 год., когато стартира международният проект "Touch", финансиран от Европейката културна фондация (European Cultural Foundation). В проекта има силно българско участие - Регионален ресурсен център за култура "Фабриката" в Габрово, Надежда Савова от Хлебната къща "Св. Христофор" в Габрово и аз.
След като потече проектът, реализирахме нещата, включително с незрящи хора в Испания, Дания. Успяхме по някакъв начин да мобилизираме и да привлечем хора.
През цялото време аз работех върху темата за включване на осезанието във визуалното, тоест върху темата за синтез между визуалното и тактилното в едно общо произведение. Всяка една картина, всяко едно произведение на визуалното изкуство всъщност се възприема от дистанция, докато осезанието изисква пряк контакт - то винаги е контактно. Нещата там са различни, защото нямаме думи за тях. Например понятието "красиво" е измислено за визуалното. Няма как да обясним на човек, който не възприема чрез очите си, на незрящ, какво означава тази думичка "красиво".
Ние дори нямаме думи за това, което се случва само по себе си. Случва се, но няма как да се асоциира с визуален пример. Когато говорим за визуално, изключваме тактилното. На практика чувстваме постоянно с цялото си тяло, но това усещане е подтиснато от слуха и от зрението преди всичко. Всички обекти, които ни заобикалят имат на допир своите характеристики - гладкост, мекота, топлина и хлад. Ако затворим очи винаги ще знаем къде се намира дясната ни ръка, знаем как се движим - резултат на тактилното усещане.
Невъзможно е да свириш на някакъв музикален инструмент без да имаш усещане за тактилното и то съвсем фино формирано. С това, което правя се опитвам да насоча вниманието към двете неща едновременно. От една страна - визуалното в формата на неговото изключване, в това че може да не се вижда, и разбира се вниманието да бъде насочено към усещането за допир.
За кого е предназначена инсталацията "Точка на допир" (Point of contact)?
Насочена е към зрящите най-общо казано, към хора, които имат приоритет към съвременното изкуство, имат интерес към иновативното, от друга концепция и друга гледна точка, от друго преосмисляне на това, което ги заобикаля. Към хора, които са готови да почустват.
А какво представлява тя, най-общо казано?
Сред използваните визуални елементи са осветено и затъмнено пространство, черен плат, цветен дигитален принт върху платно, акрил, сред използваните тактилни (усещане за температура на околната среда, усещане за допир, усещане за движение на тялото) - гладка и гравирана повърхност, твърди предмети и мек плат, разлика в температурата на обособените от инсталацията пространства.
Представям картина, под формата да дигитален печат и една колективна творба, която бе създадена врамките на същия проект, като регистрация на движението на ръцете на много участници. Желаещите да посетят инсталацията, ще трябва да влязат в едно затъмнено помещение, в което има още един обект, който на практика е пресечната точка, или точката на контакт, в която можем всъщност да почувстваме собственото си тяло. Тъй като нещата ще бъдат смущаващи и шокиращи, те ще се възприемат индивидуално. Осезанието е индивидуален акт. В това затъмнено пространство ще трябва да се премине през един много мъничък лабиринт, който е за общо затъмнение на тялото. Там има един друг лабиринт, специално създаден за случая обект, в който ръцете играят основната роля и търсят пресечната точка.
Искам да подчертая, че темата не е социална. Тя е по-любопитна за зрящите, отколкото за незрящите. За да разберат, най-малкото, че във тях съществуват и други усещания, които могат да бъдат подчинени на допира като такъв и на средствата за предвижване по този начин, така че да обогатят себе си.
Инсталацията ще може да бъде видяна до началото на месец март в Клуб за културни инициативи "Таралеж"
Какви са отзивите?
Различни. Определено темата е вълнуваща. Хората обикновено са противоположни в своята регистрация. Ако не сме специалисти обикновено казваме това ми харесва, това не ми харесва. А тук трябва да говорим за "аз го почуствах", "аз не го усетих".
Всеки един човек е в състояние на различен допир. Когато сега вашите читатели четат това интервю и ако им кажем да почустват дрехите върху гърба си, в този момент всички ще ги почустват. Преди това никой нямаше да се е замислил, че кожата му непрекъснато чувства. Топло ли ви или студено? Ние непрекъснато сме в това състояние, само дето забравяме за него.
Това е краят на твоя дългогодишен проект?
Да, това финалната инсталация. Нещата винаги могат да продължат с ново начало. Това вероятно няма да бъде край, а ще се окаже ново начало. Проектът се случва във Велико Търново като локално пространство. Изглежда затворено пространство, но не така, заради многотро млади и пътуващи хора.
С две думи - елате и усетете!
С две думи, помислете за това, че вие чувствате, че във всеки един момент вие сте затрупани от информация и много голяма част от тази информация, която ви заобикаля я пропускате. Просто защото не мислите за нея. Но ето че може да чувствате допира, да чувствате аромата, вкуса. Има много още неща, които може да бъдат чувствани, освен видяни. Заповядайте в Клуб за културни инициативи "Таралеж", за да усетите това, за което говорим.
Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме.
