Търновският квартал "Варуша"
На 17 юли 1393 година Търново бива превзет от турските войски. Заради вековните си занаятчийски и търговски традиции, градът по онова време бива важен за турската империя, наричан още Курускеля (сухо пристанище). Българското население бързо взема превес над турците, които измирали от чумни и холерни епидемии. Много балканджии се преселват в града и намират поминък тук. Турците им позволяват да се заселят на запад и север към Картал баир и постепенно българският град започнал да се разширява. Ето как през 17 - 18 век възниква най-големият търновски квартал – "Вароша" (или както е известен сред местните – "Варуша").
"От прииждания на други от балканските села, турците разрешили да се строят къщи само на запад от стария град, по урвата, която прави продължението от "Картал баир", и която бе наричана "Варушъ", се казва в "Пътеводител на Велико Търново", 1907 г.
Думата "варош" идва от унгарския език и означава "старата част на град, построена нависоко". Това е едно често срещано название на старите квартали в много български градове. Великотърновският квартал "Варуша" се извисява гордо над централната част на старата столица. Характерни за него са тесните калдъръмени улички и уникална архитектура с амфитеатрално разположените къщи. Тук се срещат и доста котки.
Ще се опитам да ви запозная с някои от забележителностите на красивия великотърновски квартал.
Тук на 17 ноември 1827 г. се ражда бележитият поет и писател Петко Рачев Славейков, един от създателите на новобългарския книжовен език, талантлив журналист, участник в Руско-турската освободителна война и в изработването на Търновската конституция.
Родната къща на П. Р. Славейков днес може да се познае по паметника му, изработен от скулптора Благой Илиев.
Кварталът "приютява" и няколко от архитектурните шедьоври на големия възрожденски строител Уста Колю Фичето.
Колю Фичето участва в изграждането на църквата "Свети Никола". Строежът е започнат през 1835 г. от майстор Иван Давдата, но е довършена от Колю Фичето, след което той е признат за майстор строител. Църквата е ниска трикорабна базилика с дървени колони и дъсчени тавани, средният от който имитира цилиндричен свод. Вътрешността и е добре оформена посредством прозорци в извити барокови галерии, както и корнизите. Внимание заслужават иконостасът и владишкият трон, дело на Йоаникий (Йонко) Папавитанов, тревненски майстор. Църквата е завършена през 1841 г, и е тържествено открита от митрополит Неофит Византиос.
Тук е открито първото българско училище в града. А през 1879 г. повече от 300 депутати се събират в храма на 4 предварителни заседания преди провеждането на Великото народно събрание.
"Св. св. Кирил и Методий" е първата църква в търновската духовна околия и е първата с лята камбана. Това е една от най-красивите църкви на Колю Фичето. През 1860 г. е поставен първият камък за изграждането й върху основите на малкия късносредновековен храм на св. Атанасий. Камбанарията е с великолепна украса, а вътре нея има часовник, който отмерва всеки половин и кръгъл час.
Къщата с маймунката е построена през 1849 г. от Колю Фичето за нуждите на търговеца Никола Коюв. Известно време тук е живял Стоянчо П. Ахтар - първият събирач на старини и притежател на първата в България частна сбирка от ценни средновековни ръкописи и монети.
Върху изключително тесен терен, с лице около 6 м и дълбочина 15 м Колю Фичето построява триетажна сграда, чиито помещения, магазини, складове и жилище задоволяват нуждите на търговеца. Както останалите търновски къщи и тя е разположена на две улици. Външното оформление на сградата е с тухлена облицовка с изпъкнали фигури.
Друго архитектурно съкровище, оставено ни от дряновския майстор Колю Фичето, е ханът, построен през 1858 година за търновския търговец хаджи Николи. Самоукият архитект успява от една обикновена сграда, предназначена за търговски склад, да създаде художествено-архитектурна творба. Фасадата на сградата е с красиви открити галерии, оформени от каменни колони. Галериите завършват с капители, свързани с ритмично повтарящи се арки. Откритите навън аркадни коридори са украсени с извити железни парапети.
През 2010 г. сградата е реставрирана и днес е своеобразен културен център – комплекс от изложбени зали и галерия, лятна градина и луксозен ресторант.
Ханът на хаджи Николи се намира на Самоводската чаршия, създадена като занаятчийски център в Търново през 60-те - 70-те години на XIX в. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски къщи, сред които е и родната къща на Емилиян Станев.
Днес тук може да посетите няколко действащи занаятчийски работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница, казанджийска и др.
"Варуша" е място, носещо очарование за очите и душата, подтикващо към размисли за отминали епохи. Навлизайки в историята на квартала, попадам на много любопитни и интересни факти. Едно от тях, по разказите на търновчани, е, че тук няколко пъти е отсядал Васил Левски.
Шофирането из квартала е малко сложно, но не е невъзможно. Заради тесните улици достъпът до квартала е невъзможен и за линейки или пожарни. Спирка на градския транспорт има в подножието на квартала, под бившите хали. Оттам минават автобусите 5, 10, 20, 40, 50, 110.
Други проблеми за варушчани са непрекъснатото ново строителство и лошото състояние на улиците и стълбите.
В крайна сметка, "Варуша" е тих и спокоен квартал и е предпочитан район за живеене от хората, които искат да избягат от шумната градска среда. Вярно, малко е стръмен и калдъремен, но пък е красив, а и е на минути пеша от центъра на града.
Чрез нашата галерия от снимки може да направите една обиколка на квартала.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
