Вход | Регистрация

Честит Великден!

Честит Великден!
Снимка: Thinkstock/Guliver

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. 

В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И, когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с нея. Тъй като, поради връзката му с лунния календар, Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си, разказва Галя Чохаджиева - главен уредник в отдел "Етнография" на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Защо се разминават празниците на католици и православни?

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.

"Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква", посочна етнографът.

Понякога тази разлика достига цял месец. Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден, дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.

Проблемът за установяване на обща дата за честване на Великден занимава църковните лидери от десетилетия. През 1975 г. Римокатолическата църква предложи датата да не се мести из петседмичния период, а да бъде фиксирана на "неделята след втората събота на април". Тази идея обаче е изоставена.

Честит Великден!bg-patriarshia.bg

Какво повеляват стародавните български традиции?

"Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. Още на Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове", допълва Галя Чохаджиева.

Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.

Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.

Честит Великден!ПГТ "Д-р Васил Берон"

Какво символизират шарените яйца?

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената и виждат в него символ на прераждането през пролетта. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Яйца са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден.

В Гърция първоначално яйцата са боядисвани само в червено.

"В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата Христос Возкресе. В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден. Във втория ден на Великден според много европейски традиции се търкалят яйца. Децата играят игра, търкаляйки яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му, според вярванията ще бъде здрав цяла година. От 1878 г. децата във Вашингтон търкалят яйца на моравата пред Белия дом", усмихва се главният уредник в отдел "Етнография" на РИМ във Велико Търново.

Яйцето на Фаберже е най-известното яйце сред декорираните. През 1883 г. руският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специално яйце за жена му и той създал яйце, инкрустирано със скъпоценни камъни.

Честит Великден!

Откъде се е появил Великденският заек?

През последните години по родните магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник. Мнозина се питат защо около шарените яйца по-често се рисува заек, отколкото например, кокошка с пилета.

Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден.).

"По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. От 18-и в. в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденски зайци от захар или шоколад", допълва още  Галя Чохаджиева.

Честит Великден!Thinkstock / Guliver

Защо се яде агнешко месо?
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като Божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

Защо се обличат нови дрехи?

Това е традиция на Великден при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.

Защо в декорацията на дома присъства кошница с лакомства?

По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, за да се осветят. Тази традиция се е развила до сувенирни кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци, заключава етнографът и поздравява всички за празника. 

Христос Воскресе!

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар