Създадената традиция на книжарница "Хеликон" във Велико Търново да кани известни хора от града за ВИП-книжари, продължава. В Деня на Независимостта, 22 септември, тази чест бе оказана на зам.-ректора на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" доц. Милен Михов. В духа на празника той се яви на "работното си място" в четническа униформа.

"Работодателката" му Стефка Чернева, управител на книжарницата, разреши да отнемем 5 минути от "работното му време", за да му зададем няколко въпроса във връзка с "новата длъжност".

      Доц. Михов, защо приехте предизвикателството да бъдете ВИП-книжар в Деня на Независимостта на България?

Първо и основно, защото книгата е нещо, което трябва високо да ценим. Тя е едно незаменимо богатство, независимо от развитието на технологиите. Дава възможност сами да откриваме нещата, да преосмисляме света чрез писаното слово.

На второ място, защото на този празник му върви хората да го отбележат с купуването на една хубава книга. И трето, поради личната ми биография, че в един период от време частично се занимавах с книгоразпространение и знам, че да продаваш книги е нещо много различно, интересно и отговорно.

Преди всичко това е контакт с подобномислещи хора, които оценяват и знаят какво е книгата, и да си купят книга не е просто да изхарчат някакви средства, а за да се сдобият с едно преживяване, да се докоснат до нещо романтично или пък да научат и открият нещо повече за света.

Колко силна е днес връзката между българския дух и книгата?

Те са неразделни и като че ли кризата в купуването и четенето на книги е пряко свързана с кризата на духа ни. Преди време излезе статистика, която посочваше незавидното положение на българите по отношение на разпродажбите, купуването, четенето и притежаването на книги.

За съвременните млади хора може би ще звучи невероятно, но ние бяхме свидетели как се стоеше на опашки, за да се купят книги, с връзки се търсеха определени заглавия, хората четяха и си препредаваха книгите. Днес в епохата на интернет и на "вседостъпната" информация това звучи като архаизъм, но едно е информацията, съвсем друго е познанието от нея. И книгата е не толкова носител на информация, колкото на познание. Затова общуването с книгата носи на човека откриване и развитие.

3.   След 103 години успяхме ли да опазим българския дух на независимост?

Той все още е жив. Не трябва да бъдем песимисти и да считаме, че духът ни е изчезнал, че единствените му носители са тези, които манифестират по телевизията, радиото, публичните сцени, институциите, Парламента. И липсата на дух понякокога в тези институции, в тази публичност, не означава, че духът ни не присъства и не живее.

Познавам много млади хора, посетил съм много кътчета на България и имам различни погледи към съвременността ни - трябва да кажа, че се сблъскваме с прояви на духовност у хора, които на пръв поглед не блестят публично, не заявяват претенциозност да бъдат център на вниманието, но присъствието им около нас е уникално. Сблъсквал съм се с прояви на българщината, на духовността, на книжовността на редица места, независимо от възраст, местоживеене и материално състояние.

Например, само преди седмица жителите на малкото село Каранци (Полски Тръмбеш), в продължение на 2 години бяха събирали средства и откриха войнишки паметник на 44 загинали техни съграждани във войните. И си направиха тържество, което беше извън държавния протокол, което не беше уважено от държавата и държавните институции. Това не може да стане, ако в това село, сред тези хора не витае силният дух на българщината.

Днес като  ВИП-книжар успяхте ли да убедите вече някого да си купи книга?

За съжаление тъкмо сега застъпвам "на смяна" и още не съм продал нито една книга. Но се надявам, че ще успея да продам поне няколко книги. Убеден съм, че хората, които влизат тук, идват с нагласата да намерят нещо и мисля, че имам опита да ги убедя да си купят някоя от книгите, предлагани в една от най-добрите книжарници в града.

Какъв похват ще използвате, за да ги убедите и мислите ли, че ще се вслушат в съветите Ви?

Когато се продават книги, преди всичко трябва да се наблюдава човека. Важно е да се оценят желанието и интересите му и внимателно да се води диалога, за да бъде насочен към книгата, отговаряща на предпочитанията му. Няма правило, по-скоро е отношение към клиента. Разговорът с него трябва да го води към книгата. Не е задължително да има покупка , но обезателно чоекът ще се върне някой път, за да я купи.