„Непознатото наследство“ на Велико Търново
Изложбата е посветена на Европейските дни на наследството и разказва за 6 храма в общината
Снимка: Север.бг
Малка изложба "Непознатото наследство", посветена на Европейските дни на наследството, е подредена в отдел "Културно и историческо наследство" към община Велико Търново. Изложбата включва 5 табла, представящи 6 църковни храма в малки населени места на територията на общината - Беляковец, Дебелец, Хотница, Плаково, Пчелище и Русаля.
Идеята е на арх. Донка Колева, а нейн помощник в реализирането на изложбата е Николай Сираков, който отговаря за монументалните паметници в общината.
"Всички храмове са от периода на Възраждането. Някои от тях са от ранния период на Възраждането - 1800 г. до периода на Кримската война 1856 г.
Църквите, построени след Кримската война са по-стройни, имат по-солиден градеж и изявени културни детайли по фасадите. Такава е беляковската църква "Света Параскева", която е от по-нов тип и е построена през 1873 г. За нея са намерени документи, които сочат, че е построена от майстор на Кольо Фичето. По планова схема и архитектурни детайли много напомня на църквата "Св. Константин и Елена" във Велико Търново", разказва арх. Колева.
По думите й всички храмове се нуждаят от реставрация. За някои от тях са спечелени проекти и вече се реставрират или се подменя покривната им конструкция, което е най-честият проблем. Други обаче са в много лошо състояние и от 50-60 години не се ползват като храмове.
Такава е църквата в село Ветринци. Тя е построена през 1834 г. и, по мнението на специалистката, е паметник с изключителна художествена стойност. За съжаление обаче по-голямата част от иконите са откраднати в "новото време", тъй като стои отключена и всеки може да влезе. Основният проблем при този храм е остаряването на паянтовия каменен градеж, отчитат експертите. В годините и дървото е износено и изгнило, и се получават кухини, които създават проблеми по градежа.
Най-зле в момента е църквата "Св. Ирина" в село Хотница, която се разцепва. Тя също е стар каменен градеж – окопан храм. Говори се, че някои от стенописите, които са до патронната ниша на западната стена, са изографисани от Захари Зограф. Дали е точно така, ще установят художници-реставратори.
"Храмът "Въведение Богородично" в Русаля е изкючително красива сграда. Намерили сме доста данни за нея в Летописната книга в Държавния архив. За съжаление по нея предстои много работа, защото е в окаяно състояние. Строена е и е осветена през 1858 година. От Института за паметници на културата е определена за сграда с художествени ценности", продължава разказа си Донка Колева.
Сравнително запазена се оказва църквата "Св. Марина" в Дебелец. Засега църковното настоятелство успява със собствени средства да прави текущи ремонти.
Желанието на арх. Колева е с тази изложба да провокира институциите да отпуснат средства за завършването на реставрационните процеси, защото "църквите не са само духовен храм - те са свързани с историята на селищата".
"За да има хотели, трябва да има и църкви, защото, за да отиде някой и да преспи в хотел, значи иска нещо да види – било то природа, културно наследство или да опита селския живот. А, за да го опита – трябва да има и къщи, и църкви, и природа, и хора", смята арх. Колева.
Таблата с фотосите на храмовете бяха представени в "Нощта на Самоводската чаршия" и ще останат изложени за по-дълъг период от време, уточни архитектът, след което ще бъдат заменени с нови шест, за да могат гражданите да видят какво историческо наследство крият малките населени места в Търновска община.