105 години от рождението на Емилиян Станев

"Колко проста е идеята за Бога! Съвсем проста. Очевидно тя е възникнала от нуждата на човека да си представи света единен, опростен чрез силата и волята на една висша сила. От същата нужда се е създала и държавата."

В тези думи на писателя Емилиян Станев се корени същината на голяма част от неговото литературно творчество - история, народност, търсене на екзистенциални истини, най-дълбочинно развити в романа "Антихрист" от 1970 г. Днес, 28 февруари, се навършват 105 години от рождението на българския класик, роден във Велико Търново през 1907 г.

От 1922 г. семейството му се премества да живее в Елена, откъдето е баща му, а по-късно живее и работи в София. Името, с което е известен, всъщност е псевдоним на Никола Стоянов Станев. От родителите си бъдещият писател наследява любовта към словото и неговия израз, повлиян от богатството на българския фолклор и мъдрост, чиито носител била майка му Мария.

Стоян, неговият баща, от ранна възраст го водел на лов, с което успял да развие у него усет към естественото, природното. Именно този досег с природата през дългите ловни утрини или пък по време на небрежни разходки из Еленския Балкан са намерили израз в много от анималистичните разкази на твореца.

Известно време Емилиян Станев се лута из различни области на познанието, завладян от младежки ентусиазъм. Пише стихове още в прогимназията, но след като завършва средното си образование в Елена през 1928 г., записва живопис в София при проф. Цено Тодоров. След няколко години рисуване писателят се отказва, защото според преподавателя си "не виждал светлосенките".

Неуспехът в изобразителното изкуство го отвежда в по-прагматична посока - специалност "Финанси и търговия" в Софийски университет, където се записва по настояване на баща си. До 1944 г. Емилиян Станев работи като чиновник, но през цялото това време не престава с опитите да пише.

През 1938 г. излиза първата му книга с разкази под името "Примамливи блясъци". Следват сборниците "Сами" (1940 г.), "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" и повестта "Крадецът на праскови" (1948 г.). След 1950 г. оглавява Отдел "Белетристика" на в. "Литературен фронт", а през годините сътрудничи и на много литературни издания като списанията "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч", "Завети".

Освен анималистични произведения Емилиян Станев пише романи на социална и историческа тематика, както и нравствено-философска проза, която бележи по-късния етап от литературните му търсения. 14 години писателят се труди върху един от най-обемните романи в българската литература - "Иван Кондарев". Започва до го пише през 1950 г., вдъхновен от събитията около Септемврийското въстание от 1923 г.

Високо оценени от критиката и обществото обаче стават романите "Легенда за Сибин, преславския княз"(1968), "Антихрист" (1970) и "Търновската царица" (1974), а не развитието на комунистическия идеал в лицето на Иван Кондарев. "Антихрист" и "Търновската царица" са от последните произведения на Емилиян Станев, преди да приключи житейския си път в София на 15 март 1979 г.

Много от произведенията на Емилиян Станев са екранизирани или им е правена театрална адаптация. Филмите по негови творби "Крадецът на праскови" и "Търновската царица" са сред най-успешните български ленти.

По повод годишнината от рождението на търновския творец в Регионална библиотека "П. Р. Славейков" ще бъде открита документална изложба от 17 ч. днес.

_________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg