Костантин (Коста) Атанасов Паница е роден в Търново на днешния 12 март през 1858 г. Участва в Сръбско-турската война, Руско-турската освободителна война (1877-1878), опълченец-поборник, български офицер, майор. Герой от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и Сръбско-българската война. Български деец на Македоно-одринското революционно движение. Един от строителите на армията на България.

Участва като куриер Априлското въстание (1876). След поражението на въстанието емигрира в Румъния. Учи в Одеското Военно училище (1875-1876).

Взима участие като доброволец в Сръбско-турската война (1876) в отряда на генерал-майор Черняев. На 21 октомври 1876 г. постъпва в армията на Русия, а при подготовката на Руско-турската война (1877-1878) се включва в Българското опълчение. Бие се смело при Стара Загора и връх Шипка. Награден за проявена храброст с войнишки кръст "Свети Георги". Повишен е във военно звание "прапоршик" (21 февруари 1878 г.). По-късно е в отряда за потушаване бунта на Сенклер в Родопите, където е произведен в първо офицерско звание — подпоручик.

През пролетта на 1878 г. Паница служи в Българската войска и за известно време е в Търново. По това време тук са Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Марко Балабанов, капитан Райчо Николов, Георги и Никола Живкови и други. Именно тук възниква комитетът "Единство", чиято цел е да оказва помощ на тракийските и македонските българи. Паница е член на комитета и след избухването на Кресненско-Разложкото въстание е кредитиран от комитета да събира пари, да набира доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие.

След потушаването на въстанието през май 1879 г. Паница е назначен на служба във военната милиция на Източна Румелия, като оттам е командирован в Петербург. Завършва Константиновското Военно училище и Петербургската Военно-юридическа академия. През май 1884 г. се завръща в Княжество България, където получава назначение за военен прокурор в Русе и е произведен в звание капитан.

Като член на ЦК на БТЦРК в Пловдив участва активно в извършването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885) командва отряд от доброволци от Македония, което му създава голяма популярност сред македонската емиграция. След войната става председател на Българския македонски централен революционен комитет "Искра".

По време на преврата срещу княз Александър Батенберг застава твърдо на негова страна (9 август 1886 г.). Един от главните организатори на контрапреврата. След абдикацията му играе важна роля в политиката. Председател на Военния касационен съд. Привърженик на Стефан Стамболов по време на кризата от 1886-1887 г.

След като Фердинанд заема българския престол Паница го смята за узурпатор. В него все повече назрява идеята за организиране на заговор. Коста Паница влиза в конфликт и със Стамболов, поради умерената му политика по македонския въпрос. На 21 януари 1890 година е разкрит заговор в столичния гарнизон за убийство на княз Фердинанд и министър-председателя Стамболов. Негов организатор е майор Коста Паница. Осъден от военен съд на смърт, той е екзекутиран на 16 юни.

През 1986 година е създаден документален филм за живота му - "Коста Паница - черти из живота и времето му", режисьор - Светослав Овчаров, сценарист - Георги Чолаков.

Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме.