2 млн. км в търсене и 4 млн. км в проповядване на любовта!

Клаус Кенет гостува в България за участие в Първата Международна Православна Алфа конференция с благословението на Негово Светейшество българския патриарх Неофит.

В рамките на своя престой (16.10.-31.10) в България той изнесе поредица от лекции и беседи в София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Видин, Монтана и Русе.

Темата на събитието във Велико Търново бе: "Роден да мрази, прероден да обича: Клаус Кенет за своя път към вярата".

Роден да мрази, прероден да обича – това е заглавието на английски на книгата на Клаус Кенет "Два милиона километра в търсене на любовта” (издателство "Омофор”) – абсолютен световен бестселър с преводи на френски, гръцки, сърбо-хърватски, румънски, български…

Какво е посланието на тази книга, че дори Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей я прие с благодарност и веднага я препоръча на своя приятел румънския патриарх Данаил? Защо по същата причина архиепископ от Англиканската църква пожела да я притежава?

Защо различни протестантски пастори, безбройни свободни църкви, а и много римокатолически свещеници и енориаши от цяла Европа канят нейния автор на беседи, конференции, симпозии и дори концерти? Защо книгата се превърна в абсолютен касов успех в Гърция и Румъния? Защо авторът е канен всяка година в Америка и е специално представен на най-големия панаир на книгата във Франкфурт, Германия?

Защото неговата житейска история отразява типичните духовни търсения на съвременния човек!

Г-н Кенет, проучили сте всички религии по света. Коя ви е най на сърце?

Така е. 12 години, в които съм проучвал, не е толкова много време. Нито една религия не ми е на сърце. За мен Христос е важен и той е в сърцето ми. Християнството не е религия. Ние знаем, че в името на религиите са водени много войни. Религията представлява търсете от страна на човека, насочена към небето.

Но, който разбере, че истинското християнство идва от Христос и че всъщност то идва от небето към земята, а не обратното и който покани този Христос с в живота си, той осъзнава, че Бог е любов и в името на любовта, няма как повече да се водят войни. Може да има само взаимно уважение.

Поради тази причина християнството, в тази форма, която аз съм я опитал, говорим за една лична среща с Христос, а не с някой институция или система. Това е което аз най-обичам.

Ние знаем, че има нужда от институция, и от определена религия, система, правила, догми, за да може хората да осъзнаят за какво говорим, но решаващо на първо място е именно любовта. Това го казва и апостол Павел. Дори и  да имаш всяка сила, и всички дарби на Земята, нямаш ли любов, тогава ще бъдеш като "мед, която дрънчи". Така го пише и в Новия завет.

Проповядва ли добре българската църква, религията за обикновените хора? Те смятат, че тя е далеч от тях. Предполагам имате наблюдения, Вие сте за четвърти път в България и изнасяте лекции в големите градове.

Така е. Срещам се с много свещеници, епископи и чувам, и научавам много неща за хората. И мисля че разбрах - има много корупция, има свещеници, които по нечисти мотиви са станали такива. Чух дори, че има хора, които се записват да учат богословие, без знаят какво е това като специалност. Затова няма как да ес учудваме, че църквата е над хората или до тях. Не трябва да забравяме, че църквата съдържа въпреки всичко, истината на Христос и апостолите. Това означава, че хората са слаби, но учението е съвършено.

Няма смисъл да осъждаме хората. Защото, ако ние осъждаме хората, ще загубим учението. Ако аз отида в дадена църква и видя, че свещеникът е само функционер и няма любов, мога да си сменя църквата. Но, можем да се молим и за хората, които имат авторитет.

Това се прави по време на всяка литургия - за духовните водачи, политици, народа. Трябва сериозно и истински да казваме "Господи, помилуй". Ако е несериозно, затова и не бива да се учудваме, че нищо не се случва. Затова аз вярвам, че чрез любовта хората могат да бъдат променени.

А, молитвата е невероятна сила. Чрез свещениците, човек може да се научи и на смирение, което противоречи на падналия и съгрешилия човек. Но, Бог винаги има решение и със сигурност и България ще намери това решение. Дори и в момента да не изглеждат добре нещата.

Но и другите религии, сектите, също говорят за любов. Всеки я търси и става последовател на определено учение?

Те говорят за любов, но често я нямат. От всички учители на различните религии, не е умрял като Христос, с грешниците. Опитват се да развият теории за любовта, които хората да прилагат, но самите те не ги прилагат. Това означава че проповядват диалог на любовта, но християнството проповядва кръста. В какво се състои кръста - първо човек трябва да се отвори за действието на светия, изцеляващ божи дух.

Това изцеление се състои в това да разпознаем егоизма си, който Библията нарича грях. Ева и Адам не искаха да признаят своя грях. Единият каза, че Ева е виновна за ябълката, Ека каза, че змията е виновна за ябълката. И днес, 2014 г. по същия начин стоят нещата. Единствено ако ние започнем да страдаме от самите себе си, това аз наричам кръст - изцеление и освещение.

Как се осъществява тази любов на практика?

Първо идва осъзнаването, после изповедта и после опрощението. Как става това на практика - нуждаем се от църквата, не става без догмите и поради тази причина е важно учението, а не хората. Само свещениците, които имат това преживяване с Христос, само те могат да споделят това с членовете на своите църкви, тогава когато ги научат да се молят, чрез литургията, книгите на православните отци, един от тях е мой духовен баща. Само тогава имаме модел пред себе си.

Ако направим тази крачка, да поканим Иисус Христос да влезе в нашето сърце, тогава нещата в православието, които са се превърнали в празни ритуали и са станали само традиция, изведнъж могат да получат нов живот.

Първото нещо, което направих като станах православен е, че спрях да осъждам другите.

Изминали сте 2 млн. километра в търсене на любовта. Предполагам сте я намерили?

Аз 2 млн. километра я търсих, а 4 млн. километра обикаля да разкажа за нея, че съм я намерил - любовта!

Кое е истинското спасение?

Истинското спасение е когато осъзнаем греховете си и се разкаем за тях. Аз бях будистки монах. Едно от преживяванията ми беше да имам чиста съвест. Получил разширена съвест, но под влиянието на наркотиците. Беше нещо, което заплатих с много физически сили, това разруши моето здраве. Тогава аз видях всичко, което съм направил от момента на своето зачатие - добрите и лошите неща. Това разширено самосъзнание не е обвързано с човешкия мозък. Ужасът бе в това, че всички злини в мен бяха повече от доброто и ако трябваше да умра така, щеше ли да има справедливост? Оставаме в тъмнината?

Трябва разкаяние, както казва Йоан Кръстител, както е и първото, което каза Христос, излязъл след кръщението във водите на река Йордан - "Разкайте се", т.е изповядване на греха, и тогава започва спасението. Смирение също се изисква.

Кога осъзнахте, че трябва да поехте по духовния път?

От дете, когато не получих любов от страна на моята майка. Станах като професионалист, който изследва всички религии. Всичко започна и с това, че в продължение на седем години бях изнасилван системно от един католически свещеник. Подобни духовници са ужасен пример! Затова започнах да се питам - "Къде е пътя и как мога да го намеря?".

Търсих навсякъде, всякакви религии. Чрез отец Софроний, преди 30 години се спрях на православието. Той има руски произход. Дълги години е живял на Св. Атон, след това в Париж, сега е в графство Есекс, Англия. Там основава манастир. Днес, това е едно място със световно значение. Книгите на отеца се преведени на над 40 езика.

Не е лесен духовният път?

Да, не е лесен, защото това е като една постоянна борба срещу лошото в нас самите, а именно нашето его. Тайната се крие в това, да станем нови хора. Това е една борба, която продължава до края на живота на човек. Мисля, че 10-те божи заповеди ги спазвам и в това отношение съм се подобрил.

<< Sever.bg във Facebook >>