Преображенски манастир
На 7 км от Велико Търново, на брега на река Янтра, се намира един от най-големите български манастири - Преображенският "Св. Преображение Господне".
Изграден през XI век, той първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света гора, но по време на царуването на Иван Александър получил автономност. След като османските турци завладяват България, Преображенският манастир е опожаряван и разрушаван многократно, докато накрая е напълно унищожен.
Разположените в него "Страшният съд" и "Колелото на живота" са едни от най-монументалните стенописи в нашето възрожденско изкуство. Позлатеният иконостас на църквата също е паметник на българското дърворезбарско изкуство.
Преображенският е действащ мъжки манастир и е обявен за национален паметник на архитектурата и изкуството. На територията му са открити различни артефакти от най-стария период на съществуване на обителта - останки от стени, сгради, керамика, фрагменти от стенописи.
Сегашният комплекс е издигнат през ХVІІІ - ХІХ век. Манастирът е от средновековен тип и с високите си каменни стени наподобява крепост. Сградите очертават издължен правоъгълен двор. Долните им етажи също са каменни, а горните - с красиво издадени еркери, хармонично свързани с наклонения терен.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи от 1849 година, дело на големия български художник Захари Зограф от Самоков. Стенописите в храма имат характерна възрожденска схема и колорит. В Преображенския манастир се пази голяма колекция от икони, принадлежаща на Великотърновската митрополия, където има изключително интересни творби на иконописта.