Аделина Колева - ковачът на музикални звезди
Аделина Колева е родена в Горна Оряховица, където завършва основното си образование и Детската музикална школа към читалище „Напредък 1869”, специалност „Акордеон”. Учи в средно училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов” в Русе виолончело и пиано и АМТИ в Пловдив, специалност „Музикална педагогика”. През 1999 г. създава формация „Патиланци”. От 2001 г. става директор на Школата по изкуства при читалището в Горна Оряховица.
През последните години Аделина Колева стана известна като музикалния педагог на няколко от най-популярните участници в шоуто "Мюзик Айдъл" - Нора Караиванова, Николай Манолов и Пламена Петрова, в "Гласът на България" - Стелияна Христова, в "Х-фактор" - Богомил Бонев и Ана-Мария Янакиева, детската "Евровизия" - Иван Иванов и много, много други конкурси. Тя е вокален педагог и създател на Вокален състав "Нова музика" към читалище "Напредък 1869" в Горна Оряховица.
Музикалният педагог преди години обучаваше годишно между 60 и 70 певци, разпределени в четири вокални състава и основен вокален клас между 10-15 певци. Сега работи само с индивидуални изпълнители от цялата страна.
Аделина, много са актуални сега ТВ форматите. Вашата възпитаничка Ана - Мария се представя чудесно в "Х -фактор". Това Вашата нова гордост ли е, след всички мюзикайдъли и Х-фактори, или винаги е била такава?
Винаги е била такава, защото е изключинтелно талантлива. Сега е още по- голяма моя гордост, защото има сходна съдба с тази на Богомил и дефакто съвсем младите изпълнители имат възможност да покажат едно много високо ниво в един сериозен формат като "Х-фактор". Ана - Мария е с 9 Гран при-та и във времето тя е била моя много голяма гордост. Тя е много дисциплинирана, работохоличка и упорита по отношение на пеенето. Както при Михаела Маринова от София, която отпадна по-рано от формата, също изпълнител с изключителен заряд и с бляскаво бъдеще. Михаела получи правото да участва и в третото издание на формата от момента на мястото, където беше освободена. Тя също е моя ученичка и солист от ВС "Нова музика" - Горна Оряховица при читалище "Напредък 1869".
Много вокални педагози казват, че не пускат децата си в различни формати, защото договорите са затормозяващи. Така ли е? Ние виждаме точно обратното при Вас - възпитаниците Ви са във всички формати в музикалния ТВ ефир и се представят винаги много добре. Имаше и победители. Една от тях Стелияна Христова, от "Гласът на България", Богомил Бонев стана втори в "Х-фактор", Нора Караиванова - също втора от "Мюзик Айдъл"...
Да, така е, договорите се подписват доста по-рано, а не в края на формата, сами по себе си са доста обвързващи, но пък форматите са трамплин за известно време, докато дойде следващото издание, а често пъти и само в рамките на времето, през което върви формата.
Кои са още Ваша гордост, постижения?
Най-новите постижения са на децата от конкурса на Мая Райкова от БНР - "Нови Гласове". Сред тях са Пресияна Димитрова, продуциране на нова българска песен, Кристина Иванова и Адриана Съботинова, Мирела Димитрова Преслава Кръстева и Михаела Маринова - с награди участие в концертни прояви на Бигбенда на БНР. С вокален състав "Нова Музика" имаме покана да направи два концерта - единият - самостоятелен, с Бигбенда на БНР до края на сезона, а втория - с ВС "Спектрум", вокален октет на БНР.
Форматите добър старт ли са за развитието на един талант?
Музикалните формати, като "Мюзик Айдъл”, бившия "Хит минус едно”, "Х-фактор", "Гласът на България" и други са много добри, защото дават възможност за изява на децата. Лошото е, че като натрупат достатъчно опит, нямат достатъчно участия и не могат да изкарват пари с това, в което са инвестирали толкова години. А нещата стават по-трудни, когато завършат училище и излязат от школата. Вярно е, че пазарът е тесен, пълно е с талантливи млади хора, които искат да вземат микрофона и да бъдат звезди. Най-ужасният бич е, че ние делим този пазар с друга интонационна среда, с която поколения наред се възпитаваше.
Доволна ли сте от факта, че вашите възпитаници са избрали пътя към изкуството?
Много съм доволна, че всички мои възпитаници са тръгнали по пътя на изкуството. Радвам се, че те са непоправими перфекционисти, като мен. Например Никола Чочев, който учи в Москва, като се прибира в родния Лясковец, винаги идва не само да се видим, но и да проведе задължителния урок по разпяване. Чрез него се установява какво се е случило с диапазона на гласа му. Уникати за България са Иван Иванов и Ана-Мария Янакиева. Малката госпожица дори бе допусната до кастинг за участие в немския "Мюзик Айдъл” във Виена. Ваньо пък е любимец на публиката и я завладява бързо. Съставът "Нова музика” пък участва редовно в съвместни концерти с Богдана Карадочева, Мими Иванова, Петя Буюклиева, Биг бенда на БНР и други известни български изпълнители. Излезлите от школата като Нора Караиванова, Николай Манолов, Боряна Бонева също работят върху музикалната си кариера. Мая Кръстева и Преслава Кръстева, мои дъщери, също имат много музикални ангажименти в страната и чужбина. Много е важно какво инвестираме в децата си. И да осъзнаем малките прости истини, и да ги навържем в големия конгломерат.
Кое е по-трудно или пък лесно - да си вокален педагог или изпълнител?
И двете. Но в различен етап от развитието на вокалния педагог му става по-трудно в момента, когато придобият зрялост на своята работа децата, когато си млад, нещата ти изглеждат по-розови и по- лесни, а след като натрупаш опит нещата стават значително по-трудни, защото критериите ти са по-високи и работата ти е блокирана от различни обстоятелства - липса на пазар, липса на продуценти, по отношение на конкурсите, отсъствие на единна система на критерии за оценяване, разпокъсаност между школите, предавателите, младите изпълнители, известен негативизъм по отношение на жанра. Борбата с поп фолка също, а сега вече и упадъчни елементи в последните образци в поп жанра. Най-вече свързани с единици рапари, които поместват безумие в текста на песните на изпълнителя. На изпълнителя му е по-лесно в началния етап от своето развитие. Така развива таланта си под крилото на вокалния педагог, на своите родители, приятели, фенове. До момента, в който стъпи на така наречената "професионална сцена" и тогава картинката е ясна - малка страна липса на пазар, много таланти.
Как определяте работата с децата - приятна, отговорна или ангажираща?
Работата с децата е колкото приятна, толкова и безкрайно отговорна. Трябва много да ги обичаш, да говориш с тях като с възрастен и на всяка цена да гледаш на света през техните очи. С тях трябва да намериш златната среда и да работиш така, че освен да ги усъвършенстваш по пътя към голямото изкуство и да ги възпитаваш. Аз се уча и възпитавам от тях, процесът е двустранен. За да се развие един талант, трябва огромен труд, всеотдайност, отговорност и жестока дисциплина. Дори и този, който е докоснат щедро от Господ, ако не попадне на точното място, в точния момент и няма зад гърба си опората на семейството, няма да се получи. Човек трябва и да обича всичко около себе си, и да работи с много, много любов.
Как става това?
Преди всичко човек трябва да бъде безкрайно самокритичен към себе си, перфектен по отношение на своята работа и след това да изисква от всички останали. Безкрайно щастлива съм, че съм научила всичките си ученици да се трудят. Но успехите не са само усилия от моя труд, а и работа в екип. Това са хората в читалището, децата, родителите.
Вашите деца, дъщерите Ви Мая и Преслава са наследили таланта Ви...
Децата носят творческата лудост и енергия. Няма такива, невероятни са. Много трудолюбиви и много ме търпят.
Щастлива ли сте?
Да, аз съм щастлив човек, защото съм посветила живота си на децата, а чрез тях съм сбъднала мечтата си - да стана певица. Затова смятам, че работата е моята мисия. А когато дойде успехът или неуспехът, всички се радваме и страдаме заедно. Знам, че моите възпитаници са много дисциплинирани млади хора, и дори от разстояние пак успяват да изпълнят ангажимент. Аз мога до най-малките подробности да разчитам на тях. Дори да задам задачата по телефона и ще бъде изпълнено. Трудно е това, което правя, но човек не трябва да се отчайва и отказва. А децата трябва да ходят на конкурси, да правят концерти и въпреки умората и разочарованията, трябва да продължават напред.
На какъв език обичат да пеят възпитаниците Ви и може ли с български песни да се пробие навън?
За съжаление вече пеят на английски повечето и се съмнявам, за съжаление, че могат да пробият с български песни навън.
Имате ли хоби и остава ли Ви време за него?
Да, цветята са моето хоби. Имам малка градинка, с голям лешник, за която се грижа с удоволствие. Обожавам и всякакви живи цветя. След концерта на ВС "Нова музика" във Велико Търново на 21 ноември се почувствах като Бионсе - къщата ми бе пълна с цветя.
Концертът беше невероятен. Мнозина го определиха като уникален и на световно ниво. Това вероятно ви радва.
Да, благодаря. Много ми харесва тази нова музика, която изпълнихме. Аранжиментите на песните бяха на Валентин Тонков, а акустичните версиии сме си ги правили сами.
Смятате ли се за чешит, в добрия смисъл на думата?
Да, строга, но справедлива.
Как релаксирате?
Пак с работа.
Вашата мечта?
Искам да направя авторски албум на ВС "нова музика" и концерт със Софийска филхармония в зала 1 на НДК. Искам да направя и симфоничен метъл. Школата е налице, остава само Горна Оряховица да стане национален вокален център.
Да не пропуснем бъдещите творчески планове. Какви са Вашите?
Мисля само за Коледа и за всичките 10 концерта, които ще поднесем, някои от които с катедра "Музика" към ВТУ и с Хор "Славянско единство". Имаме и предложение за концерт в театъра. Имаме и нови, и различни изяви с Кина Котларска, директор на СОУ "Емилиян Станев" във Велико Търново. С екипа на читалище "Напредък 1869" мислим за нови и интересни изяви на раздлични сцени.
