Александър Петров е от Козлодуй, но живее и работи във Велико Търново. Наскоро представи поетичен рецитал в клуба за културни инициативи "Таралеж". И, макар, че е колега в бранша (работи като радиоводещ в информационна агенция), съвсем не го познавахме в друга светлина, освен "служебна". Затова изявата му под наслов "Пламъците на гнева ми" стана повод да научим повече за личността му, характера и вълненията, които са го съпътствали по време на бурния му тийнейджърски път на развитие и как агресията и трудностите са го амбицирали да се самоусъвършенства "напук на всичко и всички".

Представяме на читателите един усмихнат, чаровен и изпълнен с оптимизъм млад мъж, който твърде рано е направил равносметката на живота си, но твърди, че това е за добро.


Алекс, защо "Пламъците на гнева ми"?

Заглавието е малко зловещо, но самото представяне на моите стихове не е такова. Идеята на такива поетични рецитали е не просто да изляза пред хората и да прочета няколко стихотворения, а да разкажа интересни истории за това как е дошло вдъхновението, как се е появил гневът ми. Имам патриотични стихотворения, любимата ми тема е братската обич, после идва гневът и - накрая "хепи енд"-ът, в който се справям с агресията, която имах на младини.


От къде у един млад човек толкова агресия?

Причините не са по-различни от тези, при които при повечето млади хора се появява агресията. Аз съм от бедно семейство и дойде един период, в който станахме още по-бедно. Тогава се случиха много неща, които, според мен, не бяха справедливи и имаше много сълзи и нерви. Имаше моменти, в които беше трудно да се изхранваме. Аз имах избор дали да се предам пред това или да отвърна на удара, който ми нанесе животът. Реших, че трябва да му отвърна, защото това е естествената ми реакция.

И така от едно кротко и добро момче, което не иска да се кара с никого, аз станах един наистина агресивен младеж, който постоянно виси на лостовете, тренира и все иска да се сбие с някого. Доста често го и правех. Но това определено не е нещо, с което се гордея.

Имаше доста младежи на моята възраст с подобни проблеми. Те се обърнаха към алкохола и наркотиците - просто паднаха... До ден днешен са пияниците, които "търкат" столове по барчетата на село. А аз намерих начин да обърна този гняв в нещо положително. Истината е, че, ако не беше гневът ми, сега нямаше да съм тук и нямаше да съм един щастлив човек.


В момента работиш и учиш едновременно...

Да, студент съм трета година "Български език и история" във Великотърновския университет.


От кога пишеш и колко творби имаш до момента?

Първата тема, по която започнах да пиша от 7 клас, беше патриотична. От тогава съм написал доста стихотворения и поетичните ми произведения, в т. ч. и текстове за песни, са около 100, а може и повече.


Имаш ли издадена стихосбирка?

Не. Имам само няколко публикувани стихотворения. За стихосбирка трябва да си платиш. Искам да има и илюстрации. Доста време нямах пари за това. Сега имам парите, но проблемът е, че не мога да намеря сериозен художник. Говорих с много такива, казах, че ще им платя и те уж обещават, но изведнъж по необясними причини губим връзка. Вече съм решил, че ще издам стихосбирка -имам достатъчно материал не за една, а за пет. Но, преди това смятам, че е по-добре да издам нещо от прозата си, защото пиша и такава. И сигурно първото, което ще излезе от печат, ще бъде "Приказка за отмъщението".


Отново отмъщение...

Да... /смее се/


На кого или за какво искаш да си отмъстиш?

На хората, които предизвикват гнева ми, а те са доста... В тежкия ми период, за който споменах, имаше доста хора, на които разчитах. Но, когато "ножът опря до гърлото", те ми обърнаха гръб и се оказа, че не мога да разчитам на тях. Най-лошото е, че те знаеха, колко са зле нещата и колко имам нужда от тяхната подкрепа, но не ми помогнаха, оставиха ме - когато се разминавахме по улицата, си обръщаха главата на другата страна, все едно не са ме видели.

Аз реших, че това поведение трябва да се накаже и в края на това ужасно за мен лято им показах в какъв човек съм се превърнал... От тяхна страна имаше доста сълзи, накарах ги да изпитват доста болка и тогава това ме удовлетвори и ми достави удоволствие.


Умееш ли все пак да прощаваш?

О-о-о, много трудно... В моите произведения има един специфичен раздел "Печати от омраза". Това са неща, написани за хора, които са ми били близки, но са ме предали и това е най-честата ми форма на отмъщения. В уникално съотношение между ритъм и рима разкривам тайните, които те не искат да се знаят, разпространявам ги и така ги подлагам на публично унижение. За хората е забавно, но не и за тях, защото е наистина унизително тайните ти да бъдат разкрити по един толкова приятен за четене и слушане начин...


Това не е ли прекалено жестоко? Нали и в Библията пише да отвръщаме на злото с добро, за да ни се върне стократно?

Аз съм атеист. Това, което казва Библията, много не ме интересува. Знам какво пише в нея, но не се водя по това, което някой е написал преди хиляди години. "Да отвърна на злото с добро" - как така някой ще ме предаде и аз ще му отвърна с добро?! Ако ми е близък, ще го "подпечатам", ако ли не толкова близък, просто (подчертавам, че това беше преди! вече не е така) отивам и му разбивам мутрата.


Има ли място романтиката сред толкова много гняв и озлобление ?

Разбира се. Имам и романтични стихотворения. В периода на омразата имаше и период на прекъсване, в който две години бях с едно момиче. Връзката ни беше сериозна, разбирах се с родителите й, всичко беше много готино, но приключи - бяхме твърде млади и още неориентирани. Точно тогава започнах да изпитвам успокоение, защото... Аз по природа не съм лош и агресивен човек. Нещата излизат от контрол, когато ме предизвикат. И наистина имах проблеми с предизвикания си гняв. Но по принцип съм положителен човек, винаги съм усмихнат и добре съм настроен към хората. И тези, които ме познават, ще го потвърдят. Когато някой ми прави добро, аз не мога да му отвърна със зло. Това момиче ми даваше толкова добро, че аз не можех да се държа по друг начин, освен да бъда добър. Определено тази връзка ми повлия много добре. И, може би точно това е лекът за омразата - някой да ти даде добро, да видиш, че на този свят има нещо друго, освен мрак, гняв и хора, които трябва да страдат. Преди моята философия беше, че в света няма добро, в света няма светлина. Има единствено гняв и хора, които трябва да страдат. Сега нещата са много по-различни.


Какво друго, освен "твоето" момиче, ти помогна да се справиш с гнева?

Мечтите!Родил съм се с мечта - знам какво трябва да правя, какво съм искал. Винаги съм искал това и никога нещо по-различно, а именно изявата.


По какъв начин искаш да се изявяваш?

Много обичам да се изявявам на сцената. Във Велико Търново имах няколко приятни изяви. Първата беше по един проект на Искра Иванова, студент от ВТУ, който се казваше "Очи в окото", а моето представяне по този проект беше "Презентация за мотивация". Там разказах историята си по един доста интересен начин /поне хората казаха, че е бил интересен/ - за това как за три години от склададжия преминах през разни други неща - правех ковчези, живеех в мазета и други такива и станах радиоводещ три години по-късно, когато бях на 19 и това беше първата ми работа, свързана с изява.

Винаги съм си мислел, че ще работя нещо, свързано със сцената, с телевизията, нещо, чрез което да се показвам... Радиото беше едно непредвидено предизвикателство, с което успях да се справя доста добре, защото имах добър ментор.

Още на третия ден започнах да влизам "на живо" в ефир, без никакъв опит. На първата седмица водех сам сутрешния блок. В края на първия месец започнах да пиша текстове за реклами и втория месец вече имах собствено авторско предаване. На 20 г. вече бях работил във всички видове медии - вестник, телевизия, информационен сайт и малко, преди да навърша 21, започнах работа във великотърновско радио.

Всички тези неща разказах на "Презентация за мотивация" и се надявам, че съм показал, колко малко мотивация и увереност са нужни понякога, за да постигнеш това, което искаш,  Без значение колко е лошо положението ти винаги можеш да постигнеш това, което искаш. Не веднага, но винаги!


Колко са големи мечтите ти и докъде искаш да се развиваш?

Мечтите ми са много големи /за мен тези мечти са постижими цели/, но мисля, че наистина терминът е "мечта". В един пореден лош период, в който нямах работа /преди да започна в медиите - оттогава без работа не съм оставал!/, се бях провалил в нещо, в което наистина вярвах. Нещо, свързано с търговия. Тогава си казах: "Това е моята работа - щом става дума за говорене, аз това трябва да работя". Но излезе, че търговията не ми е стихията. И след като разбрах, че няма да се получи, си мислех как цял живот ще работя като склададжия и как за нищои друго не ме бива.

Но тогава /на 19 тъкмо бях написал и книга по скандинавската митология/, си представих, че съм успял с търговията, имам скъпи коли, голяма къща, манекенка за съпруга и въобще всички такива неща, които могат да се купят с пари. В един момент се видях на смъртното си ложе, но не се чувствах щастлив - материалното не ме правеше щастлив... Тогава си представих, че не съм имал всички тези скъпи коли, жени, къща на морето... Но съм имал изявата, сцената... Хиляди хора знаят моето име, хиляди хора искат да чуят моите песни, моите стихотворения, искат да прочетат моите книги... И това да знам, че деца ще израстват с историите за братята викинги Хален и Талек, ме направи истински щастлив.

Ако постигна тази мечта, ще умра спокоен... Така мислех тогава - екзистенциално... Но, в крайна сметка, всичко се свежда до този момент - когато си правиш равносметка на живота. И моята равносметка ще бъде добра, ако постигна такава популярност и знам, че "мойте песни все ще се четат"...
 
__________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg