Вход | Регистрация

Ангел Ганцаров - 35 години вестникарска страст

Ангел Ганцаров - 35 години вестникарска страст
Снимка: Север.бг
Ангел Ганцаров е на 61 години от Велико Търново. Известен спортен журналист и статистик. Той е издал две книги - “80 години футболен клуб “Етър” и “100 години футбол във Велико Търново”, 28 вестника, от тях четири за "Бийтълс", един за хандбален клуб "Етър 64", а другите за "Етър 1924". Прави и филми. Той е и страстен колекционер на вестници. Разполага с над 5 000 заглавия от пет континента.

Няма човек в града, който да не познава Ганцара, както го наричат неговите колеги и повечето негови приятели. Срещаме се с него часове преди да отиде да отрази поредното спортно събитие в старата столица. Намираме го в добро разположение на духа, както винаги. Посреща ни с широка усмивка на врата в дома си, а през нея се вижда купчина с вестници, разхвърляни в стаята да ги показва и разказва. Едно от любимите му хобита.


Ачи, от кога е страстта ти към вестниците?

Точна дата не знам, но организирано май беше през 1978 година. Тогава бях на екскурзия в СССР. В хотела имаше много вестници. И то не само съветски. Тогава си накупих много вестници. Сега Съветският съюз го няма. Но все едно сега, че бях в пет републики - Русия, Беларус, Латвия, Украйна, Молдова. И така отвсякъде започнах да си купувам вестници, защото ми беше много интересно. Интересна подробност, колкото и нескромно да звучи е, че още преди училище аз се научих да чета. Беше ми интересно.

 

Колко станаха сега вестниците?

Над 5 000 заглавия от пет континента. Има и редки заглавия, вестници с различна и нестандартна форма. Продълговати, квадратни.

 

Кой е най-старият ти екземпляр?

Вестникът е от 1879 година. Издаден е в Пловдив, „Народний гласъ”. Една година след освободителната Руско-турска война. Другият, по-стар, е от 1884 година. Казва се "Драка". Издавал се е в Търново. Той е хумористичен, един от първите такива. Разполагам с брой първи. Подзаглавието е „Разни неща и усмивание. Имам и най-стария спортен, централен вестник от 1930 година. По-старите са опърпани вече. Лепих ги с тиксо, за да ги съхраня.

 

Други?

Има и такива, правени от българската общност в чужбина като Канада, Бразилия, Аржентина, Кипър. Имам и вестници, примерно правени от руснаците в Чикаго. Всъщност имам най-различни издания на чужди диаспори в други държави, както и редица спортни. Разполагам и с най-популярните вестници като "Зоря", "Заря" и "Утро". Те са от 1940 г. и 1941 г. Едно време е имало и вечерни вестници. Един от тях е "Вечерна поща" от 1907 година. Имало е и неделен. Казвал се е "Утро". Има и "Политика", той е повече със снимки. Имам и "Вестник за жената" и "Женско огледало". Те са от 1923 година. Разполагам и с брой на "Българо-македонски вестник" от 1975 година. Имам и юбилеен, от 1939 година, със снимки на царското семейство. Казва се "Търновски събор".

 

Как се снабдяваш с вестниците?

Лично и от приятели. Един ще ми донесе от Австралия, друг от световното в ЮАР. Йордан Грозданов, бивш зам. кмет на Велико Търново и алпинист, ми донесе при експедициите си от Хондурас, Мексико, Уругвай, Салвадор, Чили, Бразилия, Киргизстан. Един приятел от Ихтиман ми е нагласил още 200 вестника и ме кани да отида да си ги взема. Всички знаят за страстта ми към вестниците и ми събират и ми носят. По принцип си купувам и първите броеве на новите вестници. Те са най-интересни.

 

Най-интересният ти случай за намиране на вестници?

Много са. Един от тях е, когато един приятел си купи къща в старата част на града. Отидох да му помагам да разчистим, но веднага вниманието ми бе насочено към тавана. Естествено намерих това, което търсих. Цял вързоп на вестник "Драка", цялото течение.

 

Правил ли си изложба с вестниците си?

Правил съм три изложби на вестниците. Две във Велико Търново и една в Горна Оряховица. Винаги, когато излиза нещо - книга или вестник ,се дават по едни екземпляр на музея, библиотеката и архива.

 

Май вестниците не са ти единствено хоби, като дете не си ли събирал разни неща?

О, разбира се. Събирах капачки, стъклени топчета, марки, цигарени и кибритени кутии. Имам и много автографи и снимки с известни личности. Това са едни от най-известните български артисти, певци, футболисти и други спортисти.

 

Други колекции?

Като се почне от грамофонните плочи, касети, дискове, дивидита, книги. Имам едни от най-добрите филми от английското, френското, италианското и американско кино. Така че от всичко се интересувам. Не съм специалист по нещо, въпреки че имам три образования.

 

Какви са те? Аз знам, че си само добър спортен журналист.

Едното е след като завърших радиотехникума. Подадох си документи за история. Много я обичам. И така се озовах в Габрово в МЕИ. Исках да стана и радиотехник. Тъкмо навлизаха телевизии, радиа. Тогава направиха и военното училище пет години. И родителите ми казаха - ще станеш инженер - офицер. Същата специалност там завърших. Така ми казаха и навремето военните от радиозавода - вие сте от Велико Търново. Като завършите имаме си военен отдел, правим радиостанции, радиоприемници. После попаднах в разузнавателно поделение в Сливен. Първо бях на курс по английски език, после по турски език, защото разузнавахме. Но явно не съм бил роден за военен, си пуснах рапорта, бях на 20 години. Завърших задочно Стопанския факултет във ВТУ. Модерната специалност - "Мениджмънт, маркетинг и реклама". После три години работех в транспортна фирма.

 

Как се насочи точно към спорта?

Аз винаги съм обичал спорта. Не можах да стана футболист, защото си намалих успеха и родителите ми казаха: „Никакъв футбол!“. Бях в отбора младшата възраст по футболист в радиотехникума. Като военен също не се спрях. Идват веднъж на проверка от София. Викат - "Много слаби са тези войници". Пък аз им казвам - "Има си спортни занимания следобед, но тогава те правят друго". Така въведоха спорта в поделението в Сливен като бях.

 

А как стана спортен журналист?

През 1981-1982 ме пратиха за курса по турски език в София. Имах приятели във вестник "Българска армия". Всеки ден ходих при тях, в редакцията. Един от доайените, Сашо Манов, ми каза - "Ходиш на мачове, събираш материали, контактуваш със спортисти. Що не станеш един кореспондент на вестника от Велико Търново". "Аз не разбирам от журналистика", казах аз. "Какво има да разбираш. Нали си водиш записки. Прибираш се вкъщи, ще разкажеш мача, как е станало, голове, състави, картони". И така се почна. После работих и при Васил Бенчев, покойник вече, когато правеше вестник "Времена". Последваха още местни радиа, телевизии, вестници, както и национални. И така лека-полека станаха 30 години вече.

 

Много неща си правил за любимият "Етър 1924".

Така е. Направих вестници за отбора, организирах "Футболист на века", бенефис на героите от САЩ 94, издадох две книги. Бях видеооператор. От две години не снимам вече. Имам календари на Етър от 1974 година с автографи на почти всички футболисти от последните 40-50 години.

 

Разбрах, че някакви "гъдели" си си направил за 60-годишния юбилей. Кажи какви са те? Ти май ще излезеш и доста суетен, освен че си зевзек и чешит?

Да. Суетен съм. Доста такива фотоси намериха място в големи тематични пана.Те показват различни периоди от моя живот. Примерно имам 60-фотоси и проследяват моето развитие от раждането ми, една годинка, две, три и т.н. до 60. Нещо като преобразяването на Ангел Ганцаров. Друго показва фотоси с различни и известни спортни личности и треньори от всякакви спортове. Например интервю с първата българска олимпийска шампионка Златка Йорданова, гл. редактор на Българска армия. Със Светла Оцетова, със световни шампиони като Мария Гигова, Весела Лечева, Петър Жеков. Знаеш ли защо се смее тук Иван Славков. Смее се, защото извиках едни фотограф и му викам - "Ела ме снимай с Батето, да може после да се хвали на внуците си, че се е снимал с Ангел Ганцалов". А той се смее и вика - "Какво ме направи ти, бе".

 

Смяташ ли се за чешит?

Да, голям чешит съм, да, определено. Аз ако нямам хобита ще умра, защото няма да имам с какво да се занимавам.

 

Ти си основател и на фен клуб на Джон Ленън.

Да, от 25 години не сме прекъсвали, ние неговите почитатели от Велико Търново, да се събираме и да почетем паметта му на 8 декември. За това време съм издал четири вестника. Интересното е, че на 17 декември се срещнах лично с Джонатан Алън, британски посланик у нас, който бе във Велико Търново.

Говорих с него да ми съдейства и да ме свърже с фен клуб на "Бийтълс" в Ливърпул или в друг английски град. Тогава му подарих и четирите вестника. Така че, очаквам отговор.

 

Тъй като не обичаш да стоиш на едно място, дежурния въпрос да задам, какви са твоите бъдещи творчески планове?

Имам готов филм "Виолетови шампиони". Догодина стават 90 години от основаването на ФК "Етър". Мисля да преиздам книгата за Етър, под името 90-футболен клуб "Етър". Филм и вестник също ще направя. Правя филм и за ветераните - футболисти на "Етър" - "Ветераните разказват". Това са най-първите спортисти на виолетовия отбор. Четирима от тях вече починаха. Ще направя и "Ветераните се веселят". Всяка Коледа те се събират, аз съм техен гост и винаги снимам. Така че имам доста видео материал. Мечтая си и да отида в Бразилия, на световно първенство, другата година. На европейско първенство в Англия съм бил преди време, но на световно не, така че ми е тръпка.

 

Твоят животе е ....

Спортът, музиката, филмите и книгите. Дори и да съм тъжен, като си пусна "Дийп Пърпъл" или Бийтълс", се оправям.

 

Ти обаче имаш щастлива съдба?

Аз съм я търсел съдбата. Занимавам се с това, което ми е било интересно. Даже и в армията успях да правя това, което ми е интересно.

 

Ти си едно непораснало дете?

Така е. Ще порасна като стана на 100 години, имам още 40 години.

 

Интересни снимки можете да разгледате ТУК.

 


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57