Виктория Пандурска: Ако наистина искаш едно нещо и се стремиш към него - няма какво да те спре

В края на миналия месец Виктория представи фотоизложбата си "Духът на Аляска" във Велико Търново. Екипът на Север.бг се срещна с нея няколко дена след откриването на изложбата. Младото и амбициозно момиче мечтае някой ден да има възможност да направи фотоизложба за България в Аляска. Поговорихме си за това, дали се следват лесно мечтите в света, в който живеем, за красотата на Аляска, за хората там...

 - Откъде се появи любовта ти към географията?

Донякъде от преподавателя ми по география в гимназията Георги Павлов. До последно не бях сигурна какво искам да уча. По принцип исках някаква икономическа специалност. Няколко години ходих с инициирания от
г-н Павлов Клуб по туризъм на похода "По стъпките на Ботев" от Козлодуй до връх Околчица. Разказваше ни различни истории, свързани с похода, в часовете по география ни запознаваше с много интересни и увлекателни факти и може би затова реших да кандидатствам с география.

 - А към фотографията?

Две години бях фотограф на самия поход. Снимах подготовката, преходите и всичко останало. Беше много забавно. Най-приятно ми беше след първия поход, когато трябваше да подбера снимки и да ги подредя на две табла. Това бе първата ми така наречена изложба. Бях в 9-ти клас и още не осъзнавах какво става, но беше много забавно.

 - Тогава ли започна да снимаш?

Още от малка харесвах да снимам. Обаче не харесвам да снимам хора, а природата, облаци и такива неща...Майка ми много се дразнеше на това, тъй като според нея хабях лентата. И за един рожден ден родителите ме изненадаха и ми подариха дигитален фотоапарат. Оттам нататък започнах да си снимам всичко каквото си искам.

 - Ходила ли си на курсове по фотография?

На курсове не съм ходила, тъй като в малкия град Враца такива нямаше. Участвала съм в няколко конкурса. За едно от участията отидох при един врачански фотограф, Васко Врачовски, не помня как се случи. Той хареса снимките ми, каза кои му харесват най-много и защо и поговорихме за тях. Следващият фотограф, с който съм разговаряла, бе тук, във Велико Търново - Здравко Николов.

 - На изложбата каза, че си мечтала да отидеш в Аляска, защо точно там?

Аляска е много по-различна от останалите части на Америка. Аз не бях голяма фенка на Америка като цяло, но Аляска е едно различно място. Всички филми, които съм гледала за там, са като от приказка. Искаше ми се да отида и да видя дали наистина е толкова чиста, толкова красива и дали американците са успели да провалят и този щат, или напротив - извлекли са най-хубавото от него. Оказа се второто. И вече имам съвсем различно мнение за самите американци.

 - Ти къде живя и работи там?

В Сиуърд (Seward) - много приятно малко градче. Има доста интересни неща и какво да се види. Има аквариум, правят се различни круизи в залива. Животинският свят наистина е невероятен.
Първата година работих като камериерка и в едно магазинче, а сега работих в ресторанта към хотела - настанявах гостите, оправях сметките.

 -  Какви са хората там?

Самото местно население е много малко. Повечето от хората, които живеят там, са преселници. Те са много мили, топли и приятни. Това са хора, дошли от долните щати да работят през летния сезон в Аляска, тъй като това е най-печелившият сезон за щата. Те са авантюристични натури. Не са типичните американци, които всеки ден отиват на работа в еди колко си часа, прибират се в еди колко си часа. Не са някакъв строг тип.

 - Какви са техните интереси? За какво мечтаят?

Хората, с които бях, работят сезонни работи, защото искат да пътуват, искат да обиколят повече места, да се запознаят с повече и нови хора, да познаят света или само Америка. Забавляват се, не ги интересува дали ще получават невероятно висока заплата, просто искат да извлекат най-много от живота, да се докоснат до различни култури и обичаи. Не са алчни.

 - Плануваш ли да отидеш пак в Аляска?

Да и то пак на същото място. Най-добрата ми приятелка кандидатства и вече я одобриха. Тези дни и аз мисля да си подам заявлението за работа.

 - Лесно ли се решава един студент през единственото си свободно време да отиде на студентска бригада толкова далече?

Бригадите са много хубаво нещо. Те са възможност да се изкарат пари и да се види малко по-различен свят от България. Като цяло не харесвам специалността си и имах намерение да се прехвърля първата година, но не се получи. Бях на крачка да се откажа и да започна наново. Историята не е моята сила и изпитите са ми адски трудни. От 60 души курсът ни намаля до 32-ма в момента. Най-добрата ми приятелка ми предложи да отидем на бригада в Аляска, и така. Не беше трудно да се реша. Преди години един приятел ми разказва, че Аляска наистина е едно различно място. От всички филми, които съм гледала за там и от неговия разказ реших, че искам да отида и да го видя със собствените си очи. Влюбих се в това градче от първия момент, щом го видях.

 - Къде мечтаеш да отидеш да снимаш?

Миналата година попаднах на една стажантска програма край Австралия. Оттогава това не ми излиза от главата. Две седмици се провежда нещо като изследване за гърбатите китове. Срещу заплащане можеш да станеш част от екипа и да наблюдаваш как протича експедицията. Много ми се иска да го направя някой ден, но събирам смелост. Иначе най-голямата ми мечта е да работя някой ден за списание "National Geographic".

  - Как гледат родителите  ти на това твое увлечение по фотографията?

Майка ми никога не е гледала с добро око на това. Тя е по-практичен човек и не вижда хляб в изкуството. Но след като разбра за намерението ми да направя изложба, много се зарадва и ме насърчаваше много.  Гордее се и се хвали с мен. Това много ме радва. Майка ми бе човекът, на когото трябваше да се докажа и мисля, че успях.

 - Трудно ли е да следваш мечтите си?

Не е лесно, но когато си упорит и не се отказваш, се получава. Всичките тези години, в които съм снимала, без никой да ми обръща внимание, и съм го правила сама за себе си, смятам, че са си заслужавали...Няма нужда някой да те побутва. Нужно е някой да те подкрепи, но ако наистина искаш едно нещо и се стремиш към него - няма какво да те спре.

- Защо според теб младият човек в България не е ориентиран и няма цел в живота?

По време на преподавателската практика по училищата наблюдавам, че като цяло децата не се интересуват от нищо. Това е тъжно. Може би не са открили все още това, което искат да правят или просто не са наясно със себе си. А може би нямат цел в живота си и искат да постигнат нормалните битови неща - да имат семейство, кола...

- Според теб чия е вината - семейството, учителите?

Според мен е комплексно. Важен и самият учител, но най-вече примерът, който дава семейството. Но до някаква степен и те самите са си виновни.

 - Как се виждаш след 10 години на тази дата?

Много ми се иска да се занимавам с фотография. Имам надежда, че светът ще се подобри, колкото и глупаво да звучи, и че ще успея да постигна нещо.

 - Би ли живяла в България?

Иска ми се, да. Надявам се, че България ще се оправи малко в отношение на изкуството. Нямам нищо против да пътувам, но пак да се връщам. Нямам намерение да живея в чужбина, да оставам в Америка. Имам желание да пътувам и да снимам различни места.

__________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg