Върбан Минев или как се прави хартия по рецепта отпреди 2000 години
България е шестата страна в света, в която това се случва. А на международното изложение "Културен Туризъм", клуб "Традиция" представи пълния цикъл на производство. Специално за Север.бг председателят обясни и показа старинната технология по рецепта от XII в.
След като почти бе обявен за терорист номер 1 в България (за притежание на незаконно старинно оръжие, което според "специалисти" можело да се преработи на съвременен снайпер!) и след като стана герой от криминалната хроника, с показната акция на ГДБОП срещу него, председателят на великотърновския клуб "Традиция" Върбан Минев продължава да е лице от новините. Този път като участник в 8-то Международно издание "Културен туризъм".
За първи път от клуб "Традиция" представят пълния цикъл за правене на хартия за рисуване и за писане. Специално за Север.бг председателят обясни и показа старинната технология по рецепта от XII в.
Г-н Минев, откъде имате рецептата?
От древни предания и от енциклопедия "Британика". Но най-вече точната рецепта е на база проби - докато стане. Технологията изцяло включва използването на целулозата от дървото. В някои видове тя е повече, в други - по-малко. Ние избрахме бор и ела, с повече смола. С древния инструмент "рокан" се настъргват стърготини, накисват се за около 3 седмици, докато не стане на каша. В хартиените заводи й казват "пулп". За определяне на формата на листа се ползват сита, каквито е имало и на времето. Разкиснатата каша се отлага равномерно върху ситото и вече имаме един първичен вид на листа. Отцежда се от водата една минута и остава само целулозата. Следващият етап е отлагането й върху платно - памучно, ленено или конопено и вече имаме лист, приблизително с размери А4 (не знам едно време какъв е бил стандарта). Следващият етап е отлагане върху изглаждаща повърхност.
В случая мрамор?
Мрамор е имало откакто съществува светът. Първо се шлайфа с фин пясък, после с креда с кече и накрая с най-ситния абразив - мраморен прах. Това се прави от едната страна, за да е гладък листа. Последният етап е пресоване на винтова преса, която е измислена още преди 2000 години. Най-бавната операция е съхненето на листа. Това зависи от времето - на слънце за 5 часа, на по-влажно място за 24 часа.
Каква е дебелината на листа?
Тя може да бъде различна - зависи за какво ще се използва. Ако е хартия за писане, се прави горе-долу като познатата ни попивателна хартия. Ако е за рисуване трябва да е по-грапава и дебела, за да може да се грундира. Сега направихме една за художник, който искал да рисува на дървена хартия. Но ние го правим за атракция. Ето ви един изсъхнал лист. На него може да се пише с паче перо и с мастило. Неизвестно ни е още каква е точната рецепта. Предполагаме, че е с гума "Арабика". Черната гума, внасяна от арабите, се настъргва, за известно време се накисва във вода и става черно мастило. После, за абсолютна автентичност, показваме как на тази хартия се поставя и сух печат. Той представлява или Иисус Христос, или Михаил Шишман - един от българските царе, възседнал кон. Всички царски документи са заверявани със сух печат. За да се отбележи върху хартията, се натиска с преса или се удря с чукче.
Показван ли е този процес на друго място?
Не, никога не е показван. И в България го няма никъде. Това беше желанието на туристическата агенция във Велико Търново. Шефът й Даниел Панов ни постави задача да го направим като атракция за града ни.
За колко време усвоихте технологията?
За около месец и половина, два. Повече време отне да се измисли, защото никъде няма точни данни. Според туристическата агенция, атракцията се предлага само на 5 места в света. България е шестата страна.
Кои са страните?
Китайската технология е от I в., а от VII - VIII век е при арабите. След 30-годишната война между арабите и китайците са заловени много китайски пленници, някои от които са работели в китайските хартиените фабрики. Данни за производство на хартия в Испания има от 1009 г. Третото и най-голямо място е в Италия, около 1200-та година. Тогава страната произвежда най-много хартия за Европа. В по-късни времена се появява в Охрид. За България не мога да кажа точно кога, а не искам да гадая. Това е технологията: стара китайска рецепта от преди 2000 години.
Предвиждате ли участия в други изложения, извън България, на които да покажете тази старинна технология?
Аз не съм случаен човек. Ръководя клуб "Традиция" от 12 години. От 10 години, по три-четири пъти годишно, най-вече с румънците, участваме на фестивали. Знам къде, как и колко... Всичко е свързано с време и разходи. Но аз съм пенсионер и това не ме притеснява.
Това ще допринесе ли полза за рекламирането на туризма у нас?
Стратегията не е моя работа. Има професионалисти за това. Аз съм професионалист в правенето на нещо. Иначе, като атракция, е интересно. Аз съм търновец. Самоводската чаршия ми е позната и от старо време, когато се гледаше по друг начин на туризма. Всичко е интересно за хората, които не са виждали нещо. Определено тази технология малко хора са я виждали. На Балканския полуостров, ако някой е минавал през Охрид и дюкяна е отворен, е видял нещо подобно. Аз не съм ходил, но така ми казват нашите туристически агенции.
Казвате, че от дете помните какъв е бил туризмът. Какъв всъщност е бил и какво се е променило през всичките тези години?
Имаше безумно голямо финансиране. Във Велико Търново има около 20 къщи резиденции и цели улици с финансиране за поддържането им в старинен стил. Цялата улица "Гурко", цялата "Самоводска чаршия" - това са много средства, които сега няма кой да ги даде. Цели екипи реставратори, музеите, отделно "Задругата на майсторите", бяха на почит и уважение, с добро заплащане. Тъчаха черги и килими, чукаха свещници, ножове, пушки, пищови - организирано и масово.
А сега как е?
Дневно идват по 7-8 рейса с чужденци, обикновено с по 50 човека. Задължителната дестинация е Царевец, Арбанаси, Самоводската чаршия. И интересът им не намалява към българските занаяти и култура.