Галина Николова: "Творците трябва да споделят таланта си"
Рисувателната школа на младата художничка беше поводът да се срещнем с нея. Разговорът ни премина полека в екзистенциални откровения за красивото като понятие и смисъла на изкуството. Прекрасните картини на възпитаниците на Галина можете да разгледате тук.
Какво представлява Арт център "Велико Търново"?
Този център е част от международна неправителствената организация, наречена Европейски арт център. Създаден е през август 2010 г. от група хора, занимаващи се с изкуство и образование. С дейностите в Търново се занимавам аз, като засега функционира Школа по изкуствата към центъра, чиято дейност е съсредоточена върху различни прояви, свързани с изкуство.
Една от главните цели на школата е да бъде отворена за всички, които искат да се занимават с изкуство. Няма възрастови граници, тук се обучават както хора, искащи да се насочат професионално, така и любители.
Колко души обучаваш, в какви възрастови групи са?
Обособени са няколко възрастови групи – деца от 5-12 години, които подхождат с голям ентусиазъм. С тях работим предимно с живописни техники, защото аз самата съм живописец. Работим и с маслени бои, които се смятат за висш пилотаж в изобразителното изкуство, но тази техника допадна на децата и работят с нея много успешно.
Другите групи са кандидат-студентите и любителите, които са ми любими. Те идват да рисуват, защото им харесва, защото някога са се занимавали с това и защото това им носи спокойствие и внася повече красота в живота им.
Правили ли сте изложби досега?
Имахме няколко изложби с рисунките на детската група в Отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека, но предстои една изложба, в която всички ще покажем свои творби, включително и аз. Вероятно през пролетта ще се организира, в момента търся подходящо помещение.
Тепърва предстоят участия на художниците от школата в различни конкурси. Мислим за съвместно представяне на децата по повод Деня на детската книга на 2 април с книжарница "Хеликон". Ще запазим идеята като изненада.
След като се стопли, ще провеждаме пленери, планират се също лагери за хора от различни страни, по време на които да обменят идеи и да рисуват заедно.
Разкажи ни за децата и изкуството.
Децата имат най-чист усет за всичко, защото подхождат интуитивно и сензитивно. Възрастните сме забравили да слушаме интуицията си и да реагираме непринудено, нещо, което ни е било присъщо в детска възраст. Децата са страхотни. Колкото и да е странно, аз им помагам, но и те ме учат на цялата тази непосредственост, типична за светогледа им, на цветност. Прекрасно е да видиш как малко дете хваща четката и започва да рисува, без да се замисля.
Сравнявайки децата, които обучаваш, със себе си на тяхната възраст, какво виждаш?
Доста по-различни са. Те са по-информирани, за което не съм сигурна, че е много добре. Имат различни интереси и общо взето не са обърнати много към духовното.
В уроците ни се опитвам да ги върна назад в историята на изобразителното изкуство, за да добият представа за това, което правят. Докато рисуват,им разказвам по малко за различни художници, разбира се, в по-забавен вариант. Съсредоточили сме се главно върху импресионистите, защото исках да поработим повече върху цвета.
Дъщеричката ти Мария ли беше муза за създаването на школата?
Може да се каже, че да, въпреки че имах идея за това още от студентските години. Реших, че си струва да се занимавам с това. Мария също рисува - превъзходни цветни абстракции, вече и принцеси. Както рисуваше неопределени петна, изведнъж започна да рисува фигурки. Пред очите ми узрява за рисуването.
А ти как започна?
Така, като Мария. Сякаш винаги съм рисувала, то е част от мен, не мога да определя граница. Това е моят начин да се изразявам най-добре, това е моето изкуство - чувствам се най-добре в живописта, в цвета.
Какво изразяват твоите картини? Свикнали сме да мислим за творците като за хора, пресъздаващи реалността чрез свой вътрешен светоглед.
Мисля, че реалността е друга, не е това, което изглежда. Ние обременяваме тази реалност с разни делнични неща. Съсредоточени сме върху проблемите, а тя, мисля, е по-друга. Ето, виж сега колко е красиво навън с тези облаци и бял сняг, трябва да виждаме зад делничното, да търсим хубавото сред нас.
На какви теми обичаш да рисуваш?
Рисувам пейзажи, портрети, църковни интериори, в които искам да уловя тайнството на сакралното пространство.
Докторантурата ти е свързана с църковната стенопис, разкажи ни малко за това.
Темата ми за защита беше върху арбанашките стенописи. Те притежават много интересна контрастна цветност, каквато аз употребявам. Интересът ми към нея идва също от моята вяра, затова реших да проуча работата на зографите, което се оказа интересно приключение.
Имам идея да публикувам дисертацията си като книга в по-популярен вариант, насочен към масовия читател. Жалко е, че Арбанаси е толкова близо, а много хора не знаят нищо за него. Колко ли хора от региона знаят, че там има пет църкви и два манастира? Мястото е известно по-скоро с други неща.
Какво трябва да се направи според теб, за да се предизвика интерес и любов към историята, към вярата?
Трябва да се говори повече по тези теми. Ако ние не разказваме за това, няма как да се случи. Ако не се припомня, се забравя.
Смяташ ли, че изкуството е мода и какво мислиш за модерното изкуство?
Няма нищо лошо в модерното изкуство, стига този, който се занимава с това, да е стигнал по естествен начин до този тип изразяване, да познава добре етапите в изкуството. Ако директно започнеш с модернизма, а това, мисля, че с никой известен модернист не се е случило, няма смисъл. Всеки творец има етапи, по време на които гради своите търсения.
Понякога аз също работя чисто абстрактни неща, но човек трябва да знае мястото си и не може да избяга от себе си. Когато рисуваш, това си ти, това е част от теб. Щом усещаш себе си в модерността, ще твориш по този начин, ако ли не - намираш друга форма на изява, дори да те набедят в немодерност, а не да се правиш на абстрактен целенасочено и самоцелно.
Хубаво е повече хора да се занимават с изкуство. Това е една от нашите идеи - изкуството да слезе при хората, то е ЗА хората. Изкуството не е нещо високо, с което не могат да се занимават всички, а напротив - всеки може.
Твърдиш, че дори без талант всеки трябва да рисува?
Да, мисля, че това помага за вътрешния мир чисто психологически и емоционално. Имаме нужда от повече изкуство и хубави неща в живота си.
Като художник, творец, какво е мнението ти за споразумението относно авторските права АСТА, което разбуни духовете през последните седмици? Чувстваш ли застрашено твоето творчество?
По никакъв начин не чувствам заплаха за картините си. Какво може да се случи? Някой да публикува някъде снимка на моя творба и да каже, че е негова? Не мисля, че е опасно, защото аз имам много такива картини и лесно може да се установи първоизточникът.
А ако я прерисува?
Бих се гордяла, ако някой го направи. При всички случаи няма да се получи същата като оригинала. Има и нещо друго. Този талант, който сме получили, ни е даден даром и даром трябва да дадем неговите плодове. Естествено, трябва да се изкарват и пари отнякъде, но основното е в това, да не злоупотребяваме с дарбите си. Идеята е да споделяме.
Всичко това с авторските права отвежда към много страшна реалност. Чудят се как да ни направят нечовеци. Искат да те отделят, да те изолират. Защо трябва да се притесняваш, че някой е видял нещата ти? Нали това е начинът повече хора да разберат за творбите ти?
Дай дефиниция за чешит и какво чешитско има у теб?
Аз си се намирам за нещо съвсем нормално, въпреки че отстрани може и да не изглежда така. Мисля, че всеки би бил чешит, ако повече следва себе си. Във всеки един от нас дреме по един чешит. Съществуват бариери, които изкуствено слагаме край нас, за да се впишем в обществото, а нещата са малко по-други. Ето затова децата рисуват по този начин, на тях не им е нужно да слагат маски. Поне докъм 12-годишна възраст, когато разбират, че действителността не е толкова непринудена, колкото са си мислели.
_____________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
