Георги Станчев: Няма негативна критика, тя винаги е положителна

В галерия "Ателие" в момента е изложена съвместната изложба на Елица Ганева - foxe и Георги Станчев. Екипът на Север.бг бе на откриването и успя да се срещне с авторите, които бяха така любезни да отделят време за кратко интервю. Днес ще ви представим разговора ни с Георги Станчев.

Представете се с няколко думи за читателите на Север.бг.

Казвам се Георги Станчев и съм от град Бургас. Живея в Германия, където уча в Художествената академия в Дюселдорф в клас по Фотография. Профилът ми е Свободно изкуство. Изучаваме всякакви неща и в общи линии правим това, което ни е интересно.

Какво планирате след това?

Реално погледнато, може би още една година ще бъда в Академията. Планирам да продължа обучението си и във Франкфурт. Още не съм решил точно какво ще се случи. Ще ми е трудно да си тръгна от Дюселдорф, понеже е толкова хубаво, толкова свободно. Хората там са готини.

Как решихте да вземете участие в тази изложба? Вие сте от Бургас, учите в Германия...

Две са причините да участвам в тази изложба. Първо, родителите ми са се срещнали тук и по тази причина чувствам града много близък. Харесва ми, страхотно артистичен е и си има своите плюсове за това. Другата причина е Елица. Тя, общо взето, организира всичко за тази изложба. Аз просто трябваше да дойда и да си покажа нещата. Естествено, заедно решихме да я направим. Човек просто трябва да има желание, за да се направи подобно нещо, не е нужно друго.

Участвали ли сте в други изложби?

Да, уаствал съм в няколко в Германия. Предната ми изложба беше в Бургас, през месец декември. Показах плакати с фотографски принтове. Снимки, групирани по различни теми, върху които съм рисувал. Първоначалната ми идея беше да ги лепя из града, но не можах да намеря вариант да го направя евтино.

В града?

Да. Идеята беше плакатите да бъдат налепени из града, на откритите пространства. Нямаше как, просто много скъпо щеше да ми излезе това удоволствие. В крайна сметка направих съвместна изложба с Димитър Тодоров в Регионалната библиотека в Бургас. Аз гледам да участвам с още някого в изложба. По-интересно ми е да работя с други хора, за да видя как ще се получи взаимодействието между творбите ни.

Тук на тази изложба какви неща сте подбрали да покажете?

Това са най-новите ми неща. Представляват колажи на стари снимки, които съм събирал в продължение на няколко години. Правил съм архив на различни неща, свързани малко или много в една обща тема, която не знам точно как да нарека. Това е заобикалящият ни свят, миналото ни, близкото минало. Много хора виждат социализъм в тези колажи, но това е заобикалящият ни свят. Аз не искам да бъда разглеждан като човек, който има някакъв соц-фетиш или нещо подобно. Просто това е реалността и това е естетиката. Аз се опитвам да направя нещо с нея, да я пречупя по някакъв начин, да създам нова атмосфера в пейзажите, които снимам. 

Колко от творбите тук са Ваши?

На изложбата в класьори съм подредил доста мои колажи, но не знам колко са точно. По стените на самата галерия са 4. Това са последните неща, над които съм работил. Държах много да ги покажа, за да видя хората как ще реагират.

Любими творби имате ли?

Много ми е трудно да кажа, кои творби са ми любими. Естествено много си ги харесвам. Човек не може да прецени сам, трябва да ги покаже, за да разбере и останалите какво мислят. Естествено, че съм критичен към тях.

Бъдещи планове?

За сега нещото, което най-много ми се иска, е да продължавам да намирам средства и начин да се представям в България, колкото се може повече.

Евентуално планувате ли да се върнете в България, след като завършите образованието си?

Много ми се иска, но всичко зависи от различни фактори. Или как ще се развият нещата. Дали хората тук ще възприемат това, което правя. Чувам по-скоро позитивни отзиви от предишната изложба, а и от тази. Има и негативна критика, разбира се, но една критика сама по себе си не може да е негативна. Тя винаги е положителна. Хубаво е човек да има мнение и да го казва. Това помага много за собствените възприятия. Аз не знам накъде ще се развия и какво точно ще правя. Днес съм тръгнал в една посока, може догодина съвсем друг проект да реша да правя. Всичко е много относително. Но гледам доста позитивно на нещата спрямо България. Виждам, че хората се интересуват. За себе си се надявам да имам възможност да продължавам да творя тук.

Наближава 15 септември и в тази връзка какво мислите за българското образование?

Човек, който иска да се развива и образова, може да намери начин. Ситемата ни е такава, че позволява да "минеш номера" по някакъв начин. Има много висшисти вече, според мен. В момента не знам точно как стоят нещата, тъй като от няколко години съм в Гербания.