Разговорът с Евгени Коев за пещерите и проучванията им от пещерен клуб "Дервент" във Велико Търново бе доста интересен. Спелеологът разказа за нови и интересни находки от проучвателната работа и с кои клубове от съседни градове си партнират в "подземната" дейност.

От колко време съществува пещерен клуб "Дервент" - Велико Търново?

1971 г. се счита като официална година на създаването му - оттогава е първият документ за проведен курс. Това е, което сме намерили като история на клуба и като събрани спомени. Иначе дейността на хора, които предпочитат да се занимават с изучаването на пещери, в Туристическо дружество "Академик", което е било структура към Великотърновския университет, е малко по-рано - още от 1966-67 г. Тогава се правят първи проучвания с участието на студенти, които част от новосформираното тогава туристическо дружество към нашия университет.

Какви проучвания са правени от пещерняците?

В онези години се правят проучвания на пещерите около манастира "Св. Троица". Описано е, че са намерени средновековни надписи. За жалост, пълната документална информация от тези първи експедиции не е запазена. Освен това има и комплексни археологически експедиции в района на Провадия, откъдето има запазени студентски трудове за това, което е намерено и описано. Така че интересът към проучването на пещерите в ТД "Академик" е още от тези ранни години.

През 70-80-те години клубът се утвърждава и постепенно се създават картотека към него. Такива картотеки имаме в повечето клубове в страната, включват карти на пещери, описания за тях, допълнител на информация за карстови райони, описания на отделни образувания и допълнителен материал, който е база данни за карстовите райони и за пещерите в България.

Централната картотека съществува към Българската федерация по спелеология, където е събран най-големият масив информация.

Работата на клуба е възстановена през 1996 г. и оттогава до ден-днешен той функционира. В някои години по-активно, в други - по-слабо, в зависимост от възможностите, тъй като сме НПО и се самофинансираме сами.

Колко хора членуват в пещерния клуб?

Членовете на клуба са около 25 души. Най-възрастните са от порядъка над 50 години. Някои от тях са от основоположниците на клуба. Имаме трима души, заслужили в годините отличието, което се дава от Българската федерация по спелеология - прилепи.

Както са медалите в спорта - бронзов, сребърен и златен, така и прилепите са бронзов, сребърен и златен. Те се получават постепенно във времето. Носител на сребърен прилеп е Божидар Кенаров, който е един от основоположниците на пещерния клуб. Дълги години е инструктор в клуба и продължава да е действащ пещерняк.

Какъв е приносът на пещерняците в архитектурно-историческите находки?

През годините имаме свой принос - наши открития, които никак не са маловажни - не само с регионално, но и с национално значение. Освен описанието на пещери, като спелеолози се занимаваме с всички други форми, които са в карстовите райони, вкл. и с места, които обитавани от хората.

Това са скални светилища, скални манастири, ниши, които имат елементите на обработка и някакви форми на живот в миналото... Така че имаме принос и в най-новото "крило" на спелеологията - "спелестологията", а именно, изучаването на скални места, които носят следите на хората от обитанието им. В България все още не е практика, но в някои страни се включва изучаването и следенето на процесите в изкуствените пещери - миньорските галерии.

С какви професии са хората сред вас?

Спелеологията е нещо допълнително, едно полезно хоби за всички, които са членове на клуба. Всеки се занимава със своята професия. Сред нас има хора с разностранни интереси. Когато даваме някакво становище, ние събираме информация и мнения от приятели от други клубове. Сред пещерняците има геолози, историци, археолози, географи, еколози и др.

Заниманието с пещери може да удовлетвори интересът на доста широк кръг от хора. Освен първоначалното еуфорично впечатление от влизането в пещери и стигането до някои красиви места в страната - най-привлекателното нещо, което радва очите и душата в пещерите се изследва, микроклимат, води, различни видове скали, изучава се животинският свят под пещерите.

Това в съвременната биология е най-динамично развиващата се част в това направление на науката, тьй като там има най-много неизвестни. Има една много популярна фраза: "Пещерите, това са все още непроученият континент на Земята и най-много интересни неща могат да се случат там".

На какви интересни находки сте попадали?

В нашия район едно от интересните неща, на което попаднахме съвсем случайно, е изсичането и създаването на барелеф или форми от камък. Въпреки че има запазени запазени такива образци от Царевец и от Трапезица, археолозите не го приемат, заради липса на данни, че е практикувано в Търновското царство.

В една малка пещеричка в нашия район, в района на Арбанаси, намерихме изображение /ние си го кръстихме/ на Богородица. Изглежда точно като женско лице с лимп над главата, което, много вероятно е съществувало в една такава скална църква. За съжаление няма допълнителни податки и данни за допълнителна обработка и оформяне на отделните ритуални места, използвани в параклис или храм.

Колко посетени пещери има клубът в актива си?

Нямам точна статистика, но от създаването на клуба до този момент в актива му има над 140 проучени и картирани пещери. Това е един дълъг процес. В някои случаи проучването на една пещера продължава с години. Създаването на една карта на пещера също е един трудоемък и дълъг процес. Някои от пещерите са прекартирани отново, защото през 70-те години са картирани по една методика. Това се прави с цел даването на по-точна информация.

Имали ли сте "стресиращи" и животоопасни ситуации по време на пещерни проучвания?

Това е едно от нещата, които излизат винаги на преден план. И, когато говорим за пещери, става дума за онова тайнственото, тъмното, страшното, опасното, което е нормално за човека. Навсякъде в човешката дейност има правила и, когато се спазват правилата, няма проблеми и опасности. Най-трудната пещера, която сме проучвали, определено е Арбанашката пещера, която е известна много отдавна. Тя е картирана още през 70-те години, но бе необходимо допълнително проучване.

Повече от 4 г. пещерняци от нашия клуб проучвахме развитието на пещерата. Стигнахме до организиране на три последователни национални експедиции, в които участваха най-добрите пещерняци в България. Сложността е, че тя е смесена пещера, канална, образувана от действието на водата. На някои места е толкова тясна, че само някои от добрите прониквачи могат се проврат. На други места каналът преминава в отвесна цепнатина, което създава хлъзгави условия и опасност от падане.

Колко струва едно проучване на пещерна система?

Много е относително. При всички положения, за едно пълно проучване трябва да се отиде до обекта поне 4-5 пъти през годината, за да се събере пълната информация. Ние не можем целенасочено и планово да си правим проучванията. Понякога отлагаме повече от година.

Миналата година попаднахме на изключително интересни ниши, свързани с пещера и носещи следите на допълнителна обработка. Обектът е бил използван от хората през средновековието или по-рано. Стоят следите от монтирани дървени греди и подпори – най-ясните белези. Миналата година го установихме и започнахме началното проучване. Скоро предстои второ ходене за продължаване на проучването и за картиране. С това ще положим началото.

След това правим справка с научна литература, сравнителен анализ на определени елементи с други, за да стигнем до конкретните изводи. Това е и в направление моето хоби, в което се развивам – скални манастири и светилища. Имаме описани три непроучени до момента скални манастира.

В кой регион се намират?

Единият скален манастир, който сме описали и картирали, направили сме и план, какво представлява приблизително - това е в района на Крушуна, където минават стотици и хиляди хора и даже не предполагат, че на това място е имало средновековна скална обител от времето на Второто българско царство. Другите два скални манастира са в районите на Ботевград и по долното поречие на река Янтра.    

В продължение на три години събрахме материал, който миналата година представихме пред научната общност. Става дума за най-високото скално светилище, което се намира в района на в. Калин в Стара планина.

С кои клубове си партнирате?

С всички в страната, но най-активно с хората, които са в нашия регион. Наши добри приятели са пещерен клуб – Русе, който традиционно всяка година провежда експедиции в района на с. Емен за проучване на карстовия район там. Те гостуват редовно и в нашия район, а ние им гостуваме на събора около пещерата "Орлова чука". Работим съвместно и с пещерен клуб Шумен, както и с ПК в Търговище, който възобнови дейността си в последните 2-3 години. Близки пещерняци са ни и от Дряново. Там е най-старият клуб,. Резултат от дейността им е проучването на Дряновската пещера, която е посещавана от много хора. Към днешна дата дряновският район го използваме и за обучение на нашите млади кадри.

Какъв характер трябва да притежава човек, за да се занимава със спелеология?

Трябва да си запазил детското в себе си и да имаш желание да срещнеш нещо ново. Да имаш приключенски дух и малко да си "Индиана Джоунс", за да откриваш най-вълнуващото, което предлагат пещерите. Там ти си един от малкото, които се докосват до нещо, което десетки хиляди други няма как да видят и да се докоснат. Стъпваш на място, където в някои случаи никой друг преди теб не е стъпил и виждаш неща, забравени от векове, недокоснати от никой друг. Така че, пещерняците са си едни "колумбовци", търсещи новото. Но най-важни си остават тръпката и желанието.

Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме