Желан Данев: „Обичам и мразя музиката си”

Желан Данев е от град Карнобат. В момента е студент във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Трета поредна година той се бори с академичната среда, но сякаш нещо далеч по-лирично блазни нежната му душа. Днес ще Ви представим другото лице на Желан, с което той излиза на сцената и радва феновете си. В музикалните среди Желан е известен с псевдонима Sp0ke.

Музиката ли е истинската ти страст?  Кой и какво те насочи към нея?

През целия си живот винаги съм търсил любовта. В началото музиката беше просто начин да я намеря, но в последствие съм имал много моменти, в които желанието да творя е измествало всичко друго. Нали точно това е страстта – така да се увлечеш по нещо или някого, че всичко друго да остане на заден план. За мен музиката е един изразител на чувства. Когато не си сигурен, че можеш да кажеш на някого какво чувстваш, винаги можеш да го напишеш, а когато го повториш и потретиш, постепенно думите ти придобиват сила в самия теб. Към музиката ме насочи желанието да придобия тази увереност.

Защо реши да изпълняваш  точно рап и само в този стил музика ли смяташ да се развиваш?

Малко преди да започна да рапирам бях спрял да слушам всякакви други музикални жанрове. Слушах само популярните по онова време рап изпълнители, на които винаги ще се възхищавам. Дори първите ми творчески опити са записвани върху инструментали на част от тях като Eminem, 2pac, Mobb Deep и 50 cent. Разбира се, тези демота са на едно ниво, което предпочитам да оставя за себе си. Оттогава, може би вече шест години, непрекъснато се старая да се развивам, както откъм лирика, така и по отношение на интонацията, скоростта си и другите елементи, оформящи flow-а на един изпълнител. В днешни дни не съжалявам, че съм избрал точно този стил. Ако бях пробвал с друг, бързо щях да се откажа, защото наистина не мога да пея, а и истински обичам хип-хопа.

Откъде дойде псевдонимът ти? Как го измисли?

Би могло да се каже, че съм спокоен човек. Имах един период, в който щом виждах познат, който е изнервен или ядосан, му казвах “be spok” – една безсмислица, с която исках да му кажа “бъди спокоен”. С течение на времето това ми стана лафът. Проверих в английски речник има ли дума “spok” и се оказа, че има нещо подобно - “spoke”. Това е миналата форма на глагола „говоря”, а освен това и „спица”. Сметнах, че ми приляга на телосложението (смее се). Та псевдонимът ми означава “спокойна спица” или “говорил спокойно”.

Ще ни разкажеш ли нещо повече за музиката си? Какви теми най-често засягаш, какво послание искаш да носят текстовете ти?

Обичам и мразя музиката си. Когато я правя харесвам супер много това, което се получава, но е възможно още в следващия миг да поискам да го променя към още по-добро. Човек винаги може да надминава способностите си и трябва да се стреми към това, защото ако „забие” на едно място ще започне да се повтаря. Това би било пагубно за едно творчество. Аз целя да не се повтарям. Опитвам се да правя всеки следващ трак малко по-различен от предходния. Докато преди години писах основно за любовта и разочарованието, което тя ми е донесла, сега съм се насочил повече към злободневните теми -  безработица, липса на пари, добро образование, морални ценности.

Въобще гледам какво не ми харесва и съобщавам на малкото си фенове за него, защото знам, че не само аз съм недоволен. Чета една книга и в нея голямо впечатление ми направи фразата „Прави каквото трябва, а не каквото можеш”. Замислих се какво ли би било, ако хората с власт мислеха и за другите, а не издевателстваха над тях, просто защото могат. За всички властимащи не мога да оставя послание, защото знам, че ще остане нечуто, но на останалите бих препоръчал - „Не продавайте удоволствието от живота за пари”.

Наскоро в интернет пусна свой безплатен албум. Смяташ ли, че е успешен и се харесва на публиката? 

Миналата година участвах в риалити формат по една от националните телевизии и видях какво нещо е славата. Определено ми хареса хората да ме познават по улицата, но тази слава беше за седмица или две. След това всичко се забрави. Славата е преходна и предпочитам да преследвам нещо по-стойностно от нея, но да остана запомнен. Това е и причината да не опитвам да правя хитова музика. Излагам своите мисли и чувства. Така беше и с този албум – още щом го запланувах, приятели ми казваха, че няма да бъде чут от много, но с него поне аз ще запомня какъв съм бил в този период от живота си. Това е причина да го смятам за успешен.

Готов ли си и ако да до колко, да промениш творческия си стил в името на успеха и най-вече на парите?

Парите никога не биха ме ръководили в това какво да пея. Понякога дори аз не мога да си наложа да напиша лирика за нещо, а друг да ми каже без да го одобря - е просто невъзможно.

Мислиш ли, че рапът в България е на ниво? Кои според теб са най-добрите ни рап-изпълнители в момента?

Рапът в България е на много високо ниво. Достатъчно е да се споменат имена като А.Т.И.Л.А, Крисо Малкия, So called crew или пък цели лейбъли като Illmate, Hill Homiez, XPRSN и Vendetta, които са част от настоящето и определено от бъдещето на хип-хопа в България. Не мога да не спомена и Calligraphist, който е едва на 20 години, а вече има хиляди фенове в Щатите. В България има представители на кажи-речи всички стилове хип-хоп и сме може би на едно от челните места в Европа като качество на излизащия краен продукт.

А сега, следването ти… Вече си в трети курс „Журналистика“, как вървят нещата в тази насока?

Честно казано не одобрявам цялата ни образователна система. Определено и самите ученици, и студентите имат вина за това, но ако повече преподаватели се стремяха да поддържат интерес у тях, щеше да е по-добре. Направо ме е страх какви учители ще излязат от днешните зрелостници и на какво биха научили те следващите поколения. Струва ми се, че в момента човек става студент, за да учи, но в последствие продължава да бъде студент, за да вземе диплома за завършил. Такъв е и моят случай.

Мислиш ли, че имаш шанс да се котираш като журналист?

С тези знания, които имам сега дори и да успея да вляза в някоя медия, не мисля, че ще им свърша добра работа. Аз съм незавършен журналист.

В каква медия би искал да работиш и защо?

Ако ще работя в медия, предпочитам да е в малка, навярно локална телевизия или вестник. Както казах, не се чувствам достатъчно развит журналист, за да отразявам някакви важни и големи събития. Освен това натискът към големите медии ми изглежда непривлекателен. Те подкрепят прекалено силно този или онзи като обективността се губи в пълна степен.

Какви са според теб, приликите и разликите между журналистиката и рап-а?

И в двете ти би трябвало да разполагаш със свободата да говориш за това, което мислиш. Не би трябвало да се опитваш да убедиш всички в правотата на мнението си и по този начин да манипулираш умовете им. Всъщност не е така и дори докато съм студент ми се преподава манипулация, за да мога успешно да я разпознавам, но и за да я прилагам. Като журналист ти отговаряш пред главния редактор, който може да каже, че материалът ти е боклук и не заслужава да види бял свят. Като рапър - отговаряш пред себе си и пред отговорността да се запазиш такъв, какъвто се харесваш.

Смяташ ли да останеш във Велико Търново след като завършиш или ще търсиш ново място за реализация?

Смятам да си търся работа. С днешната икономика нямам особено голям избор. Почти никъде не се освобождават нови работни места. Подавах молби за работа в продължение на четири месеца и бях извикан на интервю само веднъж. Навярно ще поема, натам където ще мога да си позволя да работя и да изкарвам толкова, колкото са ми достатъчно за квартира и храна. Дали ще е Търново, София или някъде в родния ми край едва ли има голямо значение.

И за финал, пожелай нещо на нашите читатели…

Не се сещам за нищо по-важно от това да бъдеш себе си, а не този, който друг ти казва да бъдеш. Не би навредило и да се слуша повече музика със смисъл. Пожелавам на читателите да следват мечтите си и да опитват да държат умовете си будни.

Една от най-новите песни на Sp0ke може да чуете тук:

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg