Вход | Регистрация

Йоанна Тиеле: "Боря се съвременното изкуство да стане по-достъпно, по-популярно и да достигне до повече хора"

Йоанна Тиеле: "Боря се съвременното изкуство да стане по-достъпно, по-популярно и да достигне до повече хора"
Снимка: Север.бг
Йоанна Тиеле е от Полша. Завършва Академия за изящни изкуства "Владислав Стшемински" в Лодз /Полша/ специалност Живопис през 2010 г. Преди това е учила в професионално училище по театрални и филмови изкуства, специалност Сценография. Идва в България за първи път през 2008 г. по програмата на Европейския съюз "Еразъм" за студентски обмен с цел обучение в чужбина. Страната ни й допада, а и среща любовта и решава да остане да живее тук - във Велико Търново, където е художник на свободна практика.

Поводът да се срещнем с Йонна Тиеле бе изложбата, която откри в Клуб за културни инициативи "Таралеж" във Велико Търново. Експозицията е озаглавена "Хоризонт, успоредна реалност" и представя цикъл от работи, които тълкуват реалността като представят проблеми свързани с преминаване на границата между видимо и невидимо. Изложбата може да бъде разгледана до 6 юни /четвъртък/. Поговорихме си с Йонна и за съвременното изкуство и има ли почва то у нас:

Изложбата, която представяш в "Таралеж" какви хоризонти разкрива?

Тази изложба е продължение на изложбата "Хоризонт, граница видимо невидимо", която се случи преди една година в Център за визуално и мултисензорно изкуство "Източен 48" /ЦВНИ "Източен 48"/ в Пловдив. Това беше съвместна изложба с Атанас Тотляков и Младен Младенов.

Йоанна Тиеле: "Боря се съвременното изкуство да стане по-достъпно, по-популярно и да достигне до повече хора"Север.бг

Изложбата, която показвам е "Хоризонт - успоредна реалност" и е продължение към тези неща, които съм правила по-рано. Доразвила съм идеята, която се появява тук под формата на цикъл от работи, които тълкуват реалността като представят проблеми, свързани с преминаване на граница между видимо и невидимо. В природа тази граница съществува като хоризонт - безкрайна линия, която дели видимото за нас пространство от това, което е скрито от нашето зрение. В зависимост от гледната точка хоризонтът съществува на различно място.

Йоанна Тиеле: "Боря се съвременното изкуство да стане по-достъпно, по-популярно и да достигне до повече хора"Север.бг

Цикълът от работи представлява моя личен хоризонт в буквален и абстрактен смисъл. Той съчетава реалността под формата на избрани и заснети от мен фрагменти от природата с невидима, успоредна реалност вдъхновена от тях и сътворена от мен. 

Цикълът е свързан с понятието Ритъм, който се явява, повече или по-малко, равномерен. Той организира и дефинира времето на съществуване на всеки един от елементите, които го създават. Те пулсират, по свой начин, в групи или се появяват самостоятелно и създават отделен, автономен свят.

Как избра да дойдеш в България?

Сама избрах да дойда тук по програмата "Еразъм". Трябва да призная, че това беше чисто емоционален избор. Страната ви, тогава непозната за мен, ме провокира с това, че тук се говори на един от славянските езици. Това, което ме привлече, беше специфичният чар на балканските страни, както и желанието да открия и разгадая поне една от тях. Ето защо реших България да стане мой дом за половин година в началото, после - за постоянно.

Какво те накара да останеш?

Първоначално самата България много ми хареса, след това и любовта си каза думата.

С какво се занимаваш в момента?

Опитвам се да работя в много области, свързани с изкуство и култура. Засега работя като художник на свободна практика. Опитвам се и да създавам контакти с художници и институции, с цел развитие на взаимни връзки и съдействие за популяризирането и развиването на съвременно изкуство.

Освен това, съвместно с други художници, както и с организации и приятели, чрез различни артпроекти се опитваме да създадем постоянен контакт и взаимодействие помежду художниците от България и Полша.

В момента заедно с Искра Иванова и Атанас Тотляков се подготвяме за проект - "Безплатен билет", финансиран от Община Стара Загора. През месец август, на гарата в града, отново ще представим произведения на избрани художници от Полша и България.

Всичко това не би могло да се случи, без съдействието на всички тези хора, с които работим заедно - Сдружение "Фабриката", ЦВНИ "Източен 48", Клуб за културни инициативи"Таралеж", Атанас Тотляков, Искра Иванова и други, за което искам да им благодаря.

Миналата година, заедно със Сдружение "Фабриката", спечели финансиране за проекта "Прозрачност" от конкурса на национален фонд "Култура" за подкрепа на реализирането на дебютни проекти в областта на съвременните изкуства и култура. Разкажи малко повече за проекта.

Целта на проект "Прозрачност" е формиране на артистична връзка между творци от Полша и България. Той беше осъществен в ЦВМИ "Източен 48" в Пловдив.

Проектът е свързан с преминаване на границите между културите и сливането на идеите на избрани български и полски автори в обща творческа концепция. Kато метафора, целта на проекта са границите в нашето съзнание да станат прозрачни.

Поканените автори, в контекста на поставената им тема - "Позрачност, интерпретираха индивидуални истории, мисли и идеи. Тяхната задачa беше да създадат разнообразни прозрачни и полупрозрачни обекти.  Поляци и българи заедно пресъздадоха по един особен начин "културен път" между двете страни.

За мен както и за участниците, бе доста интересно да видим какъв ще е крайният ефект. Аз бях много доволна, защото интерпретацията тръгна в различни посоки - от една страна прозрачност в отношенията между хората, от друга - прозрачност като абстрактно понятие. А и съчетанието на работите на поляци и българи бе много интересно като даде един общ, особен, ефирен, прозрачен визуален ефект.

Сега работим върху възможността да го случим и тук, във Велико Търново.

Кое е най-трудното при организиране на такова събитие?

Най-трудно и сложно е намирането на финанси за самото събитие, въпреки че има различни фондации и организации.

Много хубаво говориш български. Как се научи?

Отначало, когато дойдох в България се разбирах на английски език. Българският език го научих от слушането и общуването с хората тук. Опитвах се много да го науча, защото, ако искам да съществувам тук и свободно и индивидуално да правя изяви, да се срещам с хора, е нужно да говоря на български език.

Какво в българския език ти се вижда сложно?

Най-сложни за мен са ударенията и членуването. Мисля, че ще ми е много трудно да се справя с тях без да правя грешки.

Какво място, според теб имат творците, които се занимават със съвременно изкуство у нас?

Мисля, че е доста трудно да пробиеш с такъв вид изкуство. Изключително трудно е да се намери публика. Обикновено хората се страхуват да влязат в музей за съвременно изкуство, казвайки че не разбират това което виждат. Но все пак мисля, че няма нужда всичко да е разбираемо. Винаги остават емоцията и преживяването от всякакъв вид произведение. Заедно с моите колеги се борим съвременното изкуство да стане по-достъпно, по-популярно, да стигне до повече хора и да съществува съвместно с традиционното изкуство, което е закоренено тук. Все пак България има дълбока традиция и история, и няма как да се откъснем от това.

А как стоят нещата в Полша?

Когато сравнявам нещата, мисля, че в Полша по някакъв начин са натрупали опит и са свикнали с визуалния контакт и с по-съвременното и нетрадиционно изкуство. Като пример за това са рекламите там, съставени по различен начин - с абстрактни идеи, които веднага възбуждат въоръжението. Мисля, че те са свикнали и повече посещават места, където могат и искат да общуват с произведения на съвременните художници. Има нещо, което ги привлича и не ги е страх, че няма да го разберат.

Към това трябва да се стремим и ние тук в България. И не трябва да подценяваме публиката в България, която според мен има голям потенциал, само трябва да се провокира интересът в нея. Тук обаче трябва да се търси съдействие между художници, институции и медии.

Какво правиш, когато не рисуваш? Как разпускаш, имаш ли си хоби?

Когато искам да си почина, обичам да ходя по планини. Това винаги ми дава повече свобода и ми помага да се отпусна и да се дистанцирам от проблемите. Няма нищо друго по-вдъхновяващо.

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57