Вход | Регистрация

Кирил Димитров: "Българите са най-добрите клиенти, но нямат възможност"

Кирил Димитров: "Българите са най-добрите клиенти, но нямат възможност"
Снимка: Север.бг
Ако се разхождате из Самоводската чаршия, не пропускайте да влезете в ножарската работилница. Там ще ви посрещне усмихнатият Кирил Димитров, наследил занаята от дядо си, който ще ви предложи ръчно изработи ножове и мечове.

Ножарската работилница е сред атракциите на Самоводска чаршия в старата столица. В рубриката ни "Чешити от чаршията" ще ви срещнем този път с ножаря Кирил Димитров. 10 години вече работи в работилницата на дядо си - известният майстор Кирил Тенджерков.

От малък наследява занаята, посещавайки дядовата работилница, и в момента в йерархията носи титлата "майстор".

Занаятът учи ли се, краде ли се?

Всички казват, че се краде и наистина е така. В началото нищо не можех да пипам, само стоях и гледах дядо ми какво прави. Много време и най-вече търпение изисква това нещо. И се научих, докато стоя да гледам.

Какви видове ножове изработвате?

Видовете ножове се делят на няколко класи. Имаме кухненски ножове. Тези, които правим са стандартни, класически кухненски ножове. Имаме ловни модели, ножове за туристически дейности и практики, спортни ножчета, сгъваеми, по-малки, с еленов рог. Правим и уникати, които са предимно ловни ножове. Харесвам такива и ги правя. С мечовете и сабите пак аз се занимавам. Дядо ми вече наблегна само на серийното ни производство, понеже то е по-леко като работа и така може да си почива повече.

Кой си купува мечове и саби?

Различни хора влизат и си купуват какво им се хареса. Няма закономерност, че ловджиите си купуват ножове, докторите си купуват мечове.

Влизат ли жени?

Да. Имаме такива клиентки, които влизат конкретно с идея да си поръчат изработката на някой нож. Интересни са тези жени, които се интересуват и си купуват ножове. Имаме една женска варненска дружинка, които ходят на лов и имат ножове от нас.

Влиза клиентът в работилницата, поглежда към ножовете, не може да си избере и отправя поглед към теб, а ти му казваш...

Показвам - този нож е за дране на животно, този нож е за клането на прасето. Имаме балансирани модели с острието и дръжката. Тези са от цяло парче, малко по-малки са, но пък са удобни за ръката. Това са ловни модели с по-обща практика. Това са сгъваемите ножки, които са традиционни за Централна Северна България.

Голяма част от хората идват с идея какъв нож да вземат. Идват и казват: "Искам нож за клане!", ако не му харесат ножовете тук, правя по поръчка, по неговата ръка.

С какво са по-различни уникатите от серийното производство ножове?

При серийното производство изработката е по-елементарна, така да се каже. Там моделът е абсолютно изчистен, дръжката може да от дърво или еленов рог, с гардове отпред и отзад.

При ножовете - уникати материалът е друг. Това е сребърен бронз, който е с много висока твърдост, има и сребро в него. Понеже материалът е по-лек от стоманата, слагаме на дръжката месингови подложки, за да може да ляга по-добре материалът и да не е директно върху дръжката.

Откъде си набавяте материалите?

Стоманата е внос от Германия. Рогата ги купуваме от ловните стопанства. Всяка пролет елените си смъкват рогата и ги ползваме за материал. С тях ножовете стават по-ювелирни и здрави.

Хората интересуват ли се от ножове? Какви са вашите клиенти?

Нашите клиенти предимно са българи. Това са хора, които имат страст към ножовете - колекционери. От чуждестранните туристи, които идват на Самоводската чаршия, предимно немци и румънци, си вземат нещо малко за спомен. Американците много оценяват ръчния труд.

От малък ли мечтаеше да станеш ножар?

Не. Идвах да помагам на дядо ми, но това за мен бе нещо нормално, част от ежедневието ми. Пробивах дупки на машината, сглобявах някакви неща, точех нещо, колкото да му помогна малко.

Много ми харесва да пътувам в чужбина. Работил съм навън. С приятелката ми си дойдохме за една почивка тук, след което не ми се заминаваше. Започнах при дядо ми по-усърдно, работата потръгна и си казах: "Къде ще ходя?!".

Успяваш ли да се издържаш от продажбата в работилницата?

Не е достатъчно. Хубаво е човек да намери пазар по интернет, извън България. Българите нямат възможност, те са много добри клиенти - най-добрите ни клиенти. Ако на един човек му стигат парите вкъщи, той винаги ще има възможност да си отдели и да си купи нещо за себе си. Просто стандартът на живот тук е нисък.

Как прекарваш свободното си време, имаш ли такова изобщо?

Имам много малко свободно време. Животът ми минава тук, на Самоводката чаршия.

Харесва ли ти работата?

Като идвам на работа, идвам с кеф и желание. Особено, ако знам, че ще довърша някой започнат хубав нож или меч. Затова и останах в България. Иначе, ако не ми харесваше, сега може би щях да съм в Канада, където имам много приятели. Всички ме викат да ходя при тях, но все още се сдържам. Ако продължава така, не се знае, човек има един път шанс в живота.

Какво означава "ако продължава така"?

Не ми харесва обстановката в страната ни. Много ни газят тези наши управници. Искат да си направят пътищата - напълно ги разбирам. Но все пак ние сме хора, които си плащаме данъците, искаме да ни стигат парите. Искаме да знаем за какво работим, както се казва.

Как се взима майсторско свидетелство и важно ли е то?

Записваш се в Камарата на занаятите и минаваш шестгодишно обучение при някой майстор. Моят учител бе дядо ми и продължавам да се уча при него. Три години си чирак, три - калфа и накрая се явяваш пред колеги, които са майстори и показваш теоретически и практически знания.

Свидетелството има тежест за чужденците. Те не разбират. Виждат нож и за тях това е нож, не ги интересува материалът какъв е, дръжката каква е. Като видят обаче свидетелството това им показва, че човекът е майстор и стоката си заслужава. Аз така си го обяснявам.

Всички ли ножове, които си направил ти харесват и как успяваш да се разделиш с тях?

Не, не всички. Имал съм ножове, които не съм харесвал. Всичко си му е наред на ножа - здрав е, но на мен нещо не ми харесва. Например има някаква забележка, която само аз виждам. Но такива ножове най-бързо се купуват, не знам защо.

Не ми е чак толкова жал за хубав нож, когато видя човека да го хване и да му се радва. Не мога да го обясня как се разделям с ножовете си. Все пак това е професията ми, трябва да ги продавам и го знам. Ако е някой по-специален нож, гледам да го продам на човек, който познавам и знам, че ще го видя пак.

 

 


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57