Вход | Регистрация

Милан Миланов: "В България има много места, създаващи усещането за пълна свобода, за висотата на човешкия дух, за красотата на природата"

Милан Миланов: "В България има много места, създаващи усещането за пълна свобода, за висотата на човешкия дух, за красотата на природата"
Милан Миланов е от Ямбол. Живее във Велико Търново, където следва славянска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Харесва и се интересува от природа, музика, литература, кино...

Може би вече сте се срещали с Милан, ако сте ходили да гледате някоя от прожекциите на некомерсиални филми в клуб "Таралеж". Поговорихме си с него за върховете, за човешката воля, за киното...


Разбрах, че съвсем скоро си се завърнал от един интересен маратонен преход. Разкажи малко повече.

Това беше един маратон - 100 км за 24 часа по билото на Стара планина. Тръгва се от хижа "Мазелат" и се пристига на хижа "Ехо". Целият преход всъщност не е 100 км, а 71 км, но пак е доста труден както физически, така и волеви. Разстоянието, което трябва да се измине, е много дълго за един ден. Теренът е труден, не е равен път. Има много неща, с които човек трябва да се сблъска - много опасности, падащи и хлъзгави камъни...

След това веднага отидох на хижа "Вихрен", връх Вихрен и заслон "Кончето". После пътувах до София, за да мога да отида до Банско.

Какво те накара да го направиш този преход?

Желанието да надскоча себе си. Желанието да видя докъде мога да стигна. Желанието да открия възможностите, които държа в себе си.

Освен добра екипировка, какво е нужно на човек в такива случаи?

Много добра тренировка. Трябва да се поддържа добро физическо състояние. Може би поне 3-4 месеца преди това трябва да се тренира редовно, за да може човек да го мине леко като разстояние. Важна е екипировката, защото все пак колкото по-лека раница носиш, толкова по-далече ще стигнеш. Важна е храната, която ще вземеш. Важна е волята, желанието да се завърши това нещо.

Предполагам, че не си бил сам?

Стартирахме около 70 души, като около 40 стигнаха до финала и успяха да се вместят в 24-те часа. Отначало тръгнах с една група хора, след това малко напреднах, после изостанах, настигнаха ме други и така. През целия път опознавах нови и нови хора. Беше страхотно.

Какво следва след този маратон?

Следващите ми идеи са да продължавам да изследвам българските планини и да вдигам летвата на това, което искам да направя. Както знаеш алпинизмът и пешеходният туризъм не са от най-евтините спортове, изискват голяма инвестиция. Надявам се малко по малко да започна да се оборудвам с неща, които ми трябват, за по-високата планина, планините в чужбина.

Вихрен е вторият по височина връх в България, а на Мусала качвал ли си се?

Да, даже зимата съм се качвал на Мусала.

И как се диша на над 2900 м надморска височина?

О, въздухът не е чак толкова разреден, колкото е на Еверест или на седемхилядниците. Диша се леко. И аз като пушач също дишах леко, не ми беше чак такъв голям проблем. Естествено, усеща се някакво леко замайване, когато човек стигне височина над 2800 м. Но, както казах - след чести тренировка и концентрация, това не би представлявало абсолютно никакъв проблем за човек.

Сигурно е голям шок за организма, остави ги ти тези тренировки?

Абсолютно! И тогава идва ред на пламъкът, който кара човека да продължава, макар и да е изморен, макар и да е контузен, макар и да му е студено. И какъвто и проблем да има, точно тази воля го кара да продължи и точно това желание, да види гледката от по-високото връхче.

Какво ти остана от българските планини?

О, те са много. Само в Пирин има над 80 двухилядници,  които могат да се изкачат. Остават много места, които, дори и не толкова високи, пак създават усещането за пълна свобода, за висотата на човешкия дух, за красотата на природата. Остава ми да обходя по-обстойно Родопите.

Славянска филология, много четене. Как се съчетава природата с четенето?

Съчетават се много добре, понеже пишещите хора, повечето от тях са обичащи природата хора. Има романи, които са доста описателни от природна гледна точка. Всъщност можеш да видиш как си влязъл в роман, когато видиш едно описание подобно на описание от книга. Тогава можеш да се почувстваш като герой във великия човешки роман. Винаги, когато пътувам съм с книжка под ръка.

Имаш ли образ на това как би изглеждал след 20 години?

По принцип имам идея какво бих направил през следващите 20 години. Предполагам, че бих изглеждал много щастлив човек, постигнал много неща с живота си, отишъл на много места. Естествено - с още по-малко коса. Мисля, че ще бъда опознал доста по-добре природата и хората, чрез планините, чрез пътуванията и запознанствата. С нетърпение чакам да ми се случат тези 20 години.

Нека да си поговорим и малко за кино. Селектираш филми в поредицата "Вечери на седмото на изкуство" в клуб "Таралеж". Как се роди идеята за това?

Зароди се когато бях в Полша. Със съквартиранта ми, който бе поляк и философ, често си правехме вечеринки. Викахме приятели, готвехме нещо и пускахме филм, който не може да се види в киното или не е толкова комерсиален, за да може да бъде познат.

Всеки се включваше с по някой филм и показваше нещо, което го интересува, нещо, което не сме забелязали сред огромния поток от комерсиално кино - малки, златни идеи, които са показани от режисьорите.

След това една приятелка ми даде книга на холандец, който е издал сборник на независимите филми, които са пускани в киносалоните в Амстердам. Страхотна и много добре направена книга - имаше постер на филма, кратко описание на режисьора и актьорите, и кратко ревю.

Тогава прецених, че такова нещо в Търново би се приело много добре от хората. Понеже модата на кината по един или друг начин отмина си помислих, че ще е добре, да има нещо и за тези, които не си падат по това масово кино. Споделих идеята си с прекрасните хора от клуб "Таралеж" и те ми позволиха веднъж седмично да представям филм, който ме е заинтригувал по някакъв начин и не е от най-известните и е оригинален сам по себе си.

Малко по малко на прожекциите започнаха да идват все повече хора. По някакъв начин това добива някаква известност, което донякъде е добре, но в същото време не е. Защото едно независимо кино трябва да си остане такова и не трябва да се популяризира. То трябва да си остане камерно и да няма повече от 20-30 места за хора, които биха се замислили над идеята, която ни поставя режисьорът, сценаристът, че дори и музикантът.

Нека да кажем досега какви заглавия минаха?

Първият филм бе "Aaltra". Гледал съм го поне 20 пъти и го показвам на всички хора, които познавам по-добре и мисля, че ще го разберат. Филмът постигна успех. След това представих филм на Бела Тар - страхотен унгарски режисьор, който поставя идея за антигенезиса. Имаше филм за шестима барабанисти, които тероризират цял град - "Симфония на шума". Имаше и филми, когато ми се е налагало да отсъствам, представени от Николай Колев, които постигнаха по-голям успех от моите, смея да твърдя.

Освен това имаше и българско кино - "Братът на охлюва" на Иван Панев и "Изпуснати думи" на Радослав Гизгинджиев. Имаше и селекция на късометражни филми, които бяха представени на екран извън галерията. Смятам тази практика с късометражните филми да продължи. Все пак кратките филми казват най-много в най-малко минути.

Как може един човек, който се интересува от подобен тип кино, да гледа такова?

Все пак тази година гледахме филми от София филм фест във Велико Търново, има някакъв отзвук. Но да, това е големият проблем. Решение е теглене и пиратство, но знаем какво казва Асен Блатечки за това нещо.

Погледът ти върху българското кино?

Допреди може 5 и 6 годи беше доста критичен. Но откакто тръгнаха "Мила от Марс", след това "Дзифт", мисля че българското кино влезе в една нова ера и се развива много добре. Ера, в която се отърсва от старите догми за комунизма и за живота тогава, макар че "Тилт" беше такъв.

Това което ми прави впечатление са съвсем пресните филми като "Острова" на Камен Калев, "Стъпки в пясъка", "Кецове" дори "Аве". Тези филми дори отговарят на идеята за кино в България, а тя не е да правим високобюджетно кино, знаем с какъв бюджет разполагаме за кино, тя не е и да бъдем много дълбоко филосовски засягащи абсолютно всички теми от човешкото битие.

Българското кино е независимо европейско кино и такова трябва да си остане. То трябва да бъде като едно шведско, италианско и френско кино.

Смяташ ли се за чешит?

Определено, да.

 

___________________________________________________________________________________


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57