Мишел Льоблан: В България е лесно чужденец да прави бизнес

„Всичко започна като на кино...“, разказва французинът Мишел Льоблан, който преди 5 години дошъл на екскурзия в България. След като вдишал от нашия въздух, видял, че животът тук е по-евтин, прехласнал се по красотите на страната ни и преди 2 години решил да се премести да живее тук.

Той се съгласи да сподели за себе си, за живота си във Франция и България, за хобито и предпочитанията в кухнята. Не говори добре български език, но къде на френски, къде на английски, успяхме да се разберем. Не пожела да говорим за политика, защото, според него, тя карала хората да се мразят, но изказа позицията си за тютюнопушенето в заведенията.

Мишел, как взе решението да смениш държавата и начина си на живот?

Не много трудно. Когато видях колко по-лесно се живее тук, в България, ми отне много малко време да се реша на тази сериозна стъпка. Продадох къщата си в гр. Ним (град в Южна Франция, бел.авт.) и се преместих в Долна Оряховица. Сега живея при мой приятел, но след време смятам да си купя и собствена къща.


Лесно ли се прави бизнес у нас – ти си започнал да се развиваш в тази сфера?

В България не е сложно чужденец да прави бизнес. Във Франция са нужни много документи, време и, разбира се, много пари. Тук всичко е много по-лесно. Работя в заведение, сам съм си шеф и това е много по-отговорно, отколкото, ако си само работник - изискваш повече от себе си, за да ти върви работата.

При теб често идват млади хора – какво мислиш за забраната за тютюнопушене в заведенията?

За мен този закон е „идиот“. Ако България се сравнява с другите страни, трябва да отчете факта, че забраната се отнася за ресторантите, в които се сервира храна. И това е правилно. На никого няма да му е приятно, докато вечеря или е на делови обяд, някой да му дими в лицето. Въпросът обаче е друг и аз се питам: Защо да не може да се пуши в клуб, бар или дискотека, докато си пиеш кафето или питието?

Колко е голям градът, от който идваш?

Малко по-голям от Велико Търново – около 145 000 жители. Но също е толкова уникален в исторически план.

Какви забележителности има в Ним?

Ним е стар римски град. Център е на департамента Гар. Намира се в подножието на малката планина Гариг (наименованието идва от провансалския език и означава един вид местност, покрита с храсталаци и скали типична за Южна Франция, бел.авт.).  Има Колизеум и амфитеатър с италианска архитектура от времето на Ренесанса. Имаме голям празник, който се чества 5 дни. Идват много хора – заедно се забавляват не само французи, а и хора от чужбина и мога да кажа, че по пищност празникът надминава испанските фиести.

Имаш ли хоби? Кое е любимото ти занимание в свободното време?

Занимавам се с изкуство. И, понеже съм завършил земеделско училище, много обичам да се занимавам с градинарство. Даже сега, докато гостувам на моя приятел, поддържам градината в дома му. Удоволствие ми доставя и заниманието със строителство... На практика всичко, което изисква творчество в различна форма, ми е интересно като занимание. Освен това много обичам животните.

Разбирам, че пътуването е предизвикателство за теб?

Да, много обичам да пътувам и тази любов ме доведе във вашата прекрасна страна. Посетил съм много интересни забележителности. Съвсем скоро бях в Габрово и се разходих из Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ – останах изключително впечатлен от вашите занаяти...

Няма как да не засегнем и кулинарната тема – какви са ти впечатленията от българската кухня?

Много обичам пилешка супа, гювеч и заешко месо. Още не съм опитвал мусака... Като цяло кухнята ви е по-различна от френската. Там се набляга повече на леките меса – пилешко, патешко, телешко, докато вие сте привърженици повече на свинското месо. Във Франция, например, това е телешкото. Приготвя се в най-различни варианти. Тук често по магазините липсва агнешкото месо...

Доброто ястие върви с изискано питие и хубава музика. Какви са твоите предпочитания в тази насока?

Аз не слушам „чалга“, както я наричате, но разбирам, че за вас тя е водеща в музикалната култура. Много харесвам музиката на Елица Тодорова. Тя има магически глас, уникална изпълнителка е и представя по невероятен начин българската етно музика.

Освен това не пия. Много рядко опитвам бира или вино. Домашна българска ракия съм опитвал с комшията, но е много силна и съвсем не е за мен. Във Франция е забранено да се прави домашен алкохол.

Какво мислиш за българските жени? Къде ги слагаш в класацията от 1 до 10?

Много сте красиви, но ви трябва още малко самочувствие, затова ви давам 9-то място.

В България имаме интересна дума за „странен“ и „особен“ човек - „чешит“. Можеш ли да се определиш като такъв?

Да, и ще обясня защо... Аз съм французин, но малко от младите тук говорят френски. Повечето говорят английски език, но пък на мен не ми е „силна страна“...  Щом обаче на 35 г. направих такава важна стъпка – да се преместя в друга страна – да, чешит съм! Но и тук, в България работя така, както съм работил и във Франция, и това се харесва на моите приятели.“Мохито“-то ми е същото, както, и ако го правя във френско заведение.

С една дума мога да се приспособявам към променящите се обстоятелства, комуникативен съм и бързо си намирам приятели.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg